НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Защо няма “Je suis Арно Белтрам”?

Време за четене: 3 мин.

Няма любов по-голяма от тая, да положиш душата си за своите приятели. (Йоан 15:13)

23 март 2018 година, южна Франция. 26-годишен въоръжен мъж от марокански произход открадва кола в град Каркасон, ранява шофьора и прострелва смъртоносно друг пътник. Подкарва автомобила към съседния град Треб, като по пътя стреля по полицаи и ранява един от тях. Нахлува в супермаркет в Треб, крещейки “Аллах е велик” и “Отмъщение за Сирия” и взема заложници.

45-годишен жандармерист влиза невъоръжен в магазина и доброволно се разменя за жена, държана като заложник. Полицаят е оставил телефона си включен, за да може спецчастите да следят ситуацията. Ранен е малко преди колегите му да щурмуват супермаркета и да застрелят терориста. По-късно полицаят умира от раните си.

Героят, жертвал живота си за този на заложничка, се казва подполковник Арно Белтрам. Служил в елитните полицейски части на Франция от 2003г. насам, а през 2005г. е бил на мисия в Ирак. След геройската му смърт от френското президентство обявиха, че ще му бъде отдадена национална почит, като датата за това все още не е уточнена.

Френската държава и френското общество оценяват по достойнство саможертвата на Белтрам. Очакваше се и българското “гражданско общество” да направи кампания във Фейсбук “Je suis Арно Белтрам”. Очакваше се, но не се случи. Интересно защо?

Шарли Ебдо, Батаклан, Завентем – всеки път родният Фейсбук се превръщаше в сцена за солидарност и съпричастие. Този път обаче не. Претръпнахме ли, пренаситихме ли се от ислямистки атентати, не започнахме ли да приемаме подобни неща рутинно?

Или причината е друга?

От една страна, подобни Фейсбук акции обикновено тръгваха от онези левичарски среди, които погрешно наричаме “либерални”. От онези проводници на “културния марксизъм”, които сега явно нещо ги спира да се припознаят в подполковник Белтрам. Какво ли обаче ги спира?

Арно Белтрам е висок, добре сложен мъж със сини очи и никаква следа от имигрантски произход. Отгоре на всичко, часове преди смъртта си, се е венчал за своята любима жена Мариел. При това по християнски, а не по граждански ритуал, като свещеникът е потвърдил, че Арно Белтрам е човек, отдаден на вярата.

Бял, хетеросексуален, че и християнин – е, как да му се възхищават левичарите?

От друга страна, ние, нормалните хора, си даваме сметка за мащаба на неговия подвиг. Даваме си сметка и колцина от нас биха имали смелостта да постъпят като него.

Подвигът на подполковник Белтрам е красива, романтична препратка към епохата на рицарството. Епоха, чиито ценности все по-рядко се отстояват в съвременното общество. И затова за мнозина подобен акт на саможертва е непонятен и трудно разбираем.

Да жертваш живота си за страната си, за близки или дори за непознати, до не чак толкова отдавна е било често срещано действие. Но с повишаването на качеството на живота и с десетилетия наред без войни (става дума за европейската цивилизация), някак си се разглезихме. Никога в историята не сме били по-сити, по-здрави, по-сигурни и не сме живели по-дълго. И заради това сме по-малко склонни да рискуваме, в сравнение с нашите предци преди 500, 200 или дори 70 години.

Всичко това обаче прави постъпката на Арно Белтрам още по-величава. Затова нека просто да сведем глави пред героизма му.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!