fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Защо нямаме нужда от нова дясна партия или коалиция

Време за четене: 4 мин.

Ignorance makes most men go into a political party, and shame keeps them from getting out of it.

Edward Wood, 1st Earl of Halifax

Едва ли може да бъде намерен по подходящ израз от този на Лорд Халифакс, който да опише десния политически спектър в България през последните години.

В навечерието сме на поредното политическо обединение на “традиционната десница”, след като официално бе потвърдена идеята за общи действия между ДСБ и “Да, България”. Под общи действия, разбира се, се има предвид общо явяване на избори, тъй като у нас, при това не само при въпросната “традиционна десница”, партийните действия са съсредоточени именно в този наглед не чак толкова значим аспект на политическия живот.

Нека тук направя уточнението – въпреки заявката на политици от “Да, България”, че оста ляво-дясно е остаряла и важно е отстояването на демократическите ценности (каквото и да се визира под това определение), то те неизбежно предявяват претенции именно към десния български електорат (или поне самоопределящия се за такъв) и очакват подкрепа именно от него.

Не бих желал да прогнозирам бъдещето на една подобна коалиция или обединение. Както вече подчертах в друг свой текст, политическата сцена не е подходящо поле за точни прогнози и съответно всяка такава е наивна убеденост, че при подхвърляне на монета можеш да уцелиш повече пъти ези, отколкото тура. Съответно електоралната и интелектуална подкрепа, която може да генерира това обединение, е непълно непредвидима – от тотален крах до неочакван успех.

Тук обаче идва моментът за анализ и задаване на въпроса – а имаме ли нужда от нова дясна партия или коалиция? Отговорът за мен е очевиден – не. Причините са няколко:

  1. Липсва критична маса от поддръжници, която да трансформира подкрепата за подобен проект от ентусиазиран захлас до устойчива поддръжка на идеи, които ще срещнат ожесточена съпротива от левия политически спектър. Този факт е неoспорим и е лесно проверим в официалните изборни статистики. С 86 984 гласа за ДСБ и 101 177 за “Да, България” общата подкрепа за двете формации дава 188 161 гласа.

Но дори и това не е вярно, тъй като ДСБ се яви във формат “Нова република”, който най-вероятно е донесъл някаква допълнителна подкрепа, а “Да, България” бе в коалиция със Зелените и ДЕОС, което също е оказало влияние. Тоест с по-малко от тези 188 161 гласа ролята на подобен проект в настоящата политическа ситуация е по-скоро маргинална и далеч от амбициите на неговите създатели.

  1. Първата причина ни води към втората, а именно липсата на критична маса поддръжници за десен проект е причинена от липсата на припозването му от дясномислещите хора в България. Нелепо е да се твърди, че техният брой се ограничава до прословутите 300 000 гласа, за които се бори от години “традиционната десница” и които умело успява да разпредели така, че да няма парламентарно представителство. Далеч по-логична е тезата, че приблизително поне половината от българското население споделя възгледите на дясното, а именно ненамеса на държавата в икономиката и защита на индивидуалната свобода, но просто не виждат в тези партии стожери на своите принципи. Това е и причината да се обръщат към политическия център – който сам по себе си е идеологически абсурд. В ролята на този център в България се явява партия ГЕРБ, която по същество не прилага центристки политики, а поредица от леви и десни такива.
  2. Третата и най-важна причина се крие в бягството на осъзнаване, че подобни сложни политически процеси отнемат време и най-простото ребрандиране на провалени проекти не може да ги съкрати. Както процесът на свиване на доверието в “традиционната десница” у нас е отнел години, ако не и десетилетия, така поне години ще бъдат необходими, за да бъде възвърнато то. При това не с общо явяване на избори и измисляне на все по-алтернативно наименование на новата партия/коалиция/проект, а със систематично обясняване на българските граждани защо десните политики са в техен интерес. Визираните по-горе партии имат изненадващо силна подкрепа от много популярни медии, която могат да използват за тази си просветителска дейност. Дори страниците на Мисъль са отворени за всеки от техните представители, който желае да защити тезите си публично. И най-вече – 

Първо трябва да се осъзнае какво представляват десните идеи, преди да се правят партии и движения.

Когато настъпи моментът и се достигне до критична маса хора, която да е готова да подкрепи десните политики, то тогава новият десен проект ще е не просто нужен, но и неизбежен. Той няма да има нужда от “гласовете от чужбина”, нито пък ще се унижава да чака настръхнал дали ще премине четирипроцентовата бариера за влизане в парламента.

Дотогава единствено срамът от отказване ще държи жива “традиционната десница”, защото моментът с невежеството отдавна е отминал.

Споделете чрез

Предишен

Следващ