fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Защо сменихте залата?

Време за четене: 6 мин.

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на третата българска държавност и на националния суверенитет. Партийният дом също е символ. Зала “Георги Кирков” – също. Символите са преди всичко послания, комуникация. Какво послание отправи държавата към народа, премествайки законодателния орган от Парламента в Партийния дом? Знам, вероятно за чиновниците е по-удобно, в Парламента не са само депутати, а освен тях има и стотици, а може би и хиляди “експерти”, “съветници”, секретарки, юрисконсулти и прочие труженици, които се нуждаят от кабинети, бюфети и каси, където да получават заплатите си. Но Парламентът е символ. В пристанището на Ню Йорк има един остров на име Либърти и там е турена Статуята на свободата. Ако ние пожелаем да имаме своя статуя на свободата посред символичните води на тих бял Дунав се вълнува, на остров Белене ли ще я турим? Символи.

Седалките в новата пленарна зала също са символични. Те са в светлосиния партиен цвят на ГЕРБ. Помни ли някой какви на цвят бяха, когато помещението се наричаше “Зала «Георги Кирков»”? Най-вероятно червени. Доколкото помня, идеята да се премести там пленарната зала се появи по времето на Царя. Че да бяхте направили тогава седалките жълти, това е цветът на НДСВ! Какво символизира светлосиньото? В политиката синьото е цветът на дясното – тъмносиньото е консервативното дясно, светлосиньото е либералното дясно. Иначе синьото (в случая стъпваме на Жан Приор с надежда да не досадим на читателя) е в сложна корелация с червеното. Синьото е трансцедентното, червеното е иманентното; синьото е небесното, червеното е земното; синьото е божественото, червеното е човешкото. Затова канонът изобразява Христос с две дрехи – синя и червена, – защото в един образ той съчетава две природи и две воли – божествена и човешка – при това неразделно и неслитно съгласно христологичния догмат на IV вселенски събор. При Богородица е същото, само че там връхната дреха е червена, докато при Христос е синя. Червеното е цветът на Св. Дух на Петдесетница, а когато е пурпурно – на вседържителната царска божествена власт на Христос Пантократор. Подобни библейски корени имат и понятията за ляво и дясно в политиката (Мат. 25:33).

Казвам всичко това, за да натъртя още веднъж, че символите не са шега. Някои стигат дотам, че да им приписват и самостоятелна сила, но аз не съм от тях. Обаче щом цветът на седалките в пленарната зала очевидно не е избран случайно, то какво остава за самата пленарна зала! Какво искате да ни кажете? Че Парламентът е Дом, в Който живее Партията?

Въпреки новата зала и новите седалки, Парламентът така и не успя да заработи като хората. Официалният старт на новия сезон бе белязан от две знакови речи – на Румен Радев и на Мустафа Карадайъ. Символи ли бяха тези речи? Разбира се, че бяха. Очакваше се Румен Радев да попари Парламента, да предизвика депутатите, като ги призове открито и пред всички медии да се саморазпуснат. Анализаторите дори се заеха да прогнозират как ще реагират депутатите. Вместо това обаче Президентът произнесе някакъв скучноват римейк на своя новогодишна реч и сетне излезе да се слее с Народа отвън под благосклонното око на телевизионните камери. Не отправи очаквания призив, не показа очакваната острота. Защо? Да не би отнякъде да беше подочул за какво ще се говори в речта на ДПС? А в тази реч се рече, че Радев трябва да подаде оставка заедно с Борисов, което накара Президентът да съзре на персоналния си политически небосклон вместо втори мандат – импийчмънт. Малко преди това, докато Радев все още рисуваше с думи апокалиптичната си картина за свършека на света, дясната половина на новата пленарна зала се опразни. Имам предвид т.нар. “хералдическо дясно”, от гледна точка на председателя на Народното събрание; от гледна точка на нас, простите граждани, това си е лявата половина. В петък пък, в навечерието на Съединението, което няма политик да не е посочил като първостепенна светиня, се опразни хералдическото ляво. БСП и ДПС на практика напуснаха Парламента, отказвайки да се регистрират. Защо? Отговорът дава депутатът-социалист Явор Божанков: “Отказът за регистрация на ПГ на “БСП за България” цели липса на кворум, така че Парламентът да не може да вземе каквито и да било решения“. Ашколсун! Ашколсун за откровеността! Това не е ли символ? Символ е, разбира се. Символ на еволюиралите отношения между “суверена” (народа, Българина – наречете го както искате) и неговите представители в условията на представителната демокрация: ти отказваш да идеш там, където те пращаме, и да вършиш туй, за което ти плащаме, вместо което нарочно парализираш органа, чрез който Народът (Българинът) осъществява суверенитета си. Замислете се. Зловещо е. Но пък е станало толкова обичайно, че никой не се свени да го каже. Може би наистина мястото на Народното събрание е в Партийния дом…

Какъв е смисълът на тази откровена позиция? Разбира се, не да изрази волята на едни граждани, съотнесена чрез гласуване спрямо волята на други граждани, представени от своите си депутати. Не. Смисълът е да се направи опит да се вземе повече власт чрез средства, различни от редовни парламентарни избори. В случая целта е служебно правителство, назначено от президент, станал такъв с подкрепата на партия, целяща “Парламентът да не може да вземе каквито и да било решения”. А в това време на улицата се издигат други символи. Развяват се произведени в Китай и Турция горди родни трикольори, сериозно отклоняващи се от дефинирания в Конституцията стандарт. Символ ли е националното знаме? И още как! Едно от обясненията на символиката на цветовете (защото има много и най-различни) е следното: бялото е духовенството или в по-общ смисъл – всички хора на духа и на умствения труд, интелигенцията; зеленото е селячеството, земеделците или в по-общ смисъл всички хора на физическия труд, работниците, онези, които с ръцете си пряко произвеждат материалните блага; червеното пък е войнството, което с кръвта си пази свободата на бялото и зеленото, за да могат те да се осъществят в пълнота. Тоест в националната идея класовата борба и междусъсловното противопоставяне са игнорирани. Това символизира националното знаме и всеки, който се кичи с него, намята се, увива се, плющи, развява го или го връзва на антената на таксито или пък на велосипеда, иска да внуши, че говори от името на цялата нация – и на учените, и на инженерите, и на града, и на селото, и на работодателите, и на работниците, и на синдикатите, и на бизнесмените, и на учителите, и на лекарите, на поетите и художниците, най-сетне на войниците и офицерите – на всички. Иска да внуши, че неговото мнение е национално легитимно, а то в повечето случаи не е. Затова вейте си партийните знамена, а не националното! Кой ви е упълномощил?

Символичен ли е денят, в който Парламентът не успя да заработи поради липса на кворум? Разбира се, че е символичен! Това е денят преди празника на Съединението, ден, на който и най-коравите политически мъже не успяват да скрият влагата в устремените си към бъдещето очи. Всяка година този ден ни връща към спомените за децата на Кубрат и за урока, който техният татко онагледи чрез онзи сноп пръчки. Изпълниха ли децата на Кубрат бащиний завет? Не. И този завет продължава да не се изпълнява по тези клети римски земи до такава степен, че неотдавна имахме два синода, а пък онзи ден развяващи единия и същ национален трикольор на улицата официално се разграничиха едни от други от трети и т.н. Съединението прави силата!

Всичко е символи, важно е да се четат. Важно е и кой ги чете, затова и аз не искам да се задълбочавам. Моля само да не се забравя, че хората често излъчват символи, дори и без да искат. Тези символи да улавяме и да ги четем! Така ще ни е по-лесно да видим кой кой е и за какво се бори. Освен това мисля, че Картаген – сам по себе си символ като слънце – трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ