Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна
Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка
След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно, нито е въстание), поне видяхме какво имаха предвид организаторите, използвайки термина „винкели от Перник“. Къртиха се жълти павета, обгазяваха се взаимно протестиращи и охраняващи, палє се слама в краката на полицаите, откриха се даже коктейли „Молотов“ в палатките. Бяха арестувани повече от 120 протестиращи, половината от които се оказаха с досиета. Накрая пак полицията излезе виновна, защото била допуснала провокатори, които нямали ама абсолютно нищо общо с протестиращите, дето в продължение на дни по-рано разнасяха бесилки и ковчези, бесеха чучела, обещаваха винкели и пишеха „оставка или смърт“. Но не това е новината на седмицата. Новината на седмицата е, че в Народното събрание официално бе поискана оставката на Румен Радев заедно с тази на Бойко Борисов, с което баснословният художник, рисуващ епичното платно на българската политика, тури подписа си в долния ъгъл.
Проблемът на клетия ни политически живот е, че никой не е този, за когото се представя, но всеки е този, който е, благодарение на онези, които му вярват.
Моят стар комшия и приятел от ранно детство Чавдар Гюзелев проникновено сподели, че кризата, която ражда протеста, не е нито парламентарна, нито правителствена, нито премиерска, нито властова, нито социална, а единствено институционална. Сиреч, скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна. Народът се видя в налудничавото положение да избира между Радев и Борисов. Може би затова ДПС предлага и двамата да бъдат хванати за ухото и изхвърлени от класната стая, та да мирясат всички.
Аз обаче бих отишъл още малко нататък, за да кажа, че и напрежението между институциите не е причина за размириците, а подобно на тях е просто резултат от истинската причина. А истинската причина е, както казахме по-горе, че никой не е този, за когото се представя.
В модерния свят политическите субекти отдавна не са само изразители на съсловни интереси или на идейни убеждения. Ако все още понякога са такива, то е съвсем между другото, а преди всичко са корпорации с предмет на дейност придобиване и упражняване на властта. От друга страна обаче ние, простите граждани, очакваме да виждаме парадигмата, с която сме свикнали: ляво, дясно, център. И до ден днешен хората казват: аз съм по-скоро ляв, аз съм по-скоро десен, и даже се подлагат на банални тестове във фейсбук, които в крайна сметка ги удостояват с тяхна индивидуална точица в цветна диаграма и вдъхновяващи думи като: „ти си дясно-консервативен като Рейгън или ляво-либерален като Махатма Ганди“. Точно заради нас, простите граждани, политическите корпорации все още се правят на маймуни. Но когато преструвките им станат съвсем очебийни и дразнещи, ние, простите граждани, сме готови да протестираме в името не толкова на хляба, колкото на истината.
Какво имаме като политическа парадигма в момента (както би се изразил в миналото един лидер на нов проект)? Кой е нашият център, кои са нашите левица и десница, кои са нашите радикали, либерали и консерватори?
Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка. В парламентарните демокрации и особено в онези от англосаксонски тип, в управлението се редуват две традиционни партии, като едната се възприема като левица, а другата – като десница. Ние не сме толкова традиционни като англосаксонските общества, но и у нас през последните 30 години имаме левица и десница. Понастоящем левицата е БСП, а десницата – ГЕРБ. Друг е въпросът доколко едните са леви, а другите десни.
ГЕРБ е типична народняшка партия, което означава център-дясно. Даже и символиката им е такава, цветът им е светлосин, оставяйки тъмносиньото на по-„автентичната“ десница, която, за жалост, напоследък драматично отсъства от политическия ни живот. Ето защо онези прости граждани, които се усещат десни, изпадат в леко раздвоение. От една страна ГЕРБ е основният опонент на БСП, тоест доколкото БСП е левицата, то следва да приемаме ГЕРБ като десницата, от друга страна гербаджиите не са баш от породата на старите градски тарикати.
От своя страна БСП традиционно прокламира лява политика, тоест съчувствие и грижа към слабите и онеправданите, солидарност с наемния труд и т. н., обаче като корпорация БСП е организация, представляваща наследения от годините преди 1989 и къде умножен, къде пропилян от некадърност, капитал. Най-влиятелните частни икономически субекти по един или друг начин гравитират около БСП и поставят под въпрос автентичната й левота.
Да видим „патриотите“, защото тяхната „малка коалиция“ е младши съдружник в управляващата корпорация. Те изживяват историческа трагедия. Израснаха до коалиционни размери на гребена на една мода, която бе завладяла цяла Европа в навечерието на последните евроизбори – модата на национализма и консерватизма, евроскептицизма, Европа на нациите и отечествата и пр. Всичко това сега вече е демоде – за съжаление, но пък заслужено, защото го преекспонираха. Сега патриотите търсят път към следващия сезон на сериала всеки по своему: Валери Симеонов продължава да говори „ярко“, Каракачанов се зъби на Батко, а пък Сидеров ще основава православна партия. Обобщените „патриоти“ се правят на по-десни от десните, но и те са народняци като ГЕРБ.
Ето ги и ДПС, които произведоха новината на седмицата, когато Карадайъ поиска оставката на Румен Радев. ДПС показа, че сваля доверие от президента, с което подмени видението му за втори мандат с призрака на импийчмът, и застава зад „статуквото“, сочейки като единствен път за излизане от ситуацията ново правителство на настоящото мнозинство. Това, на което се прави ДПС, е национално отговорен балансьор, помирител и обединител, какъвто Радев не е и никога не е бил, мъдра и хладнокръвна партия, без която не можем. А всъщност, ако някой е политическа корпорация в рафиниран вид, това е ДПС.
Когато споменахме за раздвоението у дясно осъзнаващите се прости граждани, се съгласихме, че те са разкъсани между ГЕРБ и ДБ. ГЕРБ са номиналната десница, дори и не онтологична през цялото време, а пък ДБ или поне някои все по-незабележими части от нея ¬- „старата“ десница, тоест изразителят на чувствата и убежденията на градската антикомунистическа интелигенция. Всъщност при ДБ, както и друг път сме казвали, проблемът с мимикрията е най-тежък, но пък има лесно решение: да събере сили да се признае за модерна левица, каквато е, и да влезе в своя автентичен сблъсък – битката с БСП за българското ляво пространство. Двете формации вече се възприемат от простите граждани като леви всяка по своему и дори си представям един общ агитационен плакат, съдържащ образите на Радан Кънев и Елена Йончева, прегърнати като работника и колхозничката на Вера Мухина.
Хубаво е за лявото пространство да претендират леви формации, а за дясното – десни. По-хигиенично е някак. И тогава наистина ще имаме достоен дебат за българското ляво. Кое ще е то: модерното – джендърското, маркузеанското, умнокрасивитетът – или класическото, социалдемократическото, комунистическото или каквото там се окаже, че има обществен смисъл. Обещавам, че ще следя този дебат с огромен интерес. Добре е той да се състои, за да си дойдат нещата по местата и да се поохлади ентусиазмът на разните дребни самодейци, които в момента се опияняват от илюзията, че пишат история. Не, дори и да влязат под някаква форма в парламента, те пак не пишат история а до няколко години ще последват печалната съдба на другите подобни преди тях.
Както видяхме, грозните сцени на жълтите павета не са толкова защото народът мре от глад или пък държавата е фалирала, не защото България е изпадала в международна изолация, не защото има терор или война, а защото политическите корпорации са видели ярко осветена от прожектора на историята сцена и бързат да изпълнят ролите си. Бързат да убедят публиката, че са нещо много хубаво, което всъщност не са. Не казвам, че са нещо лошо, а само че не са това, на което се правят. Разликата с театъра е само тази, че там никой не крие, че спектакълът е художествена измислица, а на жълтите павета се опитват да го пробутат за чист шекел, както наричат монетите в Картаген, който трябва да бъде разрушен. #Ханибал вън!
