fbpx

Защо Европейският парламент дискриминира жертвите на комунизма – няма втора категория жертви?

Време за четене: 4 мин.

Има ли тайни договорености между политически лидери, политически партии и институции на ЕС с комунисти?

Пресслужбата на Европейския парламент съобщи, че на 25 октомври е приета резолюция с 355 гласа „за“ срещу 90 „против“ и 39 „въздържал се“, в която евродепутатите осъждат отсъствието на сериозни действия срещу неофашистките и неонацистките групи, което става причина за настоящото разрастване на ксенофобията в Европа. В тази резолюция се изразява безпокойството на Европейския парламент от нарастващата нормализация на фашизма, расизма и ксенофобията и се призовава държавите-членки на ЕС, да забранят неофашистките и неонацистките групи. Европейският парламент заявява своята тревога от сведенията за тайни договорености в някои държави- членки между политически лидери, политически партии и правоприлагащи органи с неофашисти и неонацисти, парламентът призовава държавите членки „решително да осъдят и санкционират“ престъпленията, предизвикани от омраза, словото на омраза и търсенето на изкупителни жертви от страна на политици и държавни служители, тъй като тези актове пряко превръщат престъпленията в нормално явление. Евродепутатите подчертават важната роля на образованието за увеличаване на историческите познания при младите и настояват за

категоричното осъждане на фашистките престъпления

в миналото.
Всичко това би звучало принципно, ако не беше пропуснат въпросът за комунизма, за комунистическите групи и за изучаване на комунистическите престъпления в миналото. Означава ли това мълчание, че има тайни договорености между политически лидери, политически партии и  органи на ЕС с комунисти. Как може по друг начин да си обясним този двоен стандарт,  след като на 25 януари 2006 ПАСЕ прие Резолюция 1481 за международно осъждане на тоталитарните комунистически режими, която, през 2009, беше подкрепена с резолюции на Европейския парламент и Парламентарната асамблея на ОССЕ. Надали има смисъл да се припомня, че жертвите на комунистическите режими и комунистическия терор са многократно повече от жертвите на националсоциалистическите и фашистки режими. Близо половин век народите в Източна Европа бяха арестувани в държави превърнати в лагери, където хората бяха лишени  от елементарни човешки права. Не бива да се забравя, че не само националсоциалистическите, но и

комунистически режими,  провеждаха кървав терор

не само срещу своите идеологически и класови противници, но и срещу цели етнически групи. Целенасоченото изтребление, чрез принудителен глад – Гладомор, на близо 7 милиона украинци през1932-1933г., известно като Украински холокост,  политиката на антисемитизъм, репресии и разселване на цели народи, провеждана по време на режима на Сталин,  както и целенасоченото ликвидиране на националните политически елити на окупираните от СССР държави,  са ярки доказателства за това. Не може да бъдеш демократ и да говориш, че си защитник на човешките права и достойнство, ако не осъждаш престъпленията на комунизма и ако не предаваш паметта за тях на поколенията. Не може да бъдеш искрен противник на нациналсоциализма, ако не си противник на комунизма, защото това са двете страни на една монета. Комунистите винаги са се прикривали зад маската на „антифашизма“. Така те търсят оправдание за своите престъпления и искат да прикрият своя общ корен с националсоциализма, като се обявяват за алтернатива на своята друга същност и като избягват  употребата на обединяващата ги дума „социализъм“. Нека да не забравяме, че комунистите избиха и репресираха десетки милиони невинни хора, чиято единствена вина беше, че не приемаха комунизма, като им лепнаха клеймото „фашист“. Има един много прост начин, по който можем да различим истинския демократ от комуниста, маскиран като демократ – за истинския демократ

няма същностна разлика между  комунизма и нацизма

Двойните стандарти, в третирането на националсоциализма и фашизма от една страна и на комунизма от друга, доведоха до то това, че за разлика от организациите и групите с неофашистка ориентация, комунистическите организации съществуват напълно легално и  необезпокоявани от никой, пропагандират своите идеи. Днес, в никоя европейска държава  не може да се регистрира партия, в чието име да се съдържат определения, като фашистка или националсоциалистическа и никой не смее директно да проповядва такива идеи. Именно затова се  говори за „неонацистки“ и „неофашистки“ организации. Днес, обаче, в Европа е пълно с партии и организации, които са регистрирани като комунистически, а техните активисти открито защитават комунистическите режими, омаловажават техните зверства, кичат се с ликовете на комунистическите лидери отговорни за ликвидирането на милиони невинни жертви  и дори организират акции срещу хора и организации, които поставят въпроса за паметта и търсенето на отговорност за комунистическите престъпления.  Неглижирането на темата за комунизма и неизвършената декомунизация в бившите социалистически държави е причина за тежките рецидиви на комунизма като корупцията, недемократичните практики, олигархичните управления, обвързаността с Кремъл и антизападните настроения.

Крайно време е всички истински демократи, всички демократични партии и организации, особено тези в страните от Източна Европа, които преживяхме ужасите на комунизма, да поставим пред институциите на ЕС въпроса за справедлива оценка на комунизма, националсоциализма и фашизма! Недопустимо е да бъде търпяно това отношение към хората, които бяха репресирани от комунистическите режими, като втора категория жертви! Различното третиране на  нацизма и фашизма, от една страна, и на комунизма от друга е своеобразна форма на дискриминация към десетките милиони  жертви на комунистическите режими и  към народите, които бяха подложени на комунистическия терор, а   всичко това е сериозно изпитание за европейското единство.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ