НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Защо “социалистите” не искат децата на България да научат за престъпленията на комунизма

Време за четене: 4 мин.

Мемориал на жертвите на комунизма в Прага, Чехия.

За кой ли път българското общество, родителите на все по-малобройните деца раждани в страната ни, обикновените граждани или даже напусналите я, както и всички онези, които са преживели ужаса на 45 години тоталитарен комунизъм от съветски тип и го помнят отчетливо, са принудени да доказват доказаното, да повтарят неопровержимото и да се изправят отново и отново срещу съпротивата срещу очевидното. А то е, че комунистическият режим е престъпен, осъществен е от престъпни хора, закриляни от окупационна армия на враждебна империя и че той е нанесъл непоправими вреди върху бита, културата, морала и благосъстоянието на целия наш народ.

Това е дори признато и прието със закон от Народното Събрание преди цели 18 години, след рухването на престъпния режим първо в Империята на Злото, която го наложи и след това в България. Кой по света или дори у нас не знае за злочестините причинени на стотици хиляди невинни българи, индустриалци, добри земеделци и стопани, интелектуалци, професионалисти, дейци на културата и просто доблестни хора, които не понасяха сталинската тотална диктатура и насилието върху тяхната съвест и тяхното чувство за справедливост, за лъжа и истина? Всичко е известно, всичко е черно на бяло, всичко е документирано с факти и цифри, макар че мъката на стотици хиляди безвестни страдалци така и ще си остане закопана някъде в доловете за екзекуция с търнокопи и лопати от българските червени кхмери.

Убити са десетки хиляди невинни. Убити са от завист, за пари, от алчност или просто от жестокостта на нисшите духом, когато разберат, че могат да убиват безнаказано онези, които ги превъзхождат. Убити са доблестни офицери, генерали, сражавали се за България, политици и елитни хора с европейска култура и значение. Образували са карикатурен Народен съд, уж изискван от съюзническата Комисия на победилите във войната. Съдени са близо 10 000, на смърт са осъдени една четвърт от тях, а поне 300 са осъдени на доживотен затвор. В нацистка Германия, основен виновник (заедно със Сталин, разбира се) за Втората световна война са осъдени едва няколко души и то след най-прецизно установяване на тяхната вина. В България разстрелват и избиват по овразите, хвърлят от скали и след това издават на убитите присъди с обратна давност. Разстреляни са елитни хора като кучета и са хвърляни в бомбена яма край гробищата, покрити надве-натри със сгур, без последната утеха поне да се сбогуват със близките си.

Това е стила на окупаторите, на НКВД, на “новия човек” от изуверски тип, комуто е връчена абсолютната власт над беззащитното население. На това население се отнема земята, собствеността, жилишето, правото да пътува, да говори, да мисли и да изказва своето мнение. Отнема му се правото на всякакъв избор, свободното му време, доколкото го има е похарчено в оскъдица, в опашки за най-елементарните стоки, за храна и за бита му, в нескончаеми вечерни събрания и ОФ мероприятия, в ленински съботници и в безконечни поправки на закупените след лишения социалистически предмети.

Мемориал на жертвите на комунизма, София.

Над България за 45 години надвисва толкова тъмен облак, че онези които са израсли в неговата сянка, са подобни на слепци, израсли в пещера и до днес не могат да видят какво е причинено на народа ни от комунистическия терор и като прилепи отново и отново отиват и гласуват, да бъдат вкарани отново в дупката, където надзирателят ще им сипе с черпака от “държавното”. Точно тези хора осигуряват гласовете за другите, днешните партийни тарикати, червени “капиталисти” и милионери, които вече толкова години успешно яздят носталгията на онези, премазани от комунизма и станали постепенно негов образ и подобие.

Това беше амбицията на тоталитарната власт – да създаде човек, който да прилича на самата нея, който да й се подчинява, да е изтрил достойнството си и способността да мисли със собствената си глава. И тя успя в една значителна част от народа ни. Създаде се народностен тип, който да прилича на “човека от народа” Тодор Живков. Живков народ. Народ от бай Тошовци. В това си начинание тоталитарния режим в България беше сравнително успешен и създаде една цяла генерация или даже две, които са неспособни да живеят като свободни хора. Те бленуват за пещерата и гласуват винаги за нея. Върху техните приказки край печката и на разказите, които съчиняват за своите внуци се крепи призива на “социалистите”за премахване от училищната програма на зловещата приказка за комунизма – такъв, какъвто беше, в цялата му грозота и престъпност. Внуците не знаят реалността и не знаят очевидното, защото не са я преживяли. Предводителите на Тошовия народ не желаят да допуснат обективен разказ за миналото. Искат оставката на един доблестен Министър на образованието. Гледат лукаво от екраните на телевизора, озъртайки се за одобрително кимване от пещерата, глаголят “При комунизма беше хубаво… Имаше за всички…” Но как ли биха могли те да живеят изобщо, да са във властта и да просперират, ако не бяха взели за свой най-верен съюзник и верен помощник Лъжата? Те искат тя да продължи вечно и съвестта на жертвите им никога да не ги тревожи. Защо това е така ли?

Един от тях, сравнително млад потомствен болшевик и политически деец го обясни и го каза най-добре:
“Защото сме социалисти!”

Оригиналната публикация е от профила на автора във Фейсбук

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!