Западната средна класа не иска и няма да умре

“Стратегията на света отгоре винаги е една и съща. Когато се появи популистки феномен, той се представя като нещо случайно и малцинствено. Брекзитърите? “Стари пенсионери ксенофоби от Йоркшир!”. Само че мнозинството от британския народ гласува за Брекзит! Използваха точно същите реторични похвати, както за жълтите жилетки: “пушачи, които карат дизел”, “пужадисти”, “кафява чума” и накрая новите варвари, които нападат болници… Това, което виждаме на Запад, е прегрупиране. Един невероятно колективен феномен. От 40 г. ни говорят за “съвместно съжителство”, “общо благо”, “ценностите на Републиката”. Но това не работи така в реалния живот. В реалния живот има хора, които живеят на една и съща територия и споделят или не едни и същи неща. Видяхме точно обратното на това, което говорят – народните класи не се свеждат до атомизирани, индивидуалистични категории, без политическа воля или енергия. Всичко това е фалшиво. Видяхме, че хората се обединяват около едно и също възприятие на последствията от глобалисткия модел в градовете, селата, в реалния живот. И това възприятие е, че този модел не работи. Тази диагноза не е специфична за Франция: тя засяга народните класи във всички развити страни. Това минава през Брекзит във Великобритания, Тръмп в САЩ, Салвини в Италия, “жълтите жилетки” във Франция. Във всяка страна то приема различни форми, но ще се случи, защото това е реалното движение на обществата”, казва известният френски географ Кристоф Гилюи, автор на книгата “No society. La fin de la classe moyenne occidentale” (Няма общество. Краят на западната средна класа ), в интервю за “Фигаро”.

Според Кристоф Гилюи страницата с “жълтите жилетки” няма да бъде затворена скоро във Франция. А самото движение е симптом на много по-широка популистка вълна, която засяга всички западни демокрации. Въпросът за завръщането на народите ще бъде големият залог на следващите десетилетия, дори век…

Шест месеца по-късно, как гледате на движението на “жълтите жилетки”?

Движението беше плътското олицетворение на понятието “периферната Франция”. Картата на кръговите кръстовища през ноември е именно географията на тази Франция: т.е. напълно разпръсната география. Това не е само селска Франция срещу градска Франция, нито Северна и Източна Франция срещу Южна и Западна Франция, а всичко това едновременно: много по-широко явление, което прониква в цялата територия и е потенциално мнозинство. 

С понятието “периферната Франция” исках да покажа, че ние не работим само върху маргиналиите, фракциите, малцинствата, а се интересуваме от една много по-важна като ръст и като тежест категория: народните класи, основата на старата средна класа. Тези народни класи са едновременно работниците, самостоятелно заетите лица, работещите, безработните, младите, пенсионерите: скромните категории като цяло. 

Не се ли превърнаха “жълтите жилетки” в племе като всички останали в една Франция в процес на балканизация?

От четиридесет години френското общество се представя като прибавяне на малцинства и се анализира, изхождайки от тях. Движението на “жълтите жилетки” разбива тази представа и противоречи на тези анализи, които прокарват идеята, че всъщност Франция и народът не съществуват. С вълната на “жълтите жилетки” във Франция, но също така с вълната на брекзитърите във Великобритания или на тръмпистите в САЩ, осъзнахме, че народът съществува и това обяснява масовата подкрепа за “жълтите жилетки” в общественото мнение. Народът е напът да наложи една голяма политическа промяна. Защото на кръговите кръстовища има работници, които довчера гласуваха вляво, селяни, които гласуваха вдясно, жители на градовете и на селата, млади, работещи и за първи път дори безработни. 

Довчера те формираха основата на интегрираната западна средна класа. Тя се освободи напълно от ляво-дясната принадлежност. Тази промяна е историческа. Значителна част от от французите, довчера интегрирани икономически и представени политически и културно, трайно оспорва господстващия модел. Абсурд е да се опитваме да анализираме това движение като конюнктурно явление. Точно обратното, то е продукт на дълго време и би трябвало да се впише трайно в бъдещето. 

Колко време мислите, че ще продължите това?

Стотина години! Така както брекзитърите няма да изчезнат безследно в природата. Отлагането на Брекзит с обяснението, че те вече съжаляват за вота си, бе обречено на неуспех. Британците смятаха, че печелейки време, народните класи ще се откажат. И това обяснява зрелищния пробив на партията “Брекзит”. Найджъл Фараж сърфира на британската вълна на “жълтите жилетки”! Фараж, който създаде партия с ограничени средства, за шест месеца натежа повече, отколкото торите и лейбъристите, които съществуват от векове. Това означава, че се опира на основа и тази основа се нарича народът. 

Ултралибералният прочит се стреми да оправдае изчезването на общото благо и, в крайна сметка, да прикрие вертикалния конфликт между горе и долу. Очевидно обществото се комунитаризира и това е тревожно, но това не означава да избегнем голямото явление на ХХI век, което е прегрупирането на едно мнозинство, чиято основа е съставена от народните и средните класи. Те поставиха диагноза на глобализацията. След като се присъединиха към нея, установиха, че тя ги прави по-бедни социално и по-крехки културно. Те няма да променят мнението си скоро.

Не са ли днес “жълтите жилетки” едно малко, но често склонно към насилие малцинство?

За съжаление, от двадесет години всяко социално движение генерира насилие. Това не е нещо характерно за “жълтите жилетки”. Някои “жълти жилетки” разбраха, че това насилие е част от комуникацията на ХХI век. Всички го осъждат, но то им позволи да бъдат на първа страница на “Ню Йорк Таймс”. Въпреки това, насилието е на първо място и преди всичко дело на “Черния блок” (Black blocks), който нарушава всички демонстрации през последните години. А кои са в “Черния блок”? Децата на буржоазията! Впрочем, ако “жълтите жилетки” наистина бяха племе сред всички останали, отдавна медиите нямаше да говорят за тях и те не биха притеснявали толкова много политиците. Подкрепата на голяма част от французите дори и днес показва точно обратното – дълбочината на това социално движение в обществото. 

Стратегията на света отгоре винаги е една и съща. Когато се появи популистки феномен, той се представя като нещо случайно и малцинствено. Брекзитърите? “Стари пенсионери ксенофоби от Йоркшир!”. Само че мнозинството от британския народ гласува за Брекзит! Използваха точно същите реторични похвати, както за жълтите жилетки: “пушачи, които карат дизел”, “пужадисти”, “кафява чума” и накрая новите варвари, които нападат болници. Поставянето на въпроса дали наистина са бедни също е начин да ги делегитимират, представяйки ги за дребни буржоа. Дори се питаха дали имат в хола си екран 16/9 или “Нетфликс”.

За първи път в историята на едно социално движение виждам това. Когато железопътните работници са на улицата, питаме ли са дали заминават на почивка? Има желание “жълтите жилетки” да бъдат представени като една хрипаща Франция, която накрая се тъпче с храна и пълни количките за пазаруване в хипермаркета. Също така се забравя, че социологически има органична връзка между бедните и народните класи. Винаги казвам, че в “Монополи”-то на народните класи има квадратче “бедност” практически на всеки две квадратчета. Следователно 80 процента от народните класи имат шанс поне веднъж в живота си да попаднат в квадратчето бедност. Това не означава, че ще останат там завинаги, защото бедността рядко е постоянно състояние, но това не означава също, че един ден ще могат да преминат във висшата класа.

Буржоазията винаги е искала да разцепи бедните и народните класи, но последните много добре знаят, че са потенциално бедни. От 80-те г. определена част от буржоазията ги раздробява, за да обезличи средните и народните класи. Но добавянето на малцинства не прави мнозинство. Това обяснява поражението на Клинтън срещу Тръмп, дори и той да спечели с относително мнозинство (едно относително мнозинство винаги е по-силно от прибавянето на малцинства). Ето защо той стои толкова добре в социологическите проучвания. Срещу него няма ново потенциално мнозинство, а агломерат от малцинства…

Неслучайно Макрон се срива през последните шест месеца в социологическите проучвания, докато Тръмп се държи. Победата на Макрон е интелектуална конструкция върху пясък, докато Тръмп се радва на солидна основа. 

Наблюдателите изтъкват разнородния характер  на “жълтите жилетки”…

Точно обратното, аз смятам, че периферната Франция, която не искаха да видят, се появи физически. Не можем да разчетем обществото чрез микротеритории или микропринадлежности, има континуум и той се прояви с “жълтите жилетки”. Това, което виждаме на Запад, е прегрупиране. Един невероятно колективен феномен. От 40 г. ни говорят за “съвместно съжителство”, “общо благо”, “ценностите на Републиката”… Но това не работи така в реалния живот. В реалния живот има хора, които живеят на една и съща територия и споделят или не едни и същи неща. Видяхме точно обратното на това, което говорят – народните класи не се свеждат до атомизирани, индивидуалистични категории, без политическа воля или енергия. Всичко това е фалшиво. Видяхме, че хората се обединяват около едно и също възприятие на последствията от глобалисткия модел в градовете, селата, в реалния живот. И това възприятие е, че този модел не работи. Тази диагноза не е специфична за Франция: тя засяга народните класи във всички развити страни. Това минава през Брекзит във Великобритания, Тръмп в САЩ, Салвини в Италия, “жълтите жилетки” във Франция. Във всяка страна това приема различни форми, но ще се случи, защото това е реалното движение на обществата. 

Макрон си въобразяваше, че периферната Франция ще бъде гробище на френската средна класа, както Клинтън си въобразяваше, че периферната Америка ще бъде гробище на американската средна класа. Те смятаха, че нашите територии ще се превърнат в туристическа зона с получатели на социални помощи, които ще пълнят количките за пазаруване в магазините с намаление. Но западната средна класа не иска и няма да умре. Движението на “жълтите жилетки” е преди всичко екзистенциално движение и затова не влиза в графата: “какви са вашите искания?”. Това е движение, което просто казва: “ние съществуваме”. Въпросът за демокрацията и представителството е централен. Трябва най-сетне да съществува тази Франция, която е мнозинство. Не за да се унищожи Франция отгоре, а защото е невъзможно да се изгради общество без народа. 

Но признайте, че движението се промени от ноември насам…

В началото беше поразително това, че на кръговите кръстовища имаше десни, леви, крайнодесни, крайнолеви и “жълти жилетки”,  които не гласуват. Въпросът за малцинствата е интересен. Много се говореше, че движението е “бяло”. “Малцинствата” не бяха мнозинство на кръговите кръстовища, защото не са в периферната Франция, но те също присъстваха. Просто те не идваха, развявайки идентичността си като знаме. Не бяха пропити с “университетската” идеология.

Те бяха част от семейството, от народа. Никой никога не се запита за цвета на кожата или идентичността на Присила Людоски, от която започна движението. Самата тя никога не го спомена. Но от момента, в който едно движение, произлязло от периферната Франция, което се развива около кръговите кръстовища, поеме към големите градове, то става нещо друго. Така движението на “жълтите жилетки” се напои със социологията на големите градове. На първо място, то стана много по-политическо. Защото големите градове са местата, където все още се упражнява политиката и където разделението дясно/ляво все още съществува, затова журналистическият или университетският свят все още вярват в него. 

Някои жители на големите градове се включиха в демонстрациите, особено хора, които са на държавна служба и традиционно са по-близо до левицата или крайната левица. Така протестите на “жълтите жилетки”, които в началото бяха протести на периферната Франция, се превърнаха в протести на левицата. Концентрацията в големите градове ги отслаби. Тъй да се каже, “жълтите жилетки” влязоха в устата на вълка и наполовина бяха изядени. Но дори в района на Париж и в големите градове, много “жълти жилетки” осъзнават това и не желаят, например, “Неподчинената Франция” или Общата конфедерация на труда да проникват в движението. 

Това показва, че “жълтите жилетки” не могат да бъдат манипулирани и спрени. Това прави движението много сложно за хората отляво, но и за хората отдясно. То не влиза в нито една от традиционните представи, които рухват. То отразява също днешната неспособност на десницата и левицата да се обърнат към периферията. Именно защото е абсурдно да се разделят социалното и културното, както правят днес левицата и десницата. Движението е едновременно социално и културно. И хората няма да се върнат към традиционните партии, ако това двойно измерение не бъде взето предвид. Независимо дали Макрон е на първо или на второ място на европейските избори, това няма да промени основите на френското общество. 

Какво мислите за отговорите, дадени от Макрон? Вие, като географ, привлечен ли сте от неговия проект за децентрализация?

Прехвърлянето на компетенции към общините без прехвърляне на средства не е на висотата на залога. И най-вече Макрон не ми изглежда много достоен за доверие, защото има представи и мислене, наследени от 80-те години. Идеята, че обществото е съединение от общности, че либерализмът ще залее всички с богатство. Ние обаче излизаме от 80-те години. Сега трябва да се мисли за алтернативен модел, които задължително ще мине през развитие на местното самоуправление. Дългосрочно, това е единственият начин за излизане от кризата с “жълтите жилетки”. 

Това няма да е просто. От четиридесет години унищожават народните класи, няма да намерят отговора за четири месеца. Още повече, че имаме политическа класа, създадена да представлява една интегрирана средна класа. Ще отнеме време пренаписването на политическите програми, в отговор на едно ново искане, което е социалното, териториално и културно искане на света отдолу, който вече не е представен. Партиите са склони да си представят нещо, което вече не съществува. Откъдето и краят на френската Социалистическа партия и трудността на десницата да надхвърли 15 процента. Трябва да се започне с приемането на една проста диагноза: съществува народ във Великобритания, съществува народ в САЩ и дори във Франция съществува народ.

От популистите ли ще дойдат отговорите?

Обясниха ни, че Тръмп е Ку Клукс Клан в Белия дом, Салвини – “черните ризи” в Рим. Популисткият уклон в САЩ или някои европейски страни не е обърнал масата. Едно демократично общество се променя бавно. Популистите не са демиурзи, не разполагат с ключовете за решението. Те търсят и се опитват да отговорят на новите социални и културни искания, определяйки приоритети. Ние не можем да определим приоритети, защото изхождаме от принципа, че обществото е абсолютно разпокъсано. Това прави невъзможно търсенето на каквато и да било обща ценност и води до параноичното общество, което познаваме, където всеки е жертва на всеки. 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

Оригинална публикация

Споделете:
Консерваторъ
Консерваторъ