fbpx

За чистотата на езика, чуждиците и съвремието

Време за четене: 3 мин.

Езикът е нещото, което винаги е било най-голямата ценност на един народ. Дори през многовековното външно влияние, което е напълно нормално и показва живота на един език, той остава средство на самоизразяване, символ на образованост, на възпитание, но най-вече, израз на национална идентичност. През многовековната ни държавност, единствените неща запазили българския народ са вяра и език. Макар в различна от първоначалната си форма, родната реч сякаш си остава непреходна във времето и заедно с нас преживява изпитанията на деня.

В исторически план българският се обособява като най-ранно документираният славянски език, с цели столетия преди сръбски, руски, полски и др. и поставил основите на славянската книжовна традиция, дал нам толкова постижения на културата и причини за национална гордост. От византийско влияние до османско владичество, езикът ни ни поведе и запази от гръцката асимилационна политика в най-тъмните мигове от родната ни история и въпреки това сякаш никога не му отдаваме нужната почит и уважение. Вместо това ние всекидневно употребяваме чуждици и чуждопоклонничим. Противодействие на това е пуризмът.

Но какво е пуризъм? Това е „Борбата за чистота на речниковия състав от ненужни на езика чужди думи” (по “Енциклопедия на българския език”). В случая за неподготвен читател може да настъпи объркване – “ненужни за езика чужди думи” са чуждици (чужди думи, заместващи вече съществуващи родни), а не заемки (чужди думи, които нямат равностойни в майчината реч). Вторите са част от естественото развитие на всеки език и не подлежат на промяна, като най-често те са термини от науката и политиката – такива могат да бъдат министър, президент, република, професор, доктор, теолог, агиограф, история, и други.

Чуждиците са по-срещани в ежедневния бит , като те заместват “прости” родни думи. В българския, в приблизителна хронологична последователност, такива има в голямо множество от гръцки, турски, руски, френски и немски, руски (1945-1989) и днес английски. Използването на чуждици обичайно е любимо на две групи хора: нискообразованите фили (към Германия, Русия, САЩ или друга страна няма особено значение) и високообразованите, но нискокултурни “модернисти” и “прогресивно мислещи”, чиято единствена цел в живота е да бъдат в крак с времето, каквото и да значи това наистина. Макар въпросът за изчистването на българския език от чуждиците да е занимавал множество родни езиковеди, литератори, писатели и политици през годините, чиито трудове са достатъчно обемни, днес сякаш това вече не е на дневен ред. Елитът на “умно-красивата” вихрушка, а именно втората група от горепосочените, е отказал да приема чистота на родната реч присърце и вместо това използува цветущи, интернационални, думи като “вицепремиер”, “инфлуенсър”, “юзър”, “съпорт”, “агенда” и дори замества цели изречения с такива на английски, които волно или не, стават част от речта на политици и обикновени хора.

А защо все пак ни е съвременен пуризъм? Защото говорът с чист език показва извисената култура на говорещия, улеснява възприемането, кара ни да тежим повече и защитава националната идентичност. А кой традиционалист не обича тези неща? Прекомерната употреба на чуждици не ни прави по-начетени. Показва единствено неуважение към родното и всъщност непознаване на нито един от езиците, смесвани в речта. Нека не забравяме принципите, завещани нам от Паисий, Вазов, Балан, Богоров и всички останали строители на България, така неизползувани от голяма част от иначе консервативната общност в страната ни, както в политическите речи, така и в ежедневното общуване.

*Някои примери за български словоформи на чуждици: инвеститор – спомоществовател; стриктно – точно; реставрирам – възстановявам; оторизирам – упълномощавам; дигитален – цифров; фонт – шрифт; съпорт – подкрепа; ситуация – положение; констатирам – установявам, отбелязвам; консенсус – съгласие; корекция – поправка; вицепремиер – заместник министър-председател; модерен – съвременен; ивент – събитие; кибрит – паличе; резюме – краткослов; контроверсиален – противоречив, спорен; реконструкчик – възстановчик; диалог – разговор; правилник – редилник; библиотека – книговище; атестирам – удостоверявам; многократен – многопътен; еднократен – еднопътен; удивителен – чудатен и много много други…

Споделете чрез

Предишен

Следващ