НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Защо няма “Je suis Арно Белтрам”?

Време за четене: 3 мин.

Няма любов по-голяма от тая, да положиш душата си за своите приятели. (Йоан 15:13)

23 март 2018 година, южна Франция. 26-годишен въоръжен мъж от марокански произход открадва кола в град Каркасон, ранява шофьора и прострелва смъртоносно друг пътник. Подкарва автомобила към съседния град Треб, като по пътя стреля по полицаи и ранява един от тях. Нахлува в супермаркет в Треб, крещейки “Аллах е велик” и “Отмъщение за Сирия” и взема заложници.

45-годишен жандармерист влиза невъоръжен в магазина и доброволно се разменя за жена, държана като заложник. Полицаят е оставил телефона си включен, за да може спецчастите да следят ситуацията. Ранен е малко преди колегите му да щурмуват супермаркета и да застрелят терориста. По-късно полицаят умира от раните си.

Героят, жертвал живота си за този на заложничка, се казва подполковник Арно Белтрам. Служил в елитните полицейски части на Франция от 2003г. насам, а през 2005г. е бил на мисия в Ирак. След геройската му смърт от френското президентство обявиха, че ще му бъде отдадена национална почит, като датата за това все още не е уточнена.

Френската държава и френското общество оценяват по достойнство саможертвата на Белтрам. Очакваше се и българското “гражданско общество” да направи кампания във Фейсбук “Je suis Арно Белтрам”. Очакваше се, но не се случи. Интересно защо?

Шарли Ебдо, Батаклан, Завентем – всеки път родният Фейсбук се превръщаше в сцена за солидарност и съпричастие. Този път обаче не. Претръпнахме ли, пренаситихме ли се от ислямистки атентати, не започнахме ли да приемаме подобни неща рутинно?

Или причината е друга?

От една страна, подобни Фейсбук акции обикновено тръгваха от онези левичарски среди, които погрешно наричаме “либерални”. От онези проводници на “културния марксизъм”, които сега явно нещо ги спира да се припознаят в подполковник Белтрам. Какво ли обаче ги спира?

Арно Белтрам е висок, добре сложен мъж със сини очи и никаква следа от имигрантски произход. Отгоре на всичко, часове преди смъртта си, се е венчал за своята любима жена Мариел. При това по християнски, а не по граждански ритуал, като свещеникът е потвърдил, че Арно Белтрам е човек, отдаден на вярата.

Бял, хетеросексуален, че и християнин – е, как да му се възхищават левичарите?

От друга страна, ние, нормалните хора, си даваме сметка за мащаба на неговия подвиг. Даваме си сметка и колцина от нас биха имали смелостта да постъпят като него.

Подвигът на подполковник Белтрам е красива, романтична препратка към епохата на рицарството. Епоха, чиито ценности все по-рядко се отстояват в съвременното общество. И затова за мнозина подобен акт на саможертва е непонятен и трудно разбираем.

Да жертваш живота си за страната си, за близки или дори за непознати, до не чак толкова отдавна е било често срещано действие. Но с повишаването на качеството на живота и с десетилетия наред без войни (става дума за европейската цивилизация), някак си се разглезихме. Никога в историята не сме били по-сити, по-здрави, по-сигурни и не сме живели по-дълго. И заради това сме по-малко склонни да рискуваме, в сравнение с нашите предци преди 500, 200 или дори 70 години.

Всичко това обаче прави постъпката на Арно Белтрам още по-величава. Затова нека просто да сведем глави пред героизма му.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!