В България има нов сюжет. Сюжет, който напълно доминира публичното пространство и покрива информационно всяка друга новина и събитие. Сюжет, който е непознат за последните 30 години и вероятно дълго време ще остане интересен.
Как се стигна до този нов сюжет обаче? Някои ще кажат, че с избирането на Иван Гешев за главен прокурор. Със сигурност не грешат, но има и далеч по-дълбоки причини, които направиха възможно всичко това.
Голямата причина – огромният дефицит на чувство за справедливост в българското общество.
В края на 2017 г. „Тренд“ проведе проучване за ценностните нагласи на българите. (Част 1, Част 2) Едно от тестваните твърдения беше „всички милионери са натрупали богатството си по незаконен път“. Съответно 68% бяха съгласни с това, докато 21% не бяга. Данните са красноречиви, а обясненията за тези резултати са много. Ще се опитам да очертая само няколко. В българското общество доминира егалитарно мислене. Тук никога не сме имали аристокрация или някакво легитимно социално делене. Елитът твърде често е презрян. Какъвто и да е той. Зад тези данни, разбира се, се крият и далеч по-непосредствени причини и това е най-вече българската приватизация, която беше последното голямо преразпределение на собствеността. Процес, който беше видян от огромното мнозинство от българските граждани като несправедлив.
Към всичко това трябва да добавим чувството на българина, че онези там горе могат да си правят каквото си искат, защото са безнаказани.
Всъщност целият плач по неефективната ни съдебна система идва именно поради тази причина. Ефективните наказателни присъди в България са като проценти едни от най-високите в Европейския съюз. Но най-често става дума за крадец на буркани от мазе, който далеч не е интересен за медиите. А тези, които са интересни за медиите, изглеждат безнаказани.
Струва ми се, че Иван Гешев си е направил точния анализ и се качва на вълната именно на това недоволство. Не можем да не забележим, че новият главен прокурор използва всяка възможност да подчертае своята солидарност със загубилите в прехода и че той самият е един от тях. А надали някой ще се усъмни, че тези хора са голямото мнозинство в страната. С отъждествяването му с обикновените хора и липсата на комуникация с олигарси (цитат – 30 януари 2020 г.) той съвсем категорично иска да се разграничи от елита, бил той политически или икономически. Недолюбван и в двата случая. А и да се замислим – колко процента от българите биха се подписали под формулировката „криминален преход“ (цитат – 30 януари 2020 г.). Сигурно доста.
Още при встъпването в длъжност на Иван Гешев като главен прокурор той даде ясна заявка да „покаже на гражданите, че ще има повече справедливост“ (цитат – 18 декември 2019 г.). Разбира се, надали някой се е трогнал от подобни заявки в първия ден от мандата, защото такива много са чувани. Но действията дойдоха доста скоро.
Но какво значи справедливост? Вероятно това формално значи осъдителна присъда за задържаните, защото в крайна сметка всеки е невинен до доказване на противното. И тук критиците му имат основание.
Но за тези, които смятат себе си за загубили от прехода, за тези, които искат мъст, за тези, които смятат че задържаните така или иначе са престъпници, формалните правни аргументи имат твърде малко значение. За тях справедливост в крайна сметка е това да те отведат пред камери на медиите в следствието, да влизат в домове и офиси и да претърсват, да лежиш с месеци в следствения арест или да се криеш в чужбина в страх да не те хванат. Това също е справедливост за тях. И тук Иван Гешев действително влиза в ролята на този, който раздава тази искана справедливост.
Акциите на прокуратурата трудно биха могли да бъдат обвинени в избирателност засега. Нено Димов (действащ министър) – удар по управляващите. Васил Божков – удар по един от най-богатите българи или по друг начин казано по „олигархията“. Ударът срещу президента пък е удар в самия връх на държавата. Ако търсим послание от всичко това, то ми се струва очевидно – никой не е недосегаем.
Не съм юрист и не мога да си позволя да коментирам правната страна на който и да е било въпрос. Като политолог мога да очертая само контурите на случващото се като политически последици към момента.
Имаме нов център на власт в лицето на главния прокурор. Не че предшествениците му не са имали същите правомощия като него. Но той в момента се ползва с растяща обществена подкрепа и легитимност. И няма как основните партии да не си съобразяват действията и позициите с новия сюжет.
Важна политическа последица без съмнение е конфликтът между главната прокуратура и президентската институция.
И това не защото публикуваните записи от СРС-тата на президента ще нанесат щета (вероятно) върху неговия рейтинг, а защото беше отнета от Радев моралната карта, с която той перманентно атакуваше властта. Конфликтът сам по себе си пък направи скачени съдове рейтингите на двамата държавни мъже. Ако противопоставянето продължи и се задълбочи, то с повишаването на подкрепата за главния прокурор ще ерозира тази на президента.
Но най-важното е оттук нататък това да не остане единствено и само задоволяване на търсещото мъст мнозинство, а всяка една инициатива на главния прокурор да бъде силно подплатена с юридическа прецизност и с ефективен съдебен резултат. В противен случай само ще компенсираме за кратко дефицит на справедливост, но за сметка на основополагащи за всяка една демокрация принципи.
