fbpx

НОВО

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Протестите, Икономиката и изоставането на БВП

Авторът в "Консерваторъ" Никола Филипов гостува в Свободна зона с Георги Коритаров за протестите, има ли катастрофално изоставане по БВП на човек от населението и колко надолу върви българската икономика? Вижте двете части от...

Защо дясното губи пътя си?

Време за четене: 4 мин.
Фредрик Ериксон

Фредрик Ериксон

автор

Фредрик Ериксон е шведски икономист и писател. Директор на ECIPE, бивш съветник на английското правителство и икономист в световната банка

Ако в британската Консервативна партия се чувстват смаяни, пагубно неразбрали настроенията на избирателите по време на изборите, тогава те са в добро състояние. Навсякъде из Европа десните партии изпитват трудности да намерят послания, които да резонират в обществото. И не е като самите избиратели да са се отдръпнали от консервативните идеи: социологическите проучвания показват, че голяма част от тях подкрепят индивидуалната свобода, ниските данъци и националната държава. Проблемът е, че консервативните партии са се отдръпнали от тези идеи и като резултат избирателите се отдръпнаха от тях самите.

Да вземем Фредрик Райнфелд например, министър-председател на моята родна Швеция в периода 2006-2014 г. Той започна добре като реформира социалната система и намали данъците. Но после пое надолу. Той загуби усета си за икономическата свобода и заедно с него и посланията си. Райнфелд започна да възприема политиките на своите опоненти и беше победен след кампания, основана на етатистки послания и клишета(чували сте ги и преди) за „силно и стабилно лидерство“. Неговата партия още се олюлява от това, намирайки се не особено далеч от политическата пропаст.

 

Център-дясното в Италия все още има да се отървава от Силвио Берлускони и „Напред, Италия“ се разглежда като партия на „кютека“, а не на управлението. Финландските консерватори смениха трима лидери за три години, а присъствието им в парламента е най-слабото от четири десетилетия насам. Сестринската им партия в Дания, известна със силния си консерватизъм в миналото, се смалява вече в продължение на четвърт век и на последните избори спечели само три процента подкрепа.

Консерваторите в Австрия са в коалиция със социалдемократите от толкова много време, че те също са забравили своите цели – и в резултат на това все повече разочаровани консерватори гласуват за националистическата Партия на свободата. И френските консерватори, като техните социалистически опоненти, бяха смазани от политическата машина на Еманюел Макрон не много отдавна. Той е повече центрист отколкото консерватор, но изглежда, че има и дневен ред: да разхлаби строгите трудови закони във Франция и да реформира нейната ужасно усложнена пенсионна система.

Някога именно консерваторите обещаваха промени. Никола Саркози спечели убедително, защото обеща да реформира склеротичната френска икономика по модела, по който Тачър реформира британската. В своята наскоро публикувана книга Саркози изглежда е разбрал защо не беше преизбран и заменен със социалиста Оланд – оставяйки недокосната 35-часовата работна седмица и отказвайки се от съществени данъчни и социални реформи. Той загуби не поради изкуствената си грандиозност, а защото се провали в това да бъде достатъчно амбициозен в провеждането на обещаните реформи.

Отвъд Атлантическия океан републиканците като че ли не следват тази тенденция – тази седмица те победиха демократите в тежка надпревара за място в Конгреса от Атланта, Джорджия – но сложната динамика между републиканството и тръмпизма е друга тема на десницата. Това, което знаем е, че когато британските консерватори сервираха претоплена версия на манифеста на лейбъристите от 2015 г. по време на тази кампания, тяхната популярност се изпари.

 

Дясноцентристките партии печелят, защото са партии на растежа и стремежа – вместо да защитават провалено статукво или да искат да прегърнат с враговете си. Те трябва да пресрещнат избиралите там, където те искат да бъдат, а не там, където са те самите. Ако консерваторите искат да спечелят, те трябва – ако мога да използвам фразата на великия канадски хокеист Уейн Грецки – „да се пързалят в онази посока, където ще бъде шайбата, а не там, където вече е била“.

Когато консерваторите се озовават в ситуация, в която провеждат грешния вид „консервиране“, те обикновено падат. Хората, които искат по-високи данъци и разходи, се обръщат наляво. А тези с консервативни залитания, обикновено имащи сериозни съмнения за голямата държава, имат и малко търпение за политици, които се представят за това, което не са.

Адам Смит много правилно е отбелязал, че има „голяма възможност за разрушаването на един народ“ – че никога не трябва да се подценява самоунищожителния потенциал на лошото управление. Същото важи и за политическите партии. Може да отнеме много загуби и време за консерваторите докато осъзнаят, че бледите имитации на идеите на опонентите, не е път за победа на изборите. Лекарството винаги е това, което е било и преди: когато всичко друго се провали, опитай с консерватизма.

Споделете чрез

Предишен

Следващ