Министър-председателят Заев обяви преди часове постигнат договор за решение на проблема с името, изкуствено наложен от Гърция преди вече три десетилетия. Обяви и условията, при които ще се използва това име, както за външна, така и за вътрешна употреба – кодове на страната, номера на колите и прочее. Държавата ще се нарича Република Северна Македония, гражданството – македонско/гражданин на Република Северна Македония. След подписване и ратификация на договора от двете страни, тази формулировка следва да се приложи във всички документи на гражданите на Република Македония. Държавата ще трябва и да промени своята конституция, като смени името си и се откаже от претенции към национални малцинства в други държави.
Веднага след него, Мицковски, председател на ДПМНЕ, обяви обявените договорености като капитулация и предателство и поиска предсрочни избори. В Македония предстоят референдум и ратификация, в Гърция само ратификация в парламента.
Засега Гърция мълчи. Което също трябва да се вземе под внимание. Защото в последните седмици гърците вече веднъж „изпържиха“ Заев, като го подведоха с името „Илинденска Македония“. Не е изключено предложението „Северна Македония“ да се окаже отново предпоследно, предстои да проследим развитието на събитията.
Коалиционният партньор на Ципрас в управлението, лидерът на „Независими гърци“ и военен министър Каменос заявява категорично неприемане и отхвърляне на всякакво име, което съдържа „Македония“ в себе си. Познавайки нрава и политическото поведение на южните ни съседи, нищо не е невъзможно и нищо не бива да бъде изключвано. Все пак понятието „византийски номера“ очевидно има своите исторически корени и причини и определено не се отнася до политическите нрави в Папуа Нова Гвинея.
И сега най-важният въпрос – добро ли е това решение за България? За нас българите, за България, Македония не е име. За нас Македония е съдба, история, трагедия, корени, традиция, изконна мечта. Символ. „От Охрид до Черно море, от Дунав до Бяло море, единен народ живее, сам своята съдба кове.” Македония втъкана, вплетена, вписана, вградена в основите, в снагата на българската памет, българската съдба, българската душа. Няма България без Македония. Няма Македония без България.
Ние не сме страна по този спор. Твърде дълго и твърде търпеливо търпяхме нахалството на южните ни съседи. Те нямат никакво историческо или политическо основание за каквито и да е претенции към Македония. Просто защото днешните гръцки граждани имат общо с древната елинска история, колкото аз със скандинавската митология. Етническият състав на днешна република Гърция е предимно славянски и предимно от преселници от Мала Азия. Които генетично и антропологично са по-близки до древногръцка амфора, нежели до Александър Велики.
И да, днешна Гърция е окупатор в Беломорието, което днес нахално нарича Северна Гърция.
Ние нямаме проблем с името на Македония. Ние знаем, че сме един народ в две държави. Просто не трябваше да позволяваме на чужди и враждебни интереси да си разиграват коня в нашия двор. Признахме държавата под името Република Македония. Аз си запазвам правото да я наричам така. Защото за мен, а и за нас българите, Македония не е северна. Не е на север. На югозапад е. И исторически областта има много имена, всичките свързани неразривно с България.
Може ли името да е проблем за нас? Само ако го допуснем. Само ако позволим на враговете на Отечеството, обезпечени от наследниците на Коминтерна, тип разочаровани неудачници и безскрупулни продажници, тип добричката копейка, да си разиграват коня и да раздухват антибългарска пропаганда по темата.
Не се лъжа, не се заблуждавам, наследниците на Коминтерна, болшевишките неможачи и обикновени негодници ще се опитат да раздухат антимакедонска истерия, насочена и срещу българския национален интерес.
Това не е договор между нас и Македония. Нашите отношения се основават на ясното ни знание, че работим с един народ в две държави. Нашите отношения се регулират от договора за добросъседство, който подписахме.
Има ли подводни камъни? Разбира се, че има. Видимо изнервен и притеснен, Заев отново пропусна да спомене българите като държавнотворен народ в Република Македония. Това е пропуск.
Натъртването на „македонски“ език и „идентитет“ също се набива на очи. Но ние сме си решили този въпрос. Език не се признава. Няма такава практика в международното публично право. В официалните си отношения Република България и Република Македония говорят на официалните си езици, според основните закони на държавите. Точка по въпроса.
Отношенията между държавите ни ще продължат да се регулират и в рамките на бъдещите преговори за членство на Македония в ЕС, когато ние трябва да защитим безусловно своите интереси по темите, свързани с българската история, традиции и бит. Ние имаме ясното историческо знание какъв народ живее от двете страни на Деве баир и кога и как е основана съвременната държавност в Република Македония.
За нас е безусловно важно да няма граница между Охрид и Черно море. Това е мислимо и осъществимо днес само чрез членството на Македония в Европейския съюз. Тогава ще осъществим националния си идеал. Да се пукат душманите. И външните, и вътрешните.
Да живее България, да живее Македония, от Охрид до Черно море.
