В цяла Европа нещата изглеждат все по-крехки. Тъй като правителствата губят контрол над основния ред и държавата бързо става неспособна да поддържа закона и реда, това не е толкова „сблъсък на цивилизациите“, колкото Западът, който тихо се преобръща и се оставя да умре.
Тази седмица беше обявено, че Германия ще работи заедно с талибаните. Да, същите тези екстремистки ислямисти, с които силите на НАТО, включително и на Германия, прекараха години в битка в Афганистан. Целта тук е да се улесни депортирането на афганистански престъпници, живеещи в Германия. Въпреки че не признава официално режима на талибаните, правителството на канцлера Фридрих Мерц ще позволи на двама талибански служители да работят в афганистанските дипломатически мисии в Германия. Очевидно единственият начин, по който Мерц може да си представи депортирането на нежелани мигранти и неуспели търсещи убежище от страната, е като привлече помощта на убийствен, терористичен режим.
Това е потискащо обвинение за ситуацията, в която се е изпаднала Европа, в която една нация трябва да предостави фактическо дипломатическо представителство на брутално ислямистко правителство, за да депортира търсещите убежище, прогонени в Германия от самите талибани. Тази схема, колкото и нелепа да е, поне прави нещо, за да спре Германия да бъде превзета от опортюнистични престъпници, опасни главорези и такива, които като цяло ще натоварят и без това скърцащите обществени услуги на страната.
В други области правителството не успява дори да се опита да спре нарастващата престъпност. Германската полиция е по-заинтересована да преследва пенсионери, които са груби с политиците онлайн, отколкото да спира младите мъже мигранти да нападат тийнейджърки и да организират бунтове в малките градове. На някои места, като град Харзефелд, властите се отказаха напълно от полицейската дейност и сега позволяват на банди млади мигранти да извършват насилие и да продават наркотици, както си искат. Поради това местните граждани са принудени да създадат свои собствени патрули в опит да запазят улиците донякъде безопасни.
Германските институции по същество казват на хората да се справят сами с престъпността. Учени от един университет дори предполагат, че „вагиналните капани“ могат да бъдат решението на постоянно нарастващия брой изнасилвания в Германия – почти 50% скок през последните пет години. Те планират да разследват ефективността на различни устройства против изнасилване, включително едно, наречено Rape-aXe, което се активира по време на нападение, за да нарани нападателя и да помогне за идентифицирането му по-късно. Вместо да депортират мигранти, които сексуално насилват жени и момичета в Германия, и да затварят границите за хора, чийто произход е загадка за нас, тези учени смятат, че жените трябва вместо това да задържат телата си, за да не бъдат атакувани.
Това отношение просто да оставим хората да се грижат за себе си е широко разпространено по целия континент. Докато правителствата прекараха последното десетилетие, позволявайки на всички да преминат границата, управляващият елит сега се колебае дали да се справи с последствията. Всъщност от хората се очаква да се адаптират към беззаконието. В Испания обаче виждаме какво се случва, когато те откажат. В цялата страна имаше поредица от протести от местни жители, ядосани от увеличаването на престъпността и променящия се характер на техните квартали. В Торе Пачеко сцените са особено брутални. Тук избухнаха сблъсъци между жители, мигранти и полиция за борба с безредиците, след като пенсионер беше нападнат от група северноафрикански мъже. В продължение на почти седмица протести и често насилствени демонстрации бушуваха из целия град, показвайки колко уморени са хората да бъдат игнорирани, застрашени и поучаващи за необходимостта от „толерантност“, докато властите абдикират от най-основните си задължения.
Междувременно френската държава демонстрира различен вид небрежност. Вместо да изчезне пред лицето на нарастващата престъпност, тя налага наказания за всички, престъпници или не. Този месец градовете започнаха да въвеждат полицейски час за деца и младежи в отговор на младежкото насилие и наркобандите. На места като Ним, Лимож и Безие тийнейджърите не се допускат навън без придружител между определени часове – това се отнася за лица под 13 години между 23:00 и 6:00 часа в Лимож и за лица под 16 години между 21:00 и 6:00 ч. в Ним, например. Това, разбира се, е евфемистичен заобиколен начин за справяне с престъпността, вкоренена в кварталите с много имигранти. Излишно е да казвам, че младежите, които вече са замесени в наркобанди, вероятно няма да бъдат възпрени от комендантски час. Миналия уикенд Безиер беше ударен от още повече вълнения, въпреки новите правила. Около 50 младежи изстреляха фойерверки и минохвъргачки по полицията и запалиха малки пожари.
Проблемът с младежките банди във Франция ще продължи да се влошава, докато френското правителство отказва да заеме по-твърда позиция по отношение на имиграцията и депортациите. Всичко, което комендантският час ще направи, е да прикрие симптомите на по-дълбокия проблем, както и да направи живота малко по-малко удобен за обикновените, спазващи закона хора.
Моделът е подобен и другаде. Дания буквално удвои наказателните санкции за жителите на така наречените пощенски кодове на „гето“, вместо да изолира действителните водачи. Швеция даде на полицията правомощието да претърсва всеки в „зоните за посещение“ след бомбени атентати – широки мрежи, които удрят всеки минувач. Берлин заложи на „зони без ножове“ в транспортните възли, което означава, че всеки може да бъде обект на произволно претърсване, докато същите рецидивисти се изплъзват през мрежата. В почти всеки европейски град антитерористичните бариери опустошават пейзажа.
Правителствата ще направят буквално всичко друго, освен да се справят с действителните политики и нагласи, които ни вкараха в тази бъркотия на първо място. Имунната система на Запада се обърка, насочвайки се към здрави части от обществото, докато смъртоносният вирус продължава да бушува. Никакво количество комендантски час, трикови устройства срещу изнасилване или затваряне на очите не могат да компенсират годините на пренебрегване на правилния граничен контрол. Докато лидерите не могат да признаят, че масовата, зле проверена миграция и съдебната система, която се страхува да не бъде наречена „расистка“, са истинските причини за разпадането на западните общества, оттук нататък нещата само ще продължат да се влошават.
Ако европейските елити все още отказват да обърнат внимание, те не могат да се преструват на изненадани, когато – както в Испания, Германия и другаде – гражданите започват да изразяват разочарованието си и да вземат закона в свои ръце. Оправете границите и наложете закона или свикнете тълпите да го правят сами.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
