НОВО

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Знаем си номерата

Аз не бих влизал в спор за очевидни неща - като например за ползата от чуждоезиковото обучение и за свободата да се изучава всеки език - бил той майчин или чужд. Бих искал само да напомня контекста, в който идва това изказване на посланик Улусой. От две десетилетия...

Манфред Понтийски

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти),...

Разновидности на троловете

Откъде се пръкват тези мутанти на българския народ в електронната ера и всъщност мутанти ли са те или някаква съвсем значителна част от един народ, който вече седемдесет години е подложен на негативна селекция? Трол-гюме Тези ще ги познаете, че са винаги първи под...

Бойкот на разума

Живеем във времена на бойкоти, кой от кой по-смехотворен, несъстоятелен и абсурден. Културата на протестния пърформанс е заразила публичното общуване, превърнала го е в заложник на чупливите чувства на одиозни демонстранти и агитатори. Агресивни активисти паразитират...

Оръжията и тяхната роля в цивилизованите общества

В човешкото общуване има само два начина за постигане на дадена цел - чрез взаимно съгласие или чрез принуда. Това не е просто някакво философско твърдение, което подлежи на дискусия, това е факт от природата. Принудата е била естествена, дори нормална част от бита на...

Орбан между двете Америки

2019 година изглежда най-добрата за унгарската дипломация от незапомнени времена. Вчера Виктор Орбан беше приет от американския президент в Белия дом, само няколко седмици след като получи сходно посрещане в Пекин и след като цяла пролет приемаше на свой ред...

Лидерският дебат за председател на ЕК

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Всичко коз" в Канал 3. Тема на разговора бе състоялият се дебат между лидерите на европейските партии. Гост още бе Божидар Чеков. Вижте пълното видео:...

Защо “социалистите” не искат децата на България да научат за престъпленията на комунизма

Време за четене: 4 мин.

Мемориал на жертвите на комунизма в Прага, Чехия.

За кой ли път българското общество, родителите на все по-малобройните деца раждани в страната ни, обикновените граждани или даже напусналите я, както и всички онези, които са преживели ужаса на 45 години тоталитарен комунизъм от съветски тип и го помнят отчетливо, са принудени да доказват доказаното, да повтарят неопровержимото и да се изправят отново и отново срещу съпротивата срещу очевидното. А то е, че комунистическият режим е престъпен, осъществен е от престъпни хора, закриляни от окупационна армия на враждебна империя и че той е нанесъл непоправими вреди върху бита, културата, морала и благосъстоянието на целия наш народ.

Това е дори признато и прието със закон от Народното Събрание преди цели 18 години, след рухването на престъпния режим първо в Империята на Злото, която го наложи и след това в България. Кой по света или дори у нас не знае за злочестините причинени на стотици хиляди невинни българи, индустриалци, добри земеделци и стопани, интелектуалци, професионалисти, дейци на културата и просто доблестни хора, които не понасяха сталинската тотална диктатура и насилието върху тяхната съвест и тяхното чувство за справедливост, за лъжа и истина? Всичко е известно, всичко е черно на бяло, всичко е документирано с факти и цифри, макар че мъката на стотици хиляди безвестни страдалци така и ще си остане закопана някъде в доловете за екзекуция с търнокопи и лопати от българските червени кхмери.

Убити са десетки хиляди невинни. Убити са от завист, за пари, от алчност или просто от жестокостта на нисшите духом, когато разберат, че могат да убиват безнаказано онези, които ги превъзхождат. Убити са доблестни офицери, генерали, сражавали се за България, политици и елитни хора с европейска култура и значение. Образували са карикатурен Народен съд, уж изискван от съюзническата Комисия на победилите във войната. Съдени са близо 10 000, на смърт са осъдени една четвърт от тях, а поне 300 са осъдени на доживотен затвор. В нацистка Германия, основен виновник (заедно със Сталин, разбира се) за Втората световна война са осъдени едва няколко души и то след най-прецизно установяване на тяхната вина. В България разстрелват и избиват по овразите, хвърлят от скали и след това издават на убитите присъди с обратна давност. Разстреляни са елитни хора като кучета и са хвърляни в бомбена яма край гробищата, покрити надве-натри със сгур, без последната утеха поне да се сбогуват със близките си.

Това е стила на окупаторите, на НКВД, на “новия човек” от изуверски тип, комуто е връчена абсолютната власт над беззащитното население. На това население се отнема земята, собствеността, жилишето, правото да пътува, да говори, да мисли и да изказва своето мнение. Отнема му се правото на всякакъв избор, свободното му време, доколкото го има е похарчено в оскъдица, в опашки за най-елементарните стоки, за храна и за бита му, в нескончаеми вечерни събрания и ОФ мероприятия, в ленински съботници и в безконечни поправки на закупените след лишения социалистически предмети.

Мемориал на жертвите на комунизма, София.

Над България за 45 години надвисва толкова тъмен облак, че онези които са израсли в неговата сянка, са подобни на слепци, израсли в пещера и до днес не могат да видят какво е причинено на народа ни от комунистическия терор и като прилепи отново и отново отиват и гласуват, да бъдат вкарани отново в дупката, където надзирателят ще им сипе с черпака от “държавното”. Точно тези хора осигуряват гласовете за другите, днешните партийни тарикати, червени “капиталисти” и милионери, които вече толкова години успешно яздят носталгията на онези, премазани от комунизма и станали постепенно негов образ и подобие.

Това беше амбицията на тоталитарната власт – да създаде човек, който да прилича на самата нея, който да й се подчинява, да е изтрил достойнството си и способността да мисли със собствената си глава. И тя успя в една значителна част от народа ни. Създаде се народностен тип, който да прилича на “човека от народа” Тодор Живков. Живков народ. Народ от бай Тошовци. В това си начинание тоталитарния режим в България беше сравнително успешен и създаде една цяла генерация или даже две, които са неспособни да живеят като свободни хора. Те бленуват за пещерата и гласуват винаги за нея. Върху техните приказки край печката и на разказите, които съчиняват за своите внуци се крепи призива на “социалистите”за премахване от училищната програма на зловещата приказка за комунизма – такъв, какъвто беше, в цялата му грозота и престъпност. Внуците не знаят реалността и не знаят очевидното, защото не са я преживяли. Предводителите на Тошовия народ не желаят да допуснат обективен разказ за миналото. Искат оставката на един доблестен Министър на образованието. Гледат лукаво от екраните на телевизора, озъртайки се за одобрително кимване от пещерата, глаголят “При комунизма беше хубаво… Имаше за всички…” Но как ли биха могли те да живеят изобщо, да са във властта и да просперират, ако не бяха взели за свой най-верен съюзник и верен помощник Лъжата? Те искат тя да продължи вечно и съвестта на жертвите им никога да не ги тревожи. Защо това е така ли?

Един от тях, сравнително млад потомствен болшевик и политически деец го обясни и го каза най-добре:
“Защото сме социалисти!”

Оригиналната публикация е от профила на автора във Фейсбук

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!