Честит Международен ден за борба с речта на омразата, на всички, които празнуват. Сряда, 18 юни, очевидно отбеляза третия ден в историята срещу така наречената реч на омразата, както и началото на Седмица на Съвета на Европа „Без речта на омразата“.
Темата на тазгодишната Седмица без речта на омразата е толкова съдържателна и вдъхновяваща, колкото можете да си представите: „Подобряване на правните и неправните мерки срещу речта на омразата чрез многостранен подход“. На практика това означава мозъчна атака за начините, по които Европейският съюз може да запази контрола върху наратива, особено в социалните медии.
Шефът на Съвета на Европа Ален Берсе даде ясно да се разбере това, когато откри празненствата с реч в Страсбург вчера. „Речта на омразата не е изолиран въпрос“, каза той, „а част от по-дълбоко предизвикателство – да си върнем доверието в истината, в самата демокрация“. Това може да е вярно според преобърнатите дефиниции на еврократския новговор. Но в действителност свободата на словото е основна част от всяка демокрация. Правото на хората да казват каквото си искат, без значение колко грубо, обидно или омразно е от решаващо значение за едно общество, за да остане отворено и свободно.
Берсе също заяви: „Омразата започва с думи, но не свършва дотук. Съветът на Европа беше ясен: речта на омразата и престъпленията от не са отделни проблеми – те съществуват в континуум.“
За пореден път той не можеше да греши повече. Думите никога не могат да бъдат насилствени. Единственото нещо, което могат да наранят, са чувствата. Да се твърди обратното е не само неискрено, но и опасно. За разлика от причиняването на реално, сериозно нараняване на някого, причиняването на обида е изцяло субективно. Единственият човек, който може да го докаже, е човекът, който твърди, че е обиден. Ето защо дефиницията за реч на омразата е толкова неясна и неангажираща – и защо в очите на ЕС тя може да се дефинира за всичко – от критикуване на ефектите от масовата миграция до твърдение, че жените не могат да имат пениси.
Разглеждането на събитията, които се провеждат тази седмица, би трябвало да ви даде някаква представа за това какви неща Брюксел счита за реч на омразата. Съветът на Европа ще проведе над 18 семинара по теми като „противодействие на речта на омразата в медиите и онлайн, сексистката реч на омразата и речта на омразата, насочена към роми и мигранти“, както и „учебно посещение“, организирано от отдела за сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване и полови характеристики. С други думи, всяко несъгласие срещу пробудената ортодоксалност на ЕС трябва да бъде преодоляно, ако не и направо криминализирано.
Седмицата без речта на омразата е само най-новата стратегия в борбата с цензурата в ЕС. Основният виновник е Законът за цифровите услуги (DSA), драконовският законодателен акт, който контролира „вредното съдържание“ онлайн. Според DSA дори интервюирането на бивш президент на Съединените щати може да представлява реч на омразата. Това беше заключението миналата година на тогавашния еврокомисар Тиери Бретон, отговарящ за прилагането на законодателния акт за цифровите услуги. В навечерието на президентските избори в САЩ Бретон предупреди, че предаването на живо на интервю с Доналд Тръмп на Мъск може да наруши законодателството на ЕС за разпространение на „вредно съдържание“.
Идеята, че самото даване на ефирно време на кандидат за президент може да бъде толкова омразно, че да наруши закона, е отвъд разумното. Но ЕС води злобна война срещу Мъск, самопровъзгласил се за абсолютист на свободата на словото. От 2023 г.Европейската комисия разследва неговата платформа за социални медии, поради ангажимента на Мъск да позволи на потребителите да публикуват практически каквото искат. ЕС твърди, че X не е спазил законодателния акт за цифровите услуги. Нарушаването на DSA технически може да доведе до забрана на X в цяла Европа, но е по-вероятно Мъск да бъде изправен пред глоба от около 1 милиард долара.
Безсмислената война на ЕС срещу речта на омразата не е само срещу хора, подкрепящи свободата на словото, като Мъск. Той е систематичен. Както установи неотдавнашен доклад на MCC Brussels, ЕС харчи невероятните 649 милиона евро от парите на данъкоплатците за „проучване“ и противодействие на речта на омразата и дезинформацията. Авторът на доклада, д-р Норман Люис, посочва, че парите, изразходвани за тези 349 проекта, са с 31% повече от това, което ЕС харчи за транснационални изследвания на рака. Един от най-тревожните проекти, идентифицирани в доклада, е използването на системи с изкуствен интелект за наблюдение и цензуриране на „проблемно“ съдържание, както и „обучението“ на потребителите, особено младите хора, да идентифицират, противодействат и докладват реч на омразата, където и да я видят. Това звучи забележително като опит за промиване на мозъците на европейските младежи, за бъде контролирано мнението на другите.
Не може да бъде по-ясно, че кампанията на ЕС срещу речта на омразата всъщност е атака срещу всички изказвания. Тя вижда свободата на словото като една от най-сериозните заплахи за разпространението на своите глобалистки, про-идентичностни послания. Ето защо се чувства необходимо да се изгради огромен цензурен апарат, за да се смажат несъгласните мнения, където и да се появят. Седмицата „Без реч на омразата“ може да бъде представена с неясни, сладникави термини за защита на демокрацията и борба с дискриминацията. Но като един открит доклад, законите на ЕС за цензура изобщо не са ефективни дори за спиране на изказванията, подбуждащи към насилие. Някъде между 87,5% и 99,7% от публикациите, премахнати в социалните и медийните платформи съгласно DSA, са напълно законни. Единственото „престъпление“, извършено от тези потребители, беше да публикуват нещо обидно, грубо или неприлично.
Репресиите на цензурата в Брюксел са много повече за контрол, отколкото за превръщане на света, онлайн или офлайн, в по-безопасно място. Ако ЕС наистина искаше да се противопостави на омразата, щеше да насърчава повече слово, а не по-малко. Единственият начин да се „отучите от омразата, да защитите истината и да укрепите демокрацията“, по думите на Ален Берсе, е да се позволи най-противоречивите и злобни мнения да бъдат излъчени открито и напълно развенчани. Заглушаването им само ще позволи на омразата да гнои и демокрацията да изсъхне.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
