Настоящите номинации на Доналд Тръмп за ключови роли в неговата администрация отразяват една много добре обмислена стратегия за справяне с вътрешните и външните предизвикателства. Най-общо казано, неговите назначения се ръководят от няколко фактора: лоялност, борбеност и опит. За Тръмп лоялността е преди всичко, избирайки хора, които са демонстрирали непоколебима подкрепа за него, особено след изборите през 2020 г. и съдебните му битки. Номинациите на Тръмп често са в унисон с неговия имидж на борец, който минута след опита за покушение, се изправи с юмрук в ръка, показвайки на всички сила и твърдост. Всички номинирани от Тръмп в сферата на националната сигурност са устойчиви психически и независими в мисленето си, противопоставяйки се на общоприетите течения.
Сузи Уайлс
Да започнем с най-важният човек до Доналд Тръмп. Сузи Уайлс – началник на кабинета на президента. Ако някой иска нещо от Доналд Тръмп, той трябва да мине през Сузи Уайлс. За нея се говори, че е от малкото хора във Вашингтон, които не обичат светлините на прожектора. Уайлс е първата жена назначена на тази позиция и е известна с това, че при срещи с нея, всички оставят егото си извън стаята. Уайлс приземява всички със своето смирение, човещина и дисциплина. Всички, които са работили с нея са готови да жертват живота си за Сузи . Тя е голям професионалист и според медиите в САЩ ръководеше президентската кампания с много дисциплина, енергия и изключително умения по менажиране на различни характери. Тя е от Джаксънвил, Флорида, откъде всъщност и Майк Уолц – бъдещият съветник по национална сигурност, който също като Уайлс е директно назначен от президента Тръмп и няма нужда от одобрение от Сената, за разлика от другите. Уолц е първият избран конгресмен, който идва от специалните сили на армията, или така наречените Зелени Барети (Green Berets). Зелените барети, официално известни като специалните сили на армията на Съединените щати, имат богата история, която датира от Втората световна война и са изиграли значителна роля в оформянето на военната стратегия и операции на САЩ, особено в неконвенционалната война. Tе са специализирани в борбата с бунтовници, специалното разузнаване, което ги прави ключови играчи както във военни, така и в мироопазващи операции. Отличителната зелена барета става символ на звеното през 1954 г., когато президентът Джон Кенеди, разрешава използването u. Кенеди е голям привърженик на неконвенционалната война и ролята на специалните сили в противопоставянето на комунистическата експанзия по време на Студената война.
Майк Уолц
Като Зелена Барета, Майк Уолц е преминал през строго и специализирано обучение, фокусирано не само върху усъвършенствани бойни умения, но и върху владеене на език, културно разбиране и способност за работа с местни специални сили. Това ги прави подходящи за мисии, които изискват работа с местно население или чуждестранни военни, като операции за борба с тероризма, изграждане на нация и бунтовници. Зелените Барети често са първите сили на САЩ, разположени в кризи или конфликтни зони. Те не само участват в битки, но и изпълняват жизненоважни дипломатически роли, изграждайки отношения с чуждестранни военни сили и местно население. Това ги прави безценен инструмент за военната стратегия на САЩ, особено на места, където пряката намеса на САЩ може да не е политически жизнеспособна. Мотото на Зелените Барети е „de opresso liber“ или „освободи угнетените“, срещу тиранията. Неговите съвети ще бъдат изключителни важни за сформирането на новата външна политика на САЩ. Тоест, Майк Уолц е трениран психически, емоционално, психически и е човек, който може да издържи на всякакви предизвикателства.
Тулси Габард
Другият важен човек в администрацията на Тръмп, ако бъде одобрена, е Тулси Габард бъдещият директор на националното разузнаване, който ще оглави 18-те американски шпионски агенции, сред които и ЦРУ. Тази позиция е създадена, за да се отговори на фрагментирания характер на американското разузнаване, станало очевидно след атентатите от 11 септември. Тулси Габард ще гарантира, че лицата, вземащи решения, включително Съветът за национална сигурност и президентът, имат достъп до разузнавателна информация без политически или институционални пристрастия. Дневният доклад на президента е документ, който ще бъде изготвен от екипа на Габард. Тоест, поднесената информация от нея ще информира стратегическите приоритети на външната политика на САЩ. Бившата демократка, Тулси Габрд, е военна, все още в запаса и има опит на терен.
Независимо, че имаше много критики в Америка, че тя няма опит в разузнаването, военният u опит също не е за подценяване и той със сигурност би u спомогнал във вземането на решения и синтезирането на най-важните въпроси в сферата на националната сигурност. През 2016 г. самата тя се кандидатира за президент, като по време на първичните избори на Демократическата партия, Габард говори много за опасността от ядрена война. Толкова много говори, че един журналист я пита, защо говори само по тази тема, а Габард отговаря, че неправилната външна политика на САЩ може да доведе до ядрена война. Габард описва себе си и като ястреб, и като гълъб по темата за външната политика и външните отношения: „Когато става въпрос за войната срещу терористите, аз съм ястреб, (но) когато става въпрос за войни, които имат за цел смяна на режими, аз съм гълъб.“ И Габард, както и Уолц, ще имат огромно влияние в сформирането на новата външна политика и техните биографии и мнения, имат значение върху това каква ще бъде тя.
Пит Хегсет
Другата важна личност е Пит Хегсет, номинираният за министър на отбраната, от президента Тръмп. Хегсет предизвика огромно недоволство в средите на военните, поради липсата на достатъчно опит. Той ще бъде член и в Съвета по национална сигурност, заедно с вице-президента Джей Ди Ванс, съветника по национална сигурност Майк Уолц и държавния секретар Марко Рубио. В книгата си той пише, че огромната грешка на висшето ръководство на военните сили е допускането на политизирането на армията. На всички е повече от ясно, обаче, че армията изпълнява заповеди от политиците, тоест дори и някой на високо ниво да не е съгласен с нещо спуснато отгоре, малко вероятно е да рискува тридесет годишна кариера, за да се противопостави.
Политизирането на военните сили започва още по времето на Барак Обама, който много тихо под шапката на разнообразието в работното място (diversity) започва да издига на по-високи позиции, тези които влизат в профила на типичния Демократически гласоподавател, а именно малцинства и предимно жени. Това кара много военни експерти да негодуват, че армията е отслабена. Според тези експерти, не се избират най-добрите, а най-лоялните. Нещо, което звучи и наподобява на друг тип управление. С номинирането на Пит Хегсет, Тръмп иска да покаже, че армията ще се завърне към истинското си предназначение, а именно да побеждава врага. Екипът по национална сигурност на Доналд Тръмп се отличава с ярки личности, психически издръжливи, борбени и с опит на терен. Предстои да видим и техните действия, когато вече са избрани.
