Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на третата българска държавност и на националния суверенитет. Партийният дом също е символ. Зала “Георги Кирков” – също. Символите са преди всичко послания, комуникация. Какво послание отправи държавата към народа, премествайки законодателния орган от Парламента в Партийния дом? Знам, вероятно за чиновниците е по-удобно, в Парламента не са само депутати, а освен тях има и стотици, а може би и хиляди “експерти”, “съветници”, секретарки, юрисконсулти и прочие труженици, които се нуждаят от кабинети, бюфети и каси, където да получават заплатите си. Но Парламентът е символ. В пристанището на Ню Йорк има един остров на име Либърти и там е турена Статуята на свободата. Ако ние пожелаем да имаме своя статуя на свободата посред символичните води на тих бял Дунав се вълнува, на остров Белене ли ще я турим? Символи.
Седалките в новата пленарна зала също са символични. Те са в светлосиния партиен цвят на ГЕРБ. Помни ли някой какви на цвят бяха, когато помещението се наричаше “Зала «Георги Кирков»”? Най-вероятно червени. Доколкото помня, идеята да се премести там пленарната зала се появи по времето на Царя. Че да бяхте направили тогава седалките жълти, това е цветът на НДСВ! Какво символизира светлосиньото? В политиката синьото е цветът на дясното – тъмносиньото е консервативното дясно, светлосиньото е либералното дясно. Иначе синьото (в случая стъпваме на Жан Приор с надежда да не досадим на читателя) е в сложна корелация с червеното. Синьото е трансцедентното, червеното е иманентното; синьото е небесното, червеното е земното; синьото е божественото, червеното е човешкото. Затова канонът изобразява Христос с две дрехи – синя и червена, – защото в един образ той съчетава две природи и две воли – божествена и човешка – при това неразделно и неслитно съгласно христологичния догмат на IV вселенски събор. При Богородица е същото, само че там връхната дреха е червена, докато при Христос е синя. Червеното е цветът на Св. Дух на Петдесетница, а когато е пурпурно – на вседържителната царска божествена власт на Христос Пантократор. Подобни библейски корени имат и понятията за ляво и дясно в политиката (Мат. 25:33).
Казвам всичко това, за да натъртя още веднъж, че символите не са шега. Някои стигат дотам, че да им приписват и самостоятелна сила, но аз не съм от тях. Обаче щом цветът на седалките в пленарната зала очевидно не е избран случайно, то какво остава за самата пленарна зала! Какво искате да ни кажете? Че Парламентът е Дом, в Който живее Партията?
Въпреки новата зала и новите седалки, Парламентът така и не успя да заработи като хората. Официалният старт на новия сезон бе белязан от две знакови речи – на Румен Радев и на Мустафа Карадайъ. Символи ли бяха тези речи? Разбира се, че бяха. Очакваше се Румен Радев да попари Парламента, да предизвика депутатите, като ги призове открито и пред всички медии да се саморазпуснат. Анализаторите дори се заеха да прогнозират как ще реагират депутатите. Вместо това обаче Президентът произнесе някакъв скучноват римейк на своя новогодишна реч и сетне излезе да се слее с Народа отвън под благосклонното око на телевизионните камери. Не отправи очаквания призив, не показа очакваната острота. Защо? Да не би отнякъде да беше подочул за какво ще се говори в речта на ДПС? А в тази реч се рече, че Радев трябва да подаде оставка заедно с Борисов, което накара Президентът да съзре на персоналния си политически небосклон вместо втори мандат – импийчмънт. Малко преди това, докато Радев все още рисуваше с думи апокалиптичната си картина за свършека на света, дясната половина на новата пленарна зала се опразни. Имам предвид т.нар. “хералдическо дясно”, от гледна точка на председателя на Народното събрание; от гледна точка на нас, простите граждани, това си е лявата половина. В петък пък, в навечерието на Съединението, което няма политик да не е посочил като първостепенна светиня, се опразни хералдическото ляво. БСП и ДПС на практика напуснаха Парламента, отказвайки да се регистрират. Защо? Отговорът дава депутатът-социалист Явор Божанков: “Отказът за регистрация на ПГ на “БСП за България” цели липса на кворум, така че Парламентът да не може да вземе каквито и да било решения“. Ашколсун! Ашколсун за откровеността! Това не е ли символ? Символ е, разбира се. Символ на еволюиралите отношения между “суверена” (народа, Българина – наречете го както искате) и неговите представители в условията на представителната демокрация: ти отказваш да идеш там, където те пращаме, и да вършиш туй, за което ти плащаме, вместо което нарочно парализираш органа, чрез който Народът (Българинът) осъществява суверенитета си. Замислете се. Зловещо е. Но пък е станало толкова обичайно, че никой не се свени да го каже. Може би наистина мястото на Народното събрание е в Партийния дом…
Какъв е смисълът на тази откровена позиция? Разбира се, не да изрази волята на едни граждани, съотнесена чрез гласуване спрямо волята на други граждани, представени от своите си депутати. Не. Смисълът е да се направи опит да се вземе повече власт чрез средства, различни от редовни парламентарни избори. В случая целта е служебно правителство, назначено от президент, станал такъв с подкрепата на партия, целяща “Парламентът да не може да вземе каквито и да било решения”. А в това време на улицата се издигат други символи. Развяват се произведени в Китай и Турция горди родни трикольори, сериозно отклоняващи се от дефинирания в Конституцията стандарт. Символ ли е националното знаме? И още как! Едно от обясненията на символиката на цветовете (защото има много и най-различни) е следното: бялото е духовенството или в по-общ смисъл – всички хора на духа и на умствения труд, интелигенцията; зеленото е селячеството, земеделците или в по-общ смисъл всички хора на физическия труд, работниците, онези, които с ръцете си пряко произвеждат материалните блага; червеното пък е войнството, което с кръвта си пази свободата на бялото и зеленото, за да могат те да се осъществят в пълнота. Тоест в националната идея класовата борба и междусъсловното противопоставяне са игнорирани. Това символизира националното знаме и всеки, който се кичи с него, намята се, увива се, плющи, развява го или го връзва на антената на таксито или пък на велосипеда, иска да внуши, че говори от името на цялата нация – и на учените, и на инженерите, и на града, и на селото, и на работодателите, и на работниците, и на синдикатите, и на бизнесмените, и на учителите, и на лекарите, на поетите и художниците, най-сетне на войниците и офицерите – на всички. Иска да внуши, че неговото мнение е национално легитимно, а то в повечето случаи не е. Затова вейте си партийните знамена, а не националното! Кой ви е упълномощил?
Символичен ли е денят, в който Парламентът не успя да заработи поради липса на кворум? Разбира се, че е символичен! Това е денят преди празника на Съединението, ден, на който и най-коравите политически мъже не успяват да скрият влагата в устремените си към бъдещето очи. Всяка година този ден ни връща към спомените за децата на Кубрат и за урока, който техният татко онагледи чрез онзи сноп пръчки. Изпълниха ли децата на Кубрат бащиний завет? Не. И този завет продължава да не се изпълнява по тези клети римски земи до такава степен, че неотдавна имахме два синода, а пък онзи ден развяващи единия и същ национален трикольор на улицата официално се разграничиха едни от други от трети и т.н. Съединението прави силата!
Всичко е символи, важно е да се четат. Важно е и кой ги чете, затова и аз не искам да се задълбочавам. Моля само да не се забравя, че хората често излъчват символи, дори и без да искат. Тези символи да улавяме и да ги четем! Така ще ни е по-лесно да видим кой кой е и за какво се бори. Освен това мисля, че Картаген – сам по себе си символ като слънце – трябва да бъде разрушен.
