НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

За тежестта на един комисар

Време за четене: 5 мин.

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември.

Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и Иновации“ и „Образование, Култура, Младеж и Спорт“. А чисто административно това означава, че България ще получи две Генерални Дирекции (т.н. министерства на ЕК) – ГД „Научни изследвания и иновации“ и ГД „Образование, младеж, спорт и култура“.

Две са възможните логични причини за двойния ресор на България.

Първата е, че начертаните шест основни приоритети от Урсула фон дер Лайен в нейния “Дневен ред за Европа“, директно са използвани като отговорности и наименования в някои от позициите на членовете на нейния кабинет. В това отношение, под параграфа към “Empowering people through education and skills“ е обяснена и връзката между иновации и младеж:

„Най-добрата инвестиция в нашето бъдеще е инвестицията в нашите (млади) хора. Уменията и образованието са главните мотори на  европейските конкурентоспособност и иновации“

(стр. 14).

Освен самата структура на новата ЕК – сформирана около приоритети, държавна тежест, сегашни и минали назначения в ключови ЕС (и други) институции, както и персонални качества на комисарите, втората по-малко вероятна причина е БРЕКЗИТ, който остави едно свободно място, намалявайки състава на ЕК до 27 позиции. Или просто новата председателка на ЕК отчете, че България е европейската държава с най-задълбочени проблеми, що се отнася до образование, наука, иновации, култура и младеж.

Най-елементарният подход за тежестта и значението на даден ресор – количествено-финансовият, е лично за мен грешка, която много медии, публични личности, а и самият премиер на България направиха. От тази гледна точка, българския комисар ще има третия по големина бюджет в ЕК, след фондовете за земеделие и регионално развитие. В портфолиото ще влизат както програмата  „Еразъм+“ (с бюджет от 15 млрд. и възможност за значително повишаване до 45 млрд. евро), така и последната година от Хоризонт 2020 – „най-голямата в историята рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като 7-годишният ѝ бюджет (2014-2020) е на стойност почти 80 млрд. евро“, и най-вече програмата Хоризонт Европа 2021-2007, която ще има бюджет от 100 млрд. евро. Като допълним и други по-малки програми, управляваните фондове ще са за над 150 млрд. евро (приблизителна точност).

Много често един друг факт е пренебрегнат, и той е че ЕК е основната институция, която изготвя законодателните предложения (регулации, директиви, и др.) в ЕС.

Само пет са областите, в който ЕС има изключителна компетентност и където, „ролята на страните членки се ограничава до прилагането на разпоредбите, освен ако ЕС не им разреши самите те да приемат някои актове“. Това са: митнически съюз, правила за конкуренция на единния пазар, парична политика на страните от еврозоната, търговия и международни споразумения (при определени обстоятелства) и морски растения и животни, регулирани от общата политика в областта на рибарството. Друга група са областите, в които и ЕС, и страните членки могат да приемат законодателни актове („страните членки обаче могат да действат само ако ЕС вече не е предложил актове или ако е решил, че няма да приема законодателство в дадена сфера“), или т.н. „споделена компетентност“. В трета група са включени области, в които „ЕС може само да оказва подкрепа, да координира или да допълва действието на страните членки, т.е., съюзът няма правомощия да приема законодателство и не може да се намесва в компетентността на страните членки по този въпрос“ или т.н. „допълваща компетентност“. Точно за това ресорът „Образование, Култура, Младеж и Спорт“, който попада в тази трета група, никога самостоятелно не е бил приоритетен и престижен (не само заради малкия бюджет).

Ако бъде приложен, този втори, по-скоро качествен и законодателно-влиятелен подход, България ще има една област със споделена компетентност – Изследвания и Наука, и една с допълваща компетентност – Младеж, т.е., тежестта и влиянието в законодателно отношение ще са доста ограничени.

Много важно е да се отбележи, че основната роля на един комисар е именно в изготвянето и предлагането на законодателни инициативи. И да, в ЕК са представени различните страни членки, но в самата комисия никой член не работи за собствената си държава, а за интересите на гражданите на целия съюз. Същото се отнася и за управлявания от даден комисар бюджет.

Скандален и доста некомпетентен е призивът на българския премиер: „всички български институции, университети да се стягат да правят проекти, защото това са огромни възможности“. Тук е визиран наистина впечатляващият бюджет (най-вече на Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа), който ще управлява българският еврокомисар, но е недопустимо да се счита, че това управление ще бъде само и единствено в интерес на България или, че по някакъв начин ще можем да имаме „предимство“ в новата ЕК, или от оценяващите проектите по отделните програми. Още повече, от 2014 година насам, българските наука, иновационни компании, неправителствени организации, малки и средни предприятия (МСП) имаха и имат възможността да усвояват средства чрез програмата “Хоризонт 2020“ и резултатите (за които писах вече преди година) са далеч от впечатляващи – България изпреварва само Литва, Хърватска, Латвия и Малта – държави със значителен брой по-малко население, МСП, научни организации и изследователски центрове. Какво ще се случи в Хоризонт Европа 2021-2027 лично за България, ще зависи от желанието на всички български организации да участват и предават проекти, от собствените им компетентност, конкурентоспособност и качества, и до огромна степен как МОН ще подпомогне и координира този процес, който все още не дава „видими“ резултати.  

В заключение, искам да благодаря на българското правителство, че все пак някъде там, някой ме чете. И да поздравя себе си, като времево-първият кандидат на изминалите евроизбори, който постави изключителен фокус върху Науката, Изследванията и Иновациите, и именно върху Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа 2021-2027.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!