fbpx

НОВО

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само...

Макрон и ислямизмът (между ереста и безбожието)

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят...

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Защо сменихте залата?

Време за четене: 6 мин.

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на третата българска държавност и на националния суверенитет. Партийният дом също е символ. Зала “Георги Кирков” – също. Символите са преди всичко послания, комуникация. Какво послание отправи държавата към народа, премествайки законодателния орган от Парламента в Партийния дом? Знам, вероятно за чиновниците е по-удобно, в Парламента не са само депутати, а освен тях има и стотици, а може би и хиляди “експерти”, “съветници”, секретарки, юрисконсулти и прочие труженици, които се нуждаят от кабинети, бюфети и каси, където да получават заплатите си. Но Парламентът е символ. В пристанището на Ню Йорк има един остров на име Либърти и там е турена Статуята на свободата. Ако ние пожелаем да имаме своя статуя на свободата посред символичните води на тих бял Дунав се вълнува, на остров Белене ли ще я турим? Символи.

Седалките в новата пленарна зала също са символични. Те са в светлосиния партиен цвят на ГЕРБ. Помни ли някой какви на цвят бяха, когато помещението се наричаше “Зала «Георги Кирков»”? Най-вероятно червени. Доколкото помня, идеята да се премести там пленарната зала се появи по времето на Царя. Че да бяхте направили тогава седалките жълти, това е цветът на НДСВ! Какво символизира светлосиньото? В политиката синьото е цветът на дясното – тъмносиньото е консервативното дясно, светлосиньото е либералното дясно. Иначе синьото (в случая стъпваме на Жан Приор с надежда да не досадим на читателя) е в сложна корелация с червеното. Синьото е трансцедентното, червеното е иманентното; синьото е небесното, червеното е земното; синьото е божественото, червеното е човешкото. Затова канонът изобразява Христос с две дрехи – синя и червена, – защото в един образ той съчетава две природи и две воли – божествена и човешка – при това неразделно и неслитно съгласно христологичния догмат на IV вселенски събор. При Богородица е същото, само че там връхната дреха е червена, докато при Христос е синя. Червеното е цветът на Св. Дух на Петдесетница, а когато е пурпурно – на вседържителната царска божествена власт на Христос Пантократор. Подобни библейски корени имат и понятията за ляво и дясно в политиката (Мат. 25:33).

Казвам всичко това, за да натъртя още веднъж, че символите не са шега. Някои стигат дотам, че да им приписват и самостоятелна сила, но аз не съм от тях. Обаче щом цветът на седалките в пленарната зала очевидно не е избран случайно, то какво остава за самата пленарна зала! Какво искате да ни кажете? Че Парламентът е Дом, в Който живее Партията?

Въпреки новата зала и новите седалки, Парламентът така и не успя да заработи като хората. Официалният старт на новия сезон бе белязан от две знакови речи – на Румен Радев и на Мустафа Карадайъ. Символи ли бяха тези речи? Разбира се, че бяха. Очакваше се Румен Радев да попари Парламента, да предизвика депутатите, като ги призове открито и пред всички медии да се саморазпуснат. Анализаторите дори се заеха да прогнозират как ще реагират депутатите. Вместо това обаче Президентът произнесе някакъв скучноват римейк на своя новогодишна реч и сетне излезе да се слее с Народа отвън под благосклонното око на телевизионните камери. Не отправи очаквания призив, не показа очакваната острота. Защо? Да не би отнякъде да беше подочул за какво ще се говори в речта на ДПС? А в тази реч се рече, че Радев трябва да подаде оставка заедно с Борисов, което накара Президентът да съзре на персоналния си политически небосклон вместо втори мандат – импийчмънт. Малко преди това, докато Радев все още рисуваше с думи апокалиптичната си картина за свършека на света, дясната половина на новата пленарна зала се опразни. Имам предвид т.нар. “хералдическо дясно”, от гледна точка на председателя на Народното събрание; от гледна точка на нас, простите граждани, това си е лявата половина. В петък пък, в навечерието на Съединението, което няма политик да не е посочил като първостепенна светиня, се опразни хералдическото ляво. БСП и ДПС на практика напуснаха Парламента, отказвайки да се регистрират. Защо? Отговорът дава депутатът-социалист Явор Божанков: “Отказът за регистрация на ПГ на “БСП за България” цели липса на кворум, така че Парламентът да не може да вземе каквито и да било решения“. Ашколсун! Ашколсун за откровеността! Това не е ли символ? Символ е, разбира се. Символ на еволюиралите отношения между “суверена” (народа, Българина – наречете го както искате) и неговите представители в условията на представителната демокрация: ти отказваш да идеш там, където те пращаме, и да вършиш туй, за което ти плащаме, вместо което нарочно парализираш органа, чрез който Народът (Българинът) осъществява суверенитета си. Замислете се. Зловещо е. Но пък е станало толкова обичайно, че никой не се свени да го каже. Може би наистина мястото на Народното събрание е в Партийния дом…

Какъв е смисълът на тази откровена позиция? Разбира се, не да изрази волята на едни граждани, съотнесена чрез гласуване спрямо волята на други граждани, представени от своите си депутати. Не. Смисълът е да се направи опит да се вземе повече власт чрез средства, различни от редовни парламентарни избори. В случая целта е служебно правителство, назначено от президент, станал такъв с подкрепата на партия, целяща “Парламентът да не може да вземе каквито и да било решения”. А в това време на улицата се издигат други символи. Развяват се произведени в Китай и Турция горди родни трикольори, сериозно отклоняващи се от дефинирания в Конституцията стандарт. Символ ли е националното знаме? И още как! Едно от обясненията на символиката на цветовете (защото има много и най-различни) е следното: бялото е духовенството или в по-общ смисъл – всички хора на духа и на умствения труд, интелигенцията; зеленото е селячеството, земеделците или в по-общ смисъл всички хора на физическия труд, работниците, онези, които с ръцете си пряко произвеждат материалните блага; червеното пък е войнството, което с кръвта си пази свободата на бялото и зеленото, за да могат те да се осъществят в пълнота. Тоест в националната идея класовата борба и междусъсловното противопоставяне са игнорирани. Това символизира националното знаме и всеки, който се кичи с него, намята се, увива се, плющи, развява го или го връзва на антената на таксито или пък на велосипеда, иска да внуши, че говори от името на цялата нация – и на учените, и на инженерите, и на града, и на селото, и на работодателите, и на работниците, и на синдикатите, и на бизнесмените, и на учителите, и на лекарите, на поетите и художниците, най-сетне на войниците и офицерите – на всички. Иска да внуши, че неговото мнение е национално легитимно, а то в повечето случаи не е. Затова вейте си партийните знамена, а не националното! Кой ви е упълномощил?

Символичен ли е денят, в който Парламентът не успя да заработи поради липса на кворум? Разбира се, че е символичен! Това е денят преди празника на Съединението, ден, на който и най-коравите политически мъже не успяват да скрият влагата в устремените си към бъдещето очи. Всяка година този ден ни връща към спомените за децата на Кубрат и за урока, който техният татко онагледи чрез онзи сноп пръчки. Изпълниха ли децата на Кубрат бащиний завет? Не. И този завет продължава да не се изпълнява по тези клети римски земи до такава степен, че неотдавна имахме два синода, а пък онзи ден развяващи единия и същ национален трикольор на улицата официално се разграничиха едни от други от трети и т.н. Съединението прави силата!

Всичко е символи, важно е да се четат. Важно е и кой ги чете, затова и аз не искам да се задълбочавам. Моля само да не се забравя, че хората често излъчват символи, дори и без да искат. Тези символи да улавяме и да ги четем! Така ще ни е по-лесно да видим кой кой е и за какво се бори. Освен това мисля, че Картаген – сам по себе си символ като слънце – трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ