fbpx

НОВО

Корупцията е симптом

Намесата на държавата води до изкривяване, което води до друга нова намеса За да влезе детето в детска градина - трябват връзки. За да не чакаш в КАТ с дни, или да получиш разрешение за строеж; за да няма проверки на ресторанта ти до откат, или да избегнеш ревизии с...

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Защо ни предаде, бай Тръмпе!

Време за четене: 8 мин.

Речта на Доналд Тръмп в Полша през изминалата седмица се нареди до суперновини като плацентата от „Шейново“, запаленото бунище край Ихтиман и разчистването на останките от архитектурната композиция пред НДК. Американският президент предизвика възторг у своите български почитатели и докара българските си почитатели до отчаяние.

Чакайте, чакайте! – ще каже някой. – Българските почитатели на Тръмп да не би да страдат от раздвоение на личността, та хем са във възторг, хем са в отчаяние! Не. От раздвоение страда България, а не отделните ѝ граждани.

В България има два вида почитатели на Доналд Тръмп. Първите, това са, нека ги наречем „естествените“ негови почитатели. Хора десни, с консервативно и капиталистическо мислене, те се зарадваха, че най-сетне се сложи край на левичарския поход в Америка, който беше създал своя чиновническа каста и беше успял да овладее основните медии до степен, че те бяха надминали по лъжа и демагогия даже нашите жълто-кафяви вестници.

 

Тези „естествени“ почитатели се зарадваха, защото видяха завръщането на нормалността в Америка и се обнадеждиха, че тя може да се завърне и в Европа. В Тръмп те видяха един втори Рейгън – може би малко смешен, нестандартен и прекалено зрелищен в началото, но президент, който ще остави своята следа върху лицето (и историята) на планетата.

 

Втория вид почитатели на Доналд Тръмп в България поне до скоро бяха интелектуалците на проруски настроената левица. Те даже възторжено в деня на встъпването на президента в длъжност основаха свое „Тръмп общество“, за което мнозина се объркаха, че е филиал на Национално движение „Русофили“. Сред лицата на това общество изпъкнаха Борислав Цеков, Светлана Шаренкова, Александър Томов (Лупи), Димитър Иванов (Митьо Гестапото), Илия Лингорски и още 30-40 други. Иван Гарелов чрез специално опровержение до в. „24 часа“ заяви, че бил там, но не бил лице на „Тръмп обществото“. Александър Томов възбудено обяви началото на нов световен ред, а Борислав Цеков уточни какъв ще бъде той: „преустановяване на дрънкането на оръжие и безогледната конфронтация между САЩ и Русия“.

В началото БСП също останаха доволни от избирането на Доналд Тръмп. Дори повериха на своя бивш външен министър Вигенин да изрази позицията им: „За нас тази промяна… може да се окаже и положителна и да имаме един по-различен тип отношения…, за да могат да се решават големите проблеми на света, които няма как да бъдат решени без едно по-активно сътрудничество между САЩ и Русия. Тук бих добавил и Китай“.

Защо? Защо българската левица, защо именно тя с такова възхищение прегърна новината за избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати? Много просто. Защото такива бяха повеите от Москва, а когато те задухат, и Дядото мълчи! Следователно, правилният въпрос е защо в Москва така се зарадваха на избирането на Тръмп, че чак, както се говори, депутатите от Думата прекъснали заседанието си и станали на крака, за да аплодират вестта.

 

 

Изглежда или Тръмп нещо ги е преметнал, или те нещо не са доразбрали. Ние, простите граждани, няма как да знаем, защото и информацията ни е малко, пък и аналитичните ни способности са съвсем любителски. Но това, което се вижда и с просто око е, че по незнайна причина в Москва бяха решили, че Тръмп е някакъв русофил, голям почитател и приятел на Владимир Путин (освен на Алла Пугачова според свидетелството на Филип Киркоров), решен да работи за нов световен ред, в който Русия и Щатите ще разпределят влиянието си чрез дружески преговори, а не чрез конфронтация и излишни разходи. Най-сетне американците избраха президент, достатъчно прозорлив и интелигентен, че да обхване и оцени мащабите на Путин!

Това виждане беше спуснато за сведение до всички пропагандни филиали в Европа, включително и в България. Темата беше толкова по-вдъхновяваща и с това, че либералстващите интелектуалци-глобалисти, оставайки верни на Хилари Клинтън и олицетворяваното от нея статукво, се обявиха за противници на Тръмп. Така всеки който се обявеше в подкрепа на Тръмп, щеше да се обяви против „ЕвроГейския“ съюз и т.н.

После Тръмп започна да го усуква. Показа, че не може да върви против волята на Конгреса, пък и не желае. Назначи на ключови позиции стари ястреби с доста сурово мнение за Путин и Русия. Не повдигна темата за отмяна на санкциите. Вместо нея повдигна други две изключително показателни теми: за ангажиментите към НАТО и за разширяването на търговията с американски втечнен газ. Първата води до увеличаване разходите на Русия, а втората – до намаляване на нейните приходи. Двете заедно – до сериозни икономически затруднения. Твърде недружелюбно от страна на Доналд Тръмп.

Така се стигна и до програмната му реч във Варшава, където каза:

 

Настояваме Русия да преустанови дестабилизиращите си действия в Украйна и да се откаже от подкрепата за режимите в Сирия и Иран. Призоваваме Русия, вместо това да се присъедини към общността на отговорните нации в борбата срещу общите врагове и защитата на нашата цивилизация.

 

Ами сега! Какво да кажат българските почитатели на Тръмп? За първия вид, десните почитатели, е ясно. Те ще кажат „Браво!“ и няма да се учудят, защото точно такава политика и такова поведение на президента на Щатите са очаквали от самото начало. Проблемът е за левите му почитатели. Те лесно прегърнаха американски президент-републиканец, прегърнаха даже и стената, която щеше да строи по пътя на латиноамериканските трудещи се. Те толкова по-реакционни неща прегърнаха, та това ли няма! Кофтито е само, че докато го прегръщаха, мислеха, че Тръмп е русофил, пък той се оказа, че не е. Какво ще прави сега „Тръмп обществото“? Нищо, да не унива! Онзи ден научихме, че Китай ще инвестира 11 млрд. долара в Русия. Така че „Тръмп обществото“, разбира се след съответните официални инструкции от Москва, би могло да промени името си на „Си Дзипинг общество“, като всичко друго си остане по старому. Освен, разбира се, ако не получат бойна задача в Македония…

Професионалните пропагандатори са ясни. Те това работят, с това си вадят хляба. Защо обаче пропагандата им, безумна и крещящо лъжлива, намира толкова плодородна почва сред толкова много хора? Хората ли са глупаци? Не, не са. Просто страдат от един общ синдром: тъга по невъзможното.

Има два вида тъгуващи. Първите помнят социализма и реалните облаги, които са получили от него било лично, било чрез родителите и прародителите си. Тогава мнозина се вляха в редиците на казионните „интелектуалци“. Помня как в началото на 90-те една жена истерично крещеше по телевизията: „Имам пет сина, Тодор Живков направи и петимата висшисти!“. Крещеше, забравяйки, че висшист се става, а не те прави някой. Тогава много хора дойдоха в градовете и получиха жилища и автомобили (да имаш автомобил беше цел в живота на цяло поколение) по същия неконкурентен начин, по който се получаваше и висшето образование, по който се ставаше и деятел на културата. Днес можеш често да чуеш: „Баща ми е много известен художник от онова време, обаче тогава той беше репресиран и дисидент“. По онова време, ако си бил репресиран и дисидент, сега няма да си известен, защото никой нямаше да те е чувал. Тези хора определено има за какво да тъгуват.

 

Другите тъгуващи са, нека ги наречем съвсем условно и с любов, младите неудачници. Те не харесват живота си, не харесват постигнатото в него, независимо дали то е адекватно на възможностите и старанието им или не. Те са просто недоволни, защото вярват, че им се полага много повече, но някаква несправедлива сила по престъпен начин им е отнела полагаемото.

 

Те са от този масов тип хора, които мразят наличното и идеализират отсъстващото. Когато България беше член на СИВ и Варшавския договор, такива хора бяха „чуждопоклонници“ и „проводници на западно влияние“. Прекланяха се пред всичко английско, френско и особено западногерманско, а пък да не говорим колко съвсем особено американско! Днес, когато България е член на Европейския съюз и НАТО, такива хора мечтаят за Евразийски съюз. То такъв няма, тъй че и да искаме, не можем да избягаме в него, но те си мислят, че ако имаше и ако бяхме избягали, щяха да запазят и западните си стоки, и западните си вещи, и безвизовите си пътувания и лечението по здравна каса на територията на цяла Европа, но към това щяха да се придадат и някакви други незнайни блага. Човек не оценява това, което има, и винаги копнее по онова което няма, независимо от обективните му качества.

 

Еднакво смешни са както онези, които разправят и си вярват, че Доналд Тръмп е глупак, нахалник и палячо, така и тези, които се мъчат да ни убедят, че е голям хитрец, много наш човек, верен приятел на Путин и скоро ще видим на какво са способни тези два титана.

 

Смешно е. На тези два титана изобщо не им пука от дълбокомисленото мнение на българските „интелектуалци“ във фейсбук. Още по-смешно е, когато всичко това се случва като резултат от една грешно планирана пропагандна стратегия на трета страна, която уж е голям майстор в тези неща.

Сега с любопитство чакаме да видим острия завой в доктрината на професионалните пропагандатори. Какъв ще бъде той много зависи от срещата между Путин и Тръмп, която дори вече може и да се е състояла, когато четете този текст. Но каквото и да излезе от нея, нека си знаем: когато някой пръдне, ние да не бързаме да се… Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ