НОВО

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Културата и властта

Дегенерацията на човека ли води до дегенерация на културата му или дегенерацията на културата води до дегенерация на човека? Имам предвид не някаква друга деградация, да речем телесно-физиологическа, а нравствено-естетическа деградация. Дори бих казал...

Щом чуя думата култура…

"Wenn ich Kultur hore ... entsichere ich meinen Browning!" - Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг. Това е реплика от световно неизвестна пиеса на световно неизвестния нацистки драматург Ханс Йост, която обаче, вкарана в устата на Гьоринг (а...

Изгубени в соцпревода

Има фундаментално неразбиране в обществото какво означава "споделена икономика", което умело се експлоатира от страна на законодателя за прокарване на закони в интерес на определен бизнес (Умишлено не използвам думата лобистки, тъй като лобизъм не е лоша дума. В...

Последиците от Зелената сделка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС и последиците от нея. Вижте пълното видео:...

Има ли война между институциите у нас

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха декларацията на президента Радев, корупцията, войната между институциите и др. Гости още бяха Димитър Джангозов...

Властта vs споделената икономика

Напоследък усилено правителството ни бори споделената икономика по всякакъв възможен начин. Последният идиотизъм е предложение за до 10 години затвор за всеки, който "без разрешение, регистрация или лиценз, извършва обществен превоз на пътници", с което е заплашено...

Алкохолен делир

Дни без полски книги ... 0 Пиянството на един народ преминава в делириум, когато продължи повече от няколко века. Трескавите сънища, изблиците на насилие и внезапната лудост могат да охарактеризират цяла една култура. Това иска да ни покаже полският журналист и автор...

Сблъсък: Иван Гешев като Харви Дент

Време за четене: 15 мин.

Време за четене: 15 мин. Темата за родната прокуратура и главният прокурор е доволно нашумяла. Кой е доволен и кой не от този факт даже е по-интересно извън чисто правния контекст. Достатъчно текст се изписа и изля по темата със законосъобразността или уместността на действията на главния прокурор Иван Гешев в краткия период, откакто той встъпи в длъжност. Трактовките, коментарите и решенията на подобни казуси са от компетенцията на съдийската колегия и няма да бъдат разглеждани в този текст.

Споделете чрез

Пропуканият прогресивистки поглед към „българската“ изложба в Лувъра

Науката, а защо не и изкуството, трябва да са отделени от политиката. Това, вероятно, е от тезите, които намират много допирни точки между леви и десни, прогресивни, класическо либерални и консервативни хора. Темата за финансирането на наука и изкуство вероятно може...

Задава (ли) се страшна политическа коректност?

Време за четене: 5 мин.

Анна Колчакова*

Представете си, че имате голяма хубава къща. но ви тече покривът. По някакви причини не можете да го поправите. Да речем, че възрастта ви е много напреднала. Имате пари, имате материали, но не можете да го поправите. Тогава идва мъж с външността на Брат Пит и ви казва, че ще поддържа покрива, ако трябва и други работи ще прави, единственото му условие е да живее в къщата. Понеже имате много място, много необитаеми стаи – съгласявате се. Човекът си върши работата. Един ден ви заявява, че не е съгласен чиниите на сушилнята да се подреждат така и ги обръща наобратно. После ви казва, че му е обидно, дето му казвате “Лека нощ” и настоява да му пожелавате “Приятни сънища”.  После ви уведомява, че е от друго вероизповедание и намира за неуместно да си държите икони тук-там… Междувременно, понеже сте деликатен човек, вече отдавна сте се съгласили да гасите лампите още в 9:30 вечерта, да не посрещате гости, да не ставате сутрин много рано, да не говорите силно по телефон, даже въобще да не говорите… 
Ясно е накъде бия.

Попадна ми вестник “Zeit” (вестникът не защитава тезата, само представя гледни точки). Ще преразкажа статията.

Известни немски издателства обявяват, че ще преработят детските книги за да редактират думи, които могат да бъдат почувствани като обидни и нараняващи, които са остарели и вече не са политически коректни. Един пример за “остаряла дума” е Handy, която следва да се замени в книгите със “смартфон”. Така щяло да е по-разбираемо за децата. До тук с куриозите. Сега – за политическата коректност.

В книгата на Отфрид Пройслер “Малката вещица” децата се преобличат като негри, турци и китайски момичета. Не може! Обидно е. Ще трябва да се преобличат вече като нещо друго, естествено различно също така от цигани, индианци и ескимоси. В противен случай някой можело да се обиди. Мислех първо да преразказвам, а после да коментирам, но все пак не мога да се сдържа. ЗАЩО? Защо ескимосът ще се обиди, ако някой се е преоблякъл като него? А негърът? Защо смяната на ролите, смесването на културите е станало толкова обидно? 

После се посяга на Пипи Дългото чорапче, която иска да е негърска принцеса и даже – още по-скандало – казва, че ще си има собствен негър, който да я маже с вакса, за да е черна като другите деца. Много обидно! Много некоректно. Трябва веднага да се махне. А да не говорим за кошмарния израз “В Конго всички лъжат”. Това вече била нечувана проява на расизъм. По този повод се споменава, че във Франция книгата 40 години е излизала в силно редактиран вариант, в който са били изрязани всички “анархистични” прояви и изказвания на Пипи, свързани с училището. А самото Конго някакви пък немски издатели заменяли ту с Никарагуа, ту с Кения. Вероятно там хората са по-малко обидчиви.
Да не говорим, че в Южните морета на Пипи няма негри, а полинезийци. това също било голям проблем. Аз на мястото на полинезийците бих се обидила, че не съм спомената в книгата.

Също толкова интересно е при Михаел Енде. Героите получават пакет, а в него – бебе.
– Бебе! – извикват всички учудено. – Черно бебе!
– Това сигурно е малко негърче, – отбелязва господин Ермел мъдро.

Сега вече това трябва да звучи така:

– Бебе! – извикват всички учудено. – Черно бебе!
– Това сигурно е бебе с черна кожа, – отбелязва господин Ермел мъдро.

Съвсем мъдро става.

А когато излезли две книги за депресията със заглавия “Моето черно куче” и “Да живееш с черното куче” издателството получило писмо от “LesMigras лесбийки мигрантки и черни лесбийки”, според които е дискриминация да се употребяват черния цвят и тъмнината като символни цветове на негативно оценени ситуации.

Най-силно ме впечатли, че авторът на статията опитва да защити Пипи и останалите с аргументи от типа на: това е връх в детската литература; Пипи казва че лъже, а след това казва, че в Конго всички лъжат, т.е. това е лъжа (успокойте се, конгоанци); появяват се разни думи като “фантазми” и прочее. Особено що се отнася до фантазмите, не ми се вярва изледователите на расизма да имат образно и художествено мислене, та да се отплесваме чак в тези рецепции.

На мен нещата ми изглеждат много по-прости (казват, че това е крайно опасно – да се опростяват нещата). Но когато се казва на черното – черно, а на бялото – бяло, всичко ще е много по-честно. Бих казала: уважаеми негри, това е моят език и не сте вие, които ще ми го редактирате. Когато някой е дебел, той би трябвало да е наясно, че е дебел и да не настоява да го наричат “личност с предполагаем метаболитен синдром”. Когато някой е циганин, той е циганин и нещата ще се променят не когато се прекръсти на ром, а когато обърне внимание на хигиената, почтеноста (в т.ч. и финансовата), образованието, способността да си отговорен за постъпките си, умението да мислиш поне крачка напред… Да си циганин е точно толкова обидно, колкото и да си българин.

Та си мисля (понеже цялата дъндания с книгата на Пройслер започнала от един еритреец, който първо отишъл в детската градина на дъщеря си и настоял там думата “негър” да не се използва, а в друг момент започнал да чете книгата за вещицата на детето и забелязал, че бъка от расизъм ), та си мисля, че руснаците са го казали много отдавна: “Не се ходи в чужд манастир със свой устав”. По-обидчивите трябва да избират: или да използват достиженията на европейската цивилизация, или да се върнат там, където ще имат някакви свои книги, вестници и пълен цветови комфорт. “Пипи Дългото чорапче” е моя книга и не съм съгласна да дойдат да ми я редактират от Еритрея, както аз не бих си позволила да отида да редактирам техните книги.

Все пак, само от любопитство, как ли ще се преведе “Десет малки негърчета”?

П.П. В същия вестник има статия за това, че повечето работодатели вече не само проверяват кандидатите за работа във фейсбук, но и искат паролата на профила, за да видят и заключените данни. Което няма нищо общо с горното. С политическата  коректност, имам предвид.

От kolchakova.blog.bg

* Препубликуваме статията от личния блок на авторката.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!