fbpx

НОВО

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Защо полетът е важен?

Време за четене: 4 мин.

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба “Крю Драгън” с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи от Русия за превоза на астронавти до МКС и отново се връща в лидерската си позиция по отношение на пилотирана космонавтика. И това е важно, но не е основното.

Изстрелването на “Крю Драгън” е историческо, защото това е първият орбитален космически кораб, създаден през 21-ви век – и едва деветият пилотиран кораб в историята на човешката цивилизация, способен да достига до орбита.

Изминали са повече от шест десетилетия, откакто СССР са изстреляли “Спутник”. А през това време всички орбитални пилотирани космически кораби могат да се преброят на пръстите на двете ми ръце. От страна на СССР това са “Восток”, “Восход” и “Союз”. От страна на САЩ са “Мъркюри”, “Джемини”, “Аполо” и космическите совалки. От страна на Китай е “Шенчжоу”. Толкоз.

Нека да поставим тези кораби в перспектива. Съветските “Восток”, “Восход” и “Союз” са конструирани през 60-те години – първото десетилетие след “Спутник”. Същото е валидно за американските “Мъркюри”, “Джемини” и “Аполо”. Космическите совалки на НАСА политат през 1981-ва година, а технологията им е от 70-те. Що се касае до “Шенчжоу”, дебютният му пилотиран полет е през 2003 г., но е създаден през 90-те години на миналия век, лети в безпилотен режим през 1999 г. и освен това представлява копие на руските “Союз”-и… 

Сиреч, можем да заключим, че за последен път в историята на космонавтиката е създаден нов, революционен космически кораб за пилотирани мисии през 1981-ва година… и оттогава насам… нищо! Абсолютно до вчера, когато излетя “Крю Драгън” с Бенкен и Хърли! 

Совалките бяха пенсионирани 2011-та година. Руснаците и досега си карат на 60-годишните “Союз”-и – макар и модернизирани, макар и през 2019-та ракетите им най-после да бяха цифровизирани. Много космически фенове ги наричат космически лади или москвичи – и има защо. Защото са технология от 60-те. 

Изумително е, че след 1981-ва година нито САЩ, нито Русия не успяха да създадат нови пилотирани космически кораби като част от програмите на собствените си космически агенции. Руснаците направиха совалката “Буран”, но тя никога не полетя с космонавти. А новият руски кораб “Федерация” (сега с ново име “Орел”) е още на ниво макет (дори не и на прототипи). Що се касае до американците … не че нямаха опити за кораби, които да заместят совалките. През 90-те години и в началото на новото хилядолетие имаше няколко проекта, най-значителният от които беше този за създаването на орбитален космически самолет. Нито един от тези проекти не бе реализиран. Загуба на пари, излишен интелектуален труд и безсмислени чертежи.

Всичко това – докато не се появи Илон Мъск.

Мнозина не го харесват. Някои го смятат за кукла на конци (но кой тогава е кукловодът?). Други твърдят, че той никога не би постигнал това без подкрепата на НАСА. Каквото и да си мислите – засега само той и единствено той през 21-ви век е успял да създаде пилотиран космически кораб, който е вече в експлоатация. 

Мъск започна да работи по радикално нов начин, невиждан от епохата на 60-те години. Старите космически компании прекарват дълго време в чертежи и търсене на оптималната конструкция на космическия кораб – и едва след години пристъпват към рязане на метал и строеж. Това е причината, поради която повечето от проектите не напускат чертожната дъска. 

Но стратегията на Мъск е различна – той не губи време в излишни чертежи, а веднага започва да строи – и грешките се коригират в движение (дори и да има провали по пътя – като тези на “Старшип”). Това е т.нар. “итеративен подход”. Именно по този начин СпейсЕкс не просто създаде “Фолкън 9”, но за десетгодишната експлоатация на ракетата тя удвои своята товароподемност (т.е. от дебютния полет през 2010 г. досега). СпейсЕкс усъвършенства вертикалното кацане и започна да превозва товари до МКС. А отсега нататък – вече ще вози и хора! 

Постиженията и резултатите са налице – и само глупак може да ги отрече. Дори да приемем, че Мъск няма да успее да изпрати човек на Марс, дори и неговата работа в сферата на космонавтиката да приключи още утре, постигнатото досега е достатъчно да му се издигне паметник. Илон Мъск не просто спаси пилотираната космонавтика на САЩ.

Той спаси мечтите на 21-ви век. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ