fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

За Гешев и справедливостта

Време за четене: 4 мин.

В България има нов сюжет. Сюжет, който напълно доминира публичното пространство и покрива информационно всяка друга новина и събитие. Сюжет, който е непознат за последните 30 години и вероятно дълго време ще остане интересен.

Как се стигна до този нов сюжет обаче? Някои ще кажат, че с избирането на Иван Гешев за главен прокурор. Със сигурност не грешат, но има и далеч по-дълбоки причини, които направиха възможно всичко това.

Голямата причина – огромният дефицит на чувство за справедливост в българското общество.

В края на 2017 г. „Тренд“ проведе проучване за ценностните нагласи на българите. (Част 1, Част 2) Едно от тестваните твърдения беше „всички милионери са натрупали богатството си по незаконен път“. Съответно 68% бяха съгласни с това, докато 21% не бяга. Данните са красноречиви, а обясненията за тези резултати са много. Ще се опитам да очертая само няколко. В българското общество доминира егалитарно мислене. Тук никога не сме имали аристокрация или някакво легитимно социално делене. Елитът твърде често е презрян. Какъвто и да е той. Зад тези данни, разбира се, се крият и далеч по-непосредствени причини и това е най-вече българската приватизация, която беше последното голямо преразпределение на собствеността. Процес, който беше видян от огромното мнозинство от българските граждани като несправедлив. 

Към всичко това трябва да добавим чувството на българина, че онези там горе могат да си правят каквото си искат, защото са безнаказани.

Всъщност целият плач по неефективната ни съдебна система идва именно поради тази причина. Ефективните наказателни присъди в България са като проценти едни от най-високите в Европейския съюз. Но най-често става дума за крадец на буркани от мазе, който далеч не е интересен за медиите. А тези, които са интересни за медиите, изглеждат безнаказани.

Струва ми се, че Иван Гешев си е направил точния анализ и се качва на вълната именно на това недоволство. Не можем да не забележим, че новият главен прокурор използва всяка възможност да подчертае своята солидарност със загубилите в прехода и че той самият е един от тях. А надали някой ще се усъмни, че тези хора са голямото мнозинство в страната. С отъждествяването му с обикновените хора и липсата на комуникация с олигарси (цитат – 30 януари 2020 г.) той съвсем категорично иска да се разграничи от елита, бил той политически или икономически. Недолюбван и в двата случая. А и да се замислим – колко процента от българите биха се подписали под формулировката „криминален преход“ (цитат – 30 януари 2020 г.). Сигурно доста.

Още при встъпването в длъжност на Иван Гешев като главен прокурор той даде ясна заявка да „покаже на гражданите, че ще има повече справедливост“ (цитат – 18 декември 2019 г.). Разбира се, надали някой се е трогнал от подобни заявки в първия ден от мандата, защото такива много са чувани. Но действията дойдоха доста скоро.

Но какво значи справедливост? Вероятно това формално значи осъдителна присъда за задържаните, защото в крайна сметка всеки е невинен до доказване на противното. И тук критиците му имат основание.

Но за тези, които смятат себе си за загубили от прехода, за тези, които искат мъст, за тези, които смятат че задържаните така или иначе са престъпници, формалните правни аргументи имат твърде малко значение. За тях справедливост в крайна сметка е това да те отведат пред камери на медиите в следствието, да влизат в домове и офиси и да претърсват, да лежиш с месеци в следствения арест или да се криеш в чужбина в страх да не те хванат. Това също е справедливост за тях. И тук Иван Гешев действително влиза в ролята на този, който раздава тази искана справедливост.

Акциите на прокуратурата трудно биха могли да бъдат обвинени в избирателност засега. Нено Димов (действащ министър) – удар по управляващите.  Васил Божков – удар по един от най-богатите българи или по друг начин казано по „олигархията“. Ударът срещу президента пък е удар в самия връх на държавата. Ако търсим послание от всичко това, то ми се струва очевидно – никой не е недосегаем. 

Не съм юрист и не мога да си позволя да коментирам правната страна на който и да е било въпрос. Като политолог мога да очертая само контурите на случващото се като политически последици към момента.

Имаме нов център на власт в лицето на главния прокурор. Не че предшествениците му не са имали същите правомощия като него. Но той в момента се ползва с растяща обществена подкрепа и легитимност. И няма как основните партии да не си съобразяват действията  и позициите с новия сюжет.  

Важна политическа последица без съмнение е конфликтът между главната прокуратура и президентската институция.

И това не защото публикуваните записи от СРС-тата на президента ще нанесат щета (вероятно) върху неговия рейтинг, а защото беше отнета от Радев моралната карта, с която той перманентно атакуваше властта. Конфликтът сам по себе си пък направи скачени съдове рейтингите на двамата държавни мъже. Ако противопоставянето продължи и се задълбочи, то с повишаването на подкрепата за главния прокурор ще ерозира тази на президента.

Но най-важното е оттук нататък това да не остане единствено и само задоволяване на търсещото мъст мнозинство, а всяка една инициатива на главния прокурор да бъде силно подплатена с юридическа прецизност и с ефективен съдебен резултат. В противен случай само ще компенсираме за кратко дефицит на справедливост, но за сметка на основополагащи за всяка една демокрация принципи.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ