fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Защо нямаме нужда от нова дясна партия или коалиция

Време за четене: 4 мин.

Ignorance makes most men go into a political party, and shame keeps them from getting out of it.

Edward Wood, 1st Earl of Halifax

Едва ли може да бъде намерен по подходящ израз от този на Лорд Халифакс, който да опише десния политически спектър в България през последните години.

В навечерието сме на поредното политическо обединение на “традиционната десница”, след като официално бе потвърдена идеята за общи действия между ДСБ и “Да, България”. Под общи действия, разбира се, се има предвид общо явяване на избори, тъй като у нас, при това не само при въпросната “традиционна десница”, партийните действия са съсредоточени именно в този наглед не чак толкова значим аспект на политическия живот.

Нека тук направя уточнението – въпреки заявката на политици от “Да, България”, че оста ляво-дясно е остаряла и важно е отстояването на демократическите ценности (каквото и да се визира под това определение), то те неизбежно предявяват претенции именно към десния български електорат (или поне самоопределящия се за такъв) и очакват подкрепа именно от него.

Не бих желал да прогнозирам бъдещето на една подобна коалиция или обединение. Както вече подчертах в друг свой текст, политическата сцена не е подходящо поле за точни прогнози и съответно всяка такава е наивна убеденост, че при подхвърляне на монета можеш да уцелиш повече пъти ези, отколкото тура. Съответно електоралната и интелектуална подкрепа, която може да генерира това обединение, е непълно непредвидима – от тотален крах до неочакван успех.

Тук обаче идва моментът за анализ и задаване на въпроса – а имаме ли нужда от нова дясна партия или коалиция? Отговорът за мен е очевиден – не. Причините са няколко:

  1. Липсва критична маса от поддръжници, която да трансформира подкрепата за подобен проект от ентусиазиран захлас до устойчива поддръжка на идеи, които ще срещнат ожесточена съпротива от левия политически спектър. Този факт е неoспорим и е лесно проверим в официалните изборни статистики. С 86 984 гласа за ДСБ и 101 177 за “Да, България” общата подкрепа за двете формации дава 188 161 гласа.

Но дори и това не е вярно, тъй като ДСБ се яви във формат “Нова република”, който най-вероятно е донесъл някаква допълнителна подкрепа, а “Да, България” бе в коалиция със Зелените и ДЕОС, което също е оказало влияние. Тоест с по-малко от тези 188 161 гласа ролята на подобен проект в настоящата политическа ситуация е по-скоро маргинална и далеч от амбициите на неговите създатели.

  1. Първата причина ни води към втората, а именно липсата на критична маса поддръжници за десен проект е причинена от липсата на припозването му от дясномислещите хора в България. Нелепо е да се твърди, че техният брой се ограничава до прословутите 300 000 гласа, за които се бори от години “традиционната десница” и които умело успява да разпредели така, че да няма парламентарно представителство. Далеч по-логична е тезата, че приблизително поне половината от българското население споделя възгледите на дясното, а именно ненамеса на държавата в икономиката и защита на индивидуалната свобода, но просто не виждат в тези партии стожери на своите принципи. Това е и причината да се обръщат към политическия център – който сам по себе си е идеологически абсурд. В ролята на този център в България се явява партия ГЕРБ, която по същество не прилага центристки политики, а поредица от леви и десни такива.
  2. Третата и най-важна причина се крие в бягството на осъзнаване, че подобни сложни политически процеси отнемат време и най-простото ребрандиране на провалени проекти не може да ги съкрати. Както процесът на свиване на доверието в “традиционната десница” у нас е отнел години, ако не и десетилетия, така поне години ще бъдат необходими, за да бъде възвърнато то. При това не с общо явяване на избори и измисляне на все по-алтернативно наименование на новата партия/коалиция/проект, а със систематично обясняване на българските граждани защо десните политики са в техен интерес. Визираните по-горе партии имат изненадващо силна подкрепа от много популярни медии, която могат да използват за тази си просветителска дейност. Дори страниците на Мисъль са отворени за всеки от техните представители, който желае да защити тезите си публично. И най-вече – 

Първо трябва да се осъзнае какво представляват десните идеи, преди да се правят партии и движения.

Когато настъпи моментът и се достигне до критична маса хора, която да е готова да подкрепи десните политики, то тогава новият десен проект ще е не просто нужен, но и неизбежен. Той няма да има нужда от “гласовете от чужбина”, нито пък ще се унижава да чака настръхнал дали ще премине четирипроцентовата бариера за влизане в парламента.

Дотогава единствено срамът от отказване ще държи жива “традиционната десница”, защото моментът с невежеството отдавна е отминал.

Споделете чрез

Предишен

Следващ