Защо газът поскъпна рекордно и какво следва

От известно време се дивя на всякакви писанията по темата за рекордните цени на газа. Обясненията варират от студената зима, през лошите Китай и Путин и стигат до странното време през лятото, за което разбира се било виновно изменението на климата, тоест изгарянето на самия газ. Всичко това обаче са подробности.

В основата на процеса стои първият закон на икономиката: Когато има търсене, а няма предлагане, цената расте. В конкретния случай ефектът му се подсилва страшно много от първия закон на добивната индустрия: Ако искаш да извадиш нещо от земята, трябва преди всичко да вкараш много пари в нея – първо в търсене и проучване, и второ в изграждане на инсталации и добив.

Едно важно уточнение преди да вляза в числата: Добивът на газ е неразривно свързан с този на нефт – голяма част от газа по света се добива като страничен продукт на нефта (особено в шистовия добив). Това всъщност е една индустрия.

Ето какво показват числата:

В периода от 2000 до 2019 г. имаме гигантски ръст на потреблението на газ – средно с +2,6% годишно за последните пет години. В това време потреблението на нефт също расте, но доста по-бавно. Междувременно обаче имаме спад в глобалните инвестиции в търсене и добив на нефт и газ след 2014 г. и особено през последните две години. Освен това бързо падат и разходите за търсене и проучване и съответно в новооткритите конвенционални находища на нефт и газ в света след 2010 г. Забележете, че разходите за търсене спадат като дял от общите инвестиции в индустрията, докато последните също спадат в абсолютна стойност.

Всичко гореописано достигна брутални размери през 2020 г:

Имаше съвсем малък спад в потреблението на газ и гигантски срив в потреблението на нефт. Инвестициите в търсене, проучване и добив на нефт и газ се сринаха до нива, които не сме виждали през XX в.

През 2021 г. обаче ръстът в потреблението се завърна със страшна сила, но предлагане няма! Какъв резултат очаквате?

Впрочем абсолютно същата история, даже в още по-голям размер, се случва с въглищата. Там глобалното потребление може и да не расте толкова бързо – основно заради замяната им с газ – обаче пък инвестициите в нови мини са толкова ниски, че беше само въпрос на време да стигнем до остър недостиг.

От поне десетилетие активисти, политици и лобисти убеждават света, че трябва и можем да минем без фосилни горива (вкл. без ядрена енергия). Огромни финансови потоци се прехвърлиха от тях към ВЕИ. Очевидно обаче голямата промяната не се случва – потреблението на нефт, газ и въглища не намалява. Но ние продължаваме да „вярваме“…

Наистина не мога да приема, че разумни хора могат да са изненадани от това, което се случва днес. То е напълно предвидимо за всеки с елементарни икономически познания.

Всичко гореописано е рецепта за енергийна криза от планетарен мащаб и исторически характер, която вече не може да бъде избегната. Отоплението в Западна Европа тази зима ще е толкова скъпо, че енергийната бедност ще стане масова. Немските ТЕЦ вече спират работа заради изчерпване на наличните въглища, а Русия има дългосрочни договори за износ към Китай и не можа да ги спаси. Китай от своя страна вече е установил някаква форма на режим на тока в най-индустриализираните си провинции. Повече от половината въглищни ТЕЦ в Индия имат запаси от въглища на склад за само 3 дни. Цените са рекордни, но просто няма от кого да се купят, нито пък да се добият и закарат навреме.

Това, което днес ни изглежда като рекордни цени на газа, въглищата и тока, е само началото. Най-лошото тепърва предстои. А то ще дойде, когато изригне цената на господстващия енергиен ресурс на цивилизацията – нефтът.

Оригинална публикация

Споделете:
Боян Рашев
Боян Рашев

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.