Няма любов по-голяма от тая, да положиш душата си за своите приятели. (Йоан 15:13)
23 март 2018 година, южна Франция. 26-годишен въоръжен мъж от марокански произход открадва кола в град Каркасон, ранява шофьора и прострелва смъртоносно друг пътник. Подкарва автомобила към съседния град Треб, като по пътя стреля по полицаи и ранява един от тях. Нахлува в супермаркет в Треб, крещейки “Аллах е велик” и “Отмъщение за Сирия” и взема заложници.
45-годишен жандармерист влиза невъоръжен в магазина и доброволно се разменя за жена, държана като заложник. Полицаят е оставил телефона си включен, за да може спецчастите да следят ситуацията. Ранен е малко преди колегите му да щурмуват супермаркета и да застрелят терориста. По-късно полицаят умира от раните си.
Героят, жертвал живота си за този на заложничка, се казва подполковник Арно Белтрам. Служил в елитните полицейски части на Франция от 2003г. насам, а през 2005г. е бил на мисия в Ирак. След геройската му смърт от френското президентство обявиха, че ще му бъде отдадена национална почит, като датата за това все още не е уточнена.
Френската държава и френското общество оценяват по достойнство саможертвата на Белтрам. Очакваше се и българското “гражданско общество” да направи кампания във Фейсбук “Je suis Арно Белтрам”. Очакваше се, но не се случи. Интересно защо?
Шарли Ебдо, Батаклан, Завентем – всеки път родният Фейсбук се превръщаше в сцена за солидарност и съпричастие. Този път обаче не. Претръпнахме ли, пренаситихме ли се от ислямистки атентати, не започнахме ли да приемаме подобни неща рутинно?
Или причината е друга?
От една страна, подобни Фейсбук акции обикновено тръгваха от онези левичарски среди, които погрешно наричаме “либерални”. От онези проводници на “културния марксизъм”, които сега явно нещо ги спира да се припознаят в подполковник Белтрам. Какво ли обаче ги спира?
Арно Белтрам е висок, добре сложен мъж със сини очи и никаква следа от имигрантски произход. Отгоре на всичко, часове преди смъртта си, се е венчал за своята любима жена Мариел. При това по християнски, а не по граждански ритуал, като свещеникът е потвърдил, че Арно Белтрам е човек, отдаден на вярата.
Бял, хетеросексуален, че и християнин – е, как да му се възхищават левичарите?
От друга страна, ние, нормалните хора, си даваме сметка за мащаба на неговия подвиг. Даваме си сметка и колцина от нас биха имали смелостта да постъпят като него.
Подвигът на подполковник Белтрам е красива, романтична препратка към епохата на рицарството. Епоха, чиито ценности все по-рядко се отстояват в съвременното общество. И затова за мнозина подобен акт на саможертва е непонятен и трудно разбираем.
Да жертваш живота си за страната си, за близки или дори за непознати, до не чак толкова отдавна е било често срещано действие. Но с повишаването на качеството на живота и с десетилетия наред без войни (става дума за европейската цивилизация), някак си се разглезихме. Никога в историята не сме били по-сити, по-здрави, по-сигурни и не сме живели по-дълго. И заради това сме по-малко склонни да рискуваме, в сравнение с нашите предци преди 500, 200 или дори 70 години.
Всичко това обаче прави постъпката на Арно Белтрам още по-величава. Затова нека просто да сведем глави пред героизма му.
