fbpx

НОВО

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Защо полетът е важен?

Време за четене: 4 мин.

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба “Крю Драгън” с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи от Русия за превоза на астронавти до МКС и отново се връща в лидерската си позиция по отношение на пилотирана космонавтика. И това е важно, но не е основното.

Изстрелването на “Крю Драгън” е историческо, защото това е първият орбитален космически кораб, създаден през 21-ви век – и едва деветият пилотиран кораб в историята на човешката цивилизация, способен да достига до орбита.

Изминали са повече от шест десетилетия, откакто СССР са изстреляли “Спутник”. А през това време всички орбитални пилотирани космически кораби могат да се преброят на пръстите на двете ми ръце. От страна на СССР това са “Восток”, “Восход” и “Союз”. От страна на САЩ са “Мъркюри”, “Джемини”, “Аполо” и космическите совалки. От страна на Китай е “Шенчжоу”. Толкоз.

Нека да поставим тези кораби в перспектива. Съветските “Восток”, “Восход” и “Союз” са конструирани през 60-те години – първото десетилетие след “Спутник”. Същото е валидно за американските “Мъркюри”, “Джемини” и “Аполо”. Космическите совалки на НАСА политат през 1981-ва година, а технологията им е от 70-те. Що се касае до “Шенчжоу”, дебютният му пилотиран полет е през 2003 г., но е създаден през 90-те години на миналия век, лети в безпилотен режим през 1999 г. и освен това представлява копие на руските “Союз”-и… 

Сиреч, можем да заключим, че за последен път в историята на космонавтиката е създаден нов, революционен космически кораб за пилотирани мисии през 1981-ва година… и оттогава насам… нищо! Абсолютно до вчера, когато излетя “Крю Драгън” с Бенкен и Хърли! 

Совалките бяха пенсионирани 2011-та година. Руснаците и досега си карат на 60-годишните “Союз”-и – макар и модернизирани, макар и през 2019-та ракетите им най-после да бяха цифровизирани. Много космически фенове ги наричат космически лади или москвичи – и има защо. Защото са технология от 60-те. 

Изумително е, че след 1981-ва година нито САЩ, нито Русия не успяха да създадат нови пилотирани космически кораби като част от програмите на собствените си космически агенции. Руснаците направиха совалката “Буран”, но тя никога не полетя с космонавти. А новият руски кораб “Федерация” (сега с ново име “Орел”) е още на ниво макет (дори не и на прототипи). Що се касае до американците … не че нямаха опити за кораби, които да заместят совалките. През 90-те години и в началото на новото хилядолетие имаше няколко проекта, най-значителният от които беше този за създаването на орбитален космически самолет. Нито един от тези проекти не бе реализиран. Загуба на пари, излишен интелектуален труд и безсмислени чертежи.

Всичко това – докато не се появи Илон Мъск.

Мнозина не го харесват. Някои го смятат за кукла на конци (но кой тогава е кукловодът?). Други твърдят, че той никога не би постигнал това без подкрепата на НАСА. Каквото и да си мислите – засега само той и единствено той през 21-ви век е успял да създаде пилотиран космически кораб, който е вече в експлоатация. 

Мъск започна да работи по радикално нов начин, невиждан от епохата на 60-те години. Старите космически компании прекарват дълго време в чертежи и търсене на оптималната конструкция на космическия кораб – и едва след години пристъпват към рязане на метал и строеж. Това е причината, поради която повечето от проектите не напускат чертожната дъска. 

Но стратегията на Мъск е различна – той не губи време в излишни чертежи, а веднага започва да строи – и грешките се коригират в движение (дори и да има провали по пътя – като тези на “Старшип”). Това е т.нар. “итеративен подход”. Именно по този начин СпейсЕкс не просто създаде “Фолкън 9”, но за десетгодишната експлоатация на ракетата тя удвои своята товароподемност (т.е. от дебютния полет през 2010 г. досега). СпейсЕкс усъвършенства вертикалното кацане и започна да превозва товари до МКС. А отсега нататък – вече ще вози и хора! 

Постиженията и резултатите са налице – и само глупак може да ги отрече. Дори да приемем, че Мъск няма да успее да изпрати човек на Марс, дори и неговата работа в сферата на космонавтиката да приключи още утре, постигнатото досега е достатъчно да му се издигне паметник. Илон Мъск не просто спаси пилотираната космонавтика на САЩ.

Той спаси мечтите на 21-ви век. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ