fbpx

НОВО

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Коронакризата – от подценяването до паниката

Коронавирусът "Консерваторъ" публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19 Подценяването Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в...

Корпоративен социализъм: Държавата спасява не вас, а инвеститорите и мениджърите

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги,...

Коронавирусът в Германия от първо лице

Когато четете този текст, броят на потвърдените случаи на коронавирус в Германия ще е прехвърлил 100 хиляди души. През последните седмици мнозина отбелязаха, че Германия има много ниска смъртност на фона на останалите държави - тя варираше между 0,2% и 0,4%. Това вече...

Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма?

Георги Коритаров потърси за разговор по телефона Теодор Димокенчев. Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма? Какви ще са измеренията на икономическата криза? Вижте пълното...

Емил Вълков в Студио Xъ за образованието по време на криза

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в Студио Xъ по 7/8 ТВ за образованието по време на криза

Никола Бушняков в “Имате Думата” за кризата като възможност

В днешното предаване ще видите интервю с Никола Бушняков, редактор в платформата "Консерваторъ” за кризата като възможност. И още: директни включвания на зрители на тема "Доволни ли сте от мерките, предприети от правителството"? Повече във видеото....

Теодор Димокенчев в Студио Xъ за мерките за съхраняване на икономиката

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев в Студио Xъ за 20-те мерки за съхраняване на българската икономика...

Николай Облаков в Дискурси с Ивайло Цветков – Нойзи

Създателят на платформа "Консерваторъ" Николай Облаков в предаването на Ивайло Цветков - Нойзи: "Дискурси" https://www.youtube.com/watch?v=rDc4p9V5Ixc

За смисъла на извънредното положение

Вече близо 3 седмици България е в извънредно положение. Безсмислено е да описвам неговите параметри, само ще отбележа, че настоящата ситуация е най-драстичното разклащане на ежедневния ритъм, което съм изпитвал в над 40-годишния си живот. А помня енергийната криза...

Мартин Заимов: Бордът може да бъде съборен само от 121 безумни депутати

Време за четене: 5 мин.

– Господин Заимов, защо според вас сега, през 2014 г., се случва такава истерия с банките, след като тяхното състояние е съвсем различно от онова през 1995-1996 г.?

– Банките са в несравнимо по-добро положение спрямо тогава. Не бива обаче да се пренебрегва фактът, че вече 6 години в България няма голям икономически растеж. Има сектори в икономиката, които са в затруднено положение, а в банките вече много години има лоши кредити. Логично е банките да не са така стабилни, както бяха пред 6-7 години.

– Значи според вас има обективни предпоставки за всичко, което се случва и то не се дължи само на злонамерени слухове?

– Не мисля, че е възможно само със слухове да се предизвика такъв тежък проблем в една или друга банка. Дори през 1995-1996 г. немалка роля в трудностите на банките имаха хора, които бяха вътре в системата и знаеха за затрудненията . Банкова или финансова криза обикновено се предизвиква от слуховете и тревогите на хората, но в не малка степен и от вътрешни хора. Няма как банка да има такива сериозни затруднения, без нейни акционери или бивши служители да са разтревожени и да споделят тази тревога.

– Добре, но как става така, че тези слухове се разпространяват толкова бързо?

– В днешно време има огромно количество хора, които са свързани в реално време помежду си и информацията се разпространява мигновено. Така се разпространяват не само слухове, но и всякаква информация.
Разбира се, в такава ситуация слуховете не са достатъчни. А и не всяка информация може да се третира като слух. Но и не смятам, че това, което се разпространява чрез SMS-ите е вярно.

– А кой според вас има интерес от разпространяването на такива слухове?

– Вероятно това е някой, който дължи пари и не може да ги плати на дадена банка. Може да има и политическа мотивация. Не знам дали дадена информация в конкретния случай е вярна или невярна. Ако е имало някакъв елемент на истина в каквото и да било, тази истина се разпространява изключително бързо.

– Появиха се сигнали за злонамерени деяния като разпространяване на SMS-и с предупреждения да се теглят пари. Имаше дори информация, че хора нарочно си откриват сметки с малки суми, за да могат месец по-късно да се наредят на опашка и да искат да си изтеглят парите. Кой би имал интерес от това?

– Не знам. Но голям брой хора да открият сметки с малки суми, ако банката е сериозна, би било доста трудно. В днешно време откриването на една сметка е съпроводено с проверка на клиента. Банковите служители проверяват всеки човек, който иска да депозира парите си.

– А какво според вас трябва да направят ДАНС, МВР и прокуратурата в такава ситуация?

– Не съм имал опит с МВР, прокуратурата и ДАНС. Не знам какво би трябвало да направят в случая. Според мен това е по-скоро професионален проблем, който касае Министерството на финансите и Българската народна банка.

– Какви действия би трябвало да предприемат тогава финансовото министерство и БНБ?

– Министерството на финансите и БНБ трябва да осигурят необходимата ликвидност на институции, които са фундаментално стабилни и които имат само ликвиден проблем.

– Откъде може да бъде осигурена тази ликвидност?

– Разполагаме с големия шанс да имаме много стабилни държавни финанси. Това означава, че правителството няма проблем, да емитира близо 1,5 млрд. евро на международните пазари, няма да има проблем да емитира и повече.

– Значи според вас трябва да бъде пусната нова емисия?

– Ако е необходимо.

– Възможно ли е току-що изтеглената нова емисия да се използва за осигуряването на допълнителна ликвидност в банките?

– Не виждам пречка. Вероятно има определени нормативни изисквания, които биха създали затруднения, но тук става въпрос за сериозно решение, на което трябва да се намери отговор.

– Могат ли такива атаки, свързани с банковата система, да разклатят валутния борд?

– Не вярвам. Трябва 121 народни представители да се окажат подкупни, злонамерени или много неуки. За да бъде отменен валутният борд, е необходимо мнозинство народни представители. Това би било най-лошото и вредно нещо, което може да се случи, и не мога да повярвам, че би имало народни представители, които биха го направили.

– Масовото теглене на пари от търговските банки не застрашава ли борда?

– Активите на всички български банки са 86 млрд. лв. Това, което наричаме “масово теглене”, се измерва в милиони. Размерите са несравними.

Освен това резервите на БНБ, с които е защитена паричната система, са 28 млрд. лв. Хората трябва да решат да не вярват на нищо и всички тези пари да си ги поискат кеш. Това не е нито логично, нито разумно, нито дори технически възможно да се случи.

Освен това тези 28 млрд. лв., които гарантират стабилността на системата, не са толкова пряко обвързани със случващото се. Хората неслучайно теглят парите си кеш, кешът е част от тези пари, които са гарантирани от резервите на БНБ. Хората имат усещането, че кешът е сигурен именно заради валутния борд. Той не може да бъде подложен на инфлация, това важи и за резервите на банките. Другите пари, които са покрити, са резервите и капиталът на банките.

Не мога да си представя, че злонамерени лица със стотици милиони биха заложили срещу системата, за да спекулират по някакъв начин и да предизвикат сътресения.

– Какво тогава може да застраши валутния борд?

-121 подкупни или безумни народни представители, които да гласуват отмяната му. Разбира се, има и външни рискове, например война или разпад на Европейския съюз. Възможно е например, ако се разпадне ЕС и Германия реши да напусне системата на еврото. Често много хора спекулират как европейската валута ще се срине. Но това са хипотези, които са много далечни и малко вероятни. 

От trud.bg (интервю на Дарина Кахраманова)

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!