fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

За тежестта на един комисар

Време за четене: 5 мин.

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември.

Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и Иновации“ и „Образование, Култура, Младеж и Спорт“. А чисто административно това означава, че България ще получи две Генерални Дирекции (т.н. министерства на ЕК) – ГД „Научни изследвания и иновации“ и ГД „Образование, младеж, спорт и култура“.

Две са възможните логични причини за двойния ресор на България.

Първата е, че начертаните шест основни приоритети от Урсула фон дер Лайен в нейния “Дневен ред за Европа“, директно са използвани като отговорности и наименования в някои от позициите на членовете на нейния кабинет. В това отношение, под параграфа към “Empowering people through education and skills“ е обяснена и връзката между иновации и младеж:

„Най-добрата инвестиция в нашето бъдеще е инвестицията в нашите (млади) хора. Уменията и образованието са главните мотори на  европейските конкурентоспособност и иновации“

(стр. 14).

Освен самата структура на новата ЕК – сформирана около приоритети, държавна тежест, сегашни и минали назначения в ключови ЕС (и други) институции, както и персонални качества на комисарите, втората по-малко вероятна причина е БРЕКЗИТ, който остави едно свободно място, намалявайки състава на ЕК до 27 позиции. Или просто новата председателка на ЕК отчете, че България е европейската държава с най-задълбочени проблеми, що се отнася до образование, наука, иновации, култура и младеж.

Най-елементарният подход за тежестта и значението на даден ресор – количествено-финансовият, е лично за мен грешка, която много медии, публични личности, а и самият премиер на България направиха. От тази гледна точка, българския комисар ще има третия по големина бюджет в ЕК, след фондовете за земеделие и регионално развитие. В портфолиото ще влизат както програмата  „Еразъм+“ (с бюджет от 15 млрд. и възможност за значително повишаване до 45 млрд. евро), така и последната година от Хоризонт 2020 – „най-голямата в историята рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като 7-годишният ѝ бюджет (2014-2020) е на стойност почти 80 млрд. евро“, и най-вече програмата Хоризонт Европа 2021-2007, която ще има бюджет от 100 млрд. евро. Като допълним и други по-малки програми, управляваните фондове ще са за над 150 млрд. евро (приблизителна точност).

Много често един друг факт е пренебрегнат, и той е че ЕК е основната институция, която изготвя законодателните предложения (регулации, директиви, и др.) в ЕС.

Само пет са областите, в който ЕС има изключителна компетентност и където, „ролята на страните членки се ограничава до прилагането на разпоредбите, освен ако ЕС не им разреши самите те да приемат някои актове“. Това са: митнически съюз, правила за конкуренция на единния пазар, парична политика на страните от еврозоната, търговия и международни споразумения (при определени обстоятелства) и морски растения и животни, регулирани от общата политика в областта на рибарството. Друга група са областите, в които и ЕС, и страните членки могат да приемат законодателни актове („страните членки обаче могат да действат само ако ЕС вече не е предложил актове или ако е решил, че няма да приема законодателство в дадена сфера“), или т.н. „споделена компетентност“. В трета група са включени области, в които „ЕС може само да оказва подкрепа, да координира или да допълва действието на страните членки, т.е., съюзът няма правомощия да приема законодателство и не може да се намесва в компетентността на страните членки по този въпрос“ или т.н. „допълваща компетентност“. Точно за това ресорът „Образование, Култура, Младеж и Спорт“, който попада в тази трета група, никога самостоятелно не е бил приоритетен и престижен (не само заради малкия бюджет).

Ако бъде приложен, този втори, по-скоро качествен и законодателно-влиятелен подход, България ще има една област със споделена компетентност – Изследвания и Наука, и една с допълваща компетентност – Младеж, т.е., тежестта и влиянието в законодателно отношение ще са доста ограничени.

Много важно е да се отбележи, че основната роля на един комисар е именно в изготвянето и предлагането на законодателни инициативи. И да, в ЕК са представени различните страни членки, но в самата комисия никой член не работи за собствената си държава, а за интересите на гражданите на целия съюз. Същото се отнася и за управлявания от даден комисар бюджет.

Скандален и доста некомпетентен е призивът на българския премиер: „всички български институции, университети да се стягат да правят проекти, защото това са огромни възможности“. Тук е визиран наистина впечатляващият бюджет (най-вече на Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа), който ще управлява българският еврокомисар, но е недопустимо да се счита, че това управление ще бъде само и единствено в интерес на България или, че по някакъв начин ще можем да имаме „предимство“ в новата ЕК, или от оценяващите проектите по отделните програми. Още повече, от 2014 година насам, българските наука, иновационни компании, неправителствени организации, малки и средни предприятия (МСП) имаха и имат възможността да усвояват средства чрез програмата “Хоризонт 2020“ и резултатите (за които писах вече преди година) са далеч от впечатляващи – България изпреварва само Литва, Хърватска, Латвия и Малта – държави със значителен брой по-малко население, МСП, научни организации и изследователски центрове. Какво ще се случи в Хоризонт Европа 2021-2027 лично за България, ще зависи от желанието на всички български организации да участват и предават проекти, от собствените им компетентност, конкурентоспособност и качества, и до огромна степен как МОН ще подпомогне и координира този процес, който все още не дава „видими“ резултати.  

В заключение, искам да благодаря на българското правителство, че все пак някъде там, някой ме чете. И да поздравя себе си, като времево-първият кандидат на изминалите евроизбори, който постави изключителен фокус върху Науката, Изследванията и Иновациите, и именно върху Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа 2021-2027.

Споделете чрез

Предишен

Следващ