НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Време за четене: 5 мин.

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември.

Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и Иновации“ и „Образование, Култура, Младеж и Спорт“. А чисто административно това означава, че България ще получи две Генерални Дирекции (т.н. министерства на ЕК) – ГД „Научни изследвания и иновации“ и ГД „Образование, младеж, спорт и култура“.

Две са възможните логични причини за двойния ресор на България.

Първата е, че начертаните шест основни приоритети от Урсула фон дер Лайен в нейния “Дневен ред за Европа“, директно са използвани като отговорности и наименования в някои от позициите на членовете на нейния кабинет. В това отношение, под параграфа към “Empowering people through education and skills“ е обяснена и връзката между иновации и младеж:

„Най-добрата инвестиция в нашето бъдеще е инвестицията в нашите (млади) хора. Уменията и образованието са главните мотори на  европейските конкурентоспособност и иновации“

(стр. 14).

Освен самата структура на новата ЕК – сформирана около приоритети, държавна тежест, сегашни и минали назначения в ключови ЕС (и други) институции, както и персонални качества на комисарите, втората по-малко вероятна причина е БРЕКЗИТ, който остави едно свободно място, намалявайки състава на ЕК до 27 позиции. Или просто новата председателка на ЕК отчете, че България е европейската държава с най-задълбочени проблеми, що се отнася до образование, наука, иновации, култура и младеж.

Най-елементарният подход за тежестта и значението на даден ресор – количествено-финансовият, е лично за мен грешка, която много медии, публични личности, а и самият премиер на България направиха. От тази гледна точка, българския комисар ще има третия по големина бюджет в ЕК, след фондовете за земеделие и регионално развитие. В портфолиото ще влизат както програмата  „Еразъм+“ (с бюджет от 15 млрд. и възможност за значително повишаване до 45 млрд. евро), така и последната година от Хоризонт 2020 – „най-голямата в историята рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като 7-годишният ѝ бюджет (2014-2020) е на стойност почти 80 млрд. евро“, и най-вече програмата Хоризонт Европа 2021-2007, която ще има бюджет от 100 млрд. евро. Като допълним и други по-малки програми, управляваните фондове ще са за над 150 млрд. евро (приблизителна точност).

Много често един друг факт е пренебрегнат, и той е че ЕК е основната институция, която изготвя законодателните предложения (регулации, директиви, и др.) в ЕС.

Само пет са областите, в който ЕС има изключителна компетентност и където, „ролята на страните членки се ограничава до прилагането на разпоредбите, освен ако ЕС не им разреши самите те да приемат някои актове“. Това са: митнически съюз, правила за конкуренция на единния пазар, парична политика на страните от еврозоната, търговия и международни споразумения (при определени обстоятелства) и морски растения и животни, регулирани от общата политика в областта на рибарството. Друга група са областите, в които и ЕС, и страните членки могат да приемат законодателни актове („страните членки обаче могат да действат само ако ЕС вече не е предложил актове или ако е решил, че няма да приема законодателство в дадена сфера“), или т.н. „споделена компетентност“. В трета група са включени области, в които „ЕС може само да оказва подкрепа, да координира или да допълва действието на страните членки, т.е., съюзът няма правомощия да приема законодателство и не може да се намесва в компетентността на страните членки по този въпрос“ или т.н. „допълваща компетентност“. Точно за това ресорът „Образование, Култура, Младеж и Спорт“, който попада в тази трета група, никога самостоятелно не е бил приоритетен и престижен (не само заради малкия бюджет).

Ако бъде приложен, този втори, по-скоро качествен и законодателно-влиятелен подход, България ще има една област със споделена компетентност – Изследвания и Наука, и една с допълваща компетентност – Младеж, т.е., тежестта и влиянието в законодателно отношение ще са доста ограничени.

Много важно е да се отбележи, че основната роля на един комисар е именно в изготвянето и предлагането на законодателни инициативи. И да, в ЕК са представени различните страни членки, но в самата комисия никой член не работи за собствената си държава, а за интересите на гражданите на целия съюз. Същото се отнася и за управлявания от даден комисар бюджет.

Скандален и доста некомпетентен е призивът на българския премиер: „всички български институции, университети да се стягат да правят проекти, защото това са огромни възможности“. Тук е визиран наистина впечатляващият бюджет (най-вече на Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа), който ще управлява българският еврокомисар, но е недопустимо да се счита, че това управление ще бъде само и единствено в интерес на България или, че по някакъв начин ще можем да имаме „предимство“ в новата ЕК, или от оценяващите проектите по отделните програми. Още повече, от 2014 година насам, българските наука, иновационни компании, неправителствени организации, малки и средни предприятия (МСП) имаха и имат възможността да усвояват средства чрез програмата “Хоризонт 2020“ и резултатите (за които писах вече преди година) са далеч от впечатляващи – България изпреварва само Литва, Хърватска, Латвия и Малта – държави със значителен брой по-малко население, МСП, научни организации и изследователски центрове. Какво ще се случи в Хоризонт Европа 2021-2027 лично за България, ще зависи от желанието на всички български организации да участват и предават проекти, от собствените им компетентност, конкурентоспособност и качества, и до огромна степен как МОН ще подпомогне и координира този процес, който все още не дава „видими“ резултати.  

В заключение, искам да благодаря на българското правителство, че все пак някъде там, някой ме чете. И да поздравя себе си, като времево-първият кандидат на изминалите евроизбори, който постави изключителен фокус върху Науката, Изследванията и Иновациите, и именно върху Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа 2021-2027.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!