fbpx

НОВО

Социалните медии – мека цензура и изкуствен монопол

Изтриването на профила на все още действащия американския президент в “Туитър” и атаката срещу платформи, даващи трибуна на идейните му сподвижници, изумиха света. Опитът да се заличи историята е вероломен. Ужасяващ е в антиутопичната си наглост. Дори и тези, които се...

Как е „демокрация“ на китайски

Гугъл преводачът твърди, че „демокрация“ на китайски е 民主. Свиквайте. Китайският език (путунхуа или мандарин) е от сино-тибетското семейство и не притежава нито спрежения, нито наклонения, нито окончания, да не говорим за глаголни времена, членуване, род и число. На...

Ако Павлик Морозов беше роден в САЩ…

Ако има нещо, което не спира да ме изумява, то е как съществена част от американците са обсебени от един човеконенавистен режим, който бе победен преди 70 години, но същевременно си затварят очите пред зверствата на друг човеконенавистен режим, който определи облика...

Монополът на технологичните гиганти – заплаха за световния пазар и политическия живот

Общата пазарна капитализация на Microsoft, Alphabet, Apple, Facebook, Amazon и Twitter е почти $8 трлн. Ако тези компании бяха държава, тя щеше да е третата световна икономическа сила Монополът не е свободен пазар. Важно е да направим това уточнение в началото на...

Агората – за същността на цензурата

Илюстрация: The Age of Pericles by Philipp von Foltz (1853) 1. Държавният разказ Всяка форма на управление основава властта си на някаква легитимност, а легитимността си на някакъв тип история – приказка, идея, разказ. В модерните демокрации това е историята за...

Блокираният Тръмп

Аз ли съм луд или нашата цивилизация страда от тежка старческа деменция според философията на Шпенглер? Когато привържениците на Тръмп нападнаха Капитолия, го вкараха в беля да се чуди как да се обяснява. Когато противниците му го изтриха от социалните си мрежи, му...

Имам една мечта

“Имам една мечта“ Но не като мечтата на баптисткия пастор Кинг от август ’63-та. Мечтата ми е малко по-семпла и постижима. Мечта не „всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки”. Мечта не...

За Културната война

„Рецесия е когато съседът Ви загуби работата си. Депресия е, когато загубите Вашата работа. Възстановяване е, когато Джими Картър загуби неговата работа.“ Тези крилати думи на „Великия комуникатор“ Роналд Рейгън са само едно от умело изкованите му послания, с чиято...

Киберпънк 2021

Малко след утвърждаването на Джо Байдън за президент станахме свидетели на дигитална кристална нощ. В рамките на 24 часа се случи следното:Facebook премахна (засега временно) профила на все още действащия американски президент Доналд Тръмп. Twitter премахна (завинаги)...

Технологичните олигарси срещу свободното слово

„Когато откъснеш езика на човек, ти не доказваш, че той лъже. Просто показваш на света, че се страхуваш от това, което може да каже“ – Джордж Р.Р. Мартин Фейсбук и Туитър блокираха Доналд Тръмп – този път завинаги. Google и Apple забраниха приложението на свободната...

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Време за четене: 6 мин.

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна

Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка

След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно, нито е въстание), поне видяхме какво имаха предвид организаторите, използвайки термина „винкели от Перник“. Къртиха се жълти павета, обгазяваха се взаимно протестиращи и охраняващи, палє се слама в краката на полицаите, откриха се даже коктейли „Молотов“ в палатките. Бяха арестувани повече от 120 протестиращи, половината от които се оказаха с досиета. Накрая пак полицията излезе виновна, защото била допуснала провокатори, които нямали ама абсолютно нищо общо с протестиращите, дето в продължение на дни по-рано разнасяха бесилки и ковчези, бесеха чучела, обещаваха винкели и пишеха „оставка или смърт“. Но не това е новината на седмицата. Новината на седмицата е, че в Народното събрание официално бе поискана оставката на Румен Радев заедно с тази на Бойко Борисов, с което баснословният художник, рисуващ епичното платно на българската политика, тури подписа си в долния ъгъл.
Проблемът на клетия ни политически живот е, че никой не е този, за когото се представя, но всеки е този, който е, благодарение на онези, които му вярват.

Моят стар комшия и приятел от ранно детство Чавдар Гюзелев проникновено сподели, че кризата, която ражда протеста, не е нито парламентарна, нито правителствена, нито премиерска, нито властова, нито социална, а единствено институционална. Сиреч, скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна. Народът се видя в налудничавото положение да избира между Радев и Борисов. Може би затова ДПС предлага и двамата да бъдат хванати за ухото и изхвърлени от класната стая, та да мирясат всички.
Аз обаче бих отишъл още малко нататък, за да кажа, че и напрежението между институциите не е причина за размириците, а подобно на тях е просто резултат от истинската причина. А истинската причина е, както казахме по-горе, че никой не е този, за когото се представя.

В модерния свят политическите субекти отдавна не са само изразители на съсловни интереси или на идейни убеждения. Ако все още понякога са такива, то е съвсем между другото, а преди всичко са корпорации с предмет на дейност придобиване и упражняване на властта. От друга страна обаче ние, простите граждани, очакваме да виждаме парадигмата, с която сме свикнали: ляво, дясно, център. И до ден днешен хората казват: аз съм по-скоро ляв, аз съм по-скоро десен, и даже се подлагат на банални тестове във фейсбук, които в крайна сметка ги удостояват с тяхна индивидуална точица в цветна диаграма и вдъхновяващи думи като: „ти си дясно-консервативен като Рейгън или ляво-либерален като Махатма Ганди“. Точно заради нас, простите граждани, политическите корпорации все още се правят на маймуни. Но когато преструвките им станат съвсем очебийни и дразнещи, ние, простите граждани, сме готови да протестираме в името не толкова на хляба, колкото на истината.

Какво имаме като политическа парадигма в момента (както би се изразил в миналото един лидер на нов проект)? Кой е нашият център, кои са нашите левица и десница, кои са нашите радикали, либерали и консерватори?

Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка. В парламентарните демокрации и особено в онези от англосаксонски тип, в управлението се редуват две традиционни партии, като едната се възприема като левица, а другата – като десница. Ние не сме толкова традиционни като англосаксонските общества, но и у нас през последните 30 години имаме левица и десница. Понастоящем левицата е БСП, а десницата – ГЕРБ. Друг е въпросът доколко едните са леви, а другите десни.

ГЕРБ е типична народняшка партия, което означава център-дясно. Даже и символиката им е такава, цветът им е светлосин, оставяйки тъмносиньото на по-„автентичната“ десница, която, за жалост, напоследък драматично отсъства от политическия ни живот. Ето защо онези прости граждани, които се усещат десни, изпадат в леко раздвоение. От една страна ГЕРБ е основният опонент на БСП, тоест доколкото БСП е левицата, то следва да приемаме ГЕРБ като десницата, от друга страна гербаджиите не са баш от породата на старите градски тарикати.

От своя страна БСП традиционно прокламира лява политика, тоест съчувствие и грижа към слабите и онеправданите, солидарност с наемния труд и т. н., обаче като корпорация БСП е организация, представляваща наследения от годините преди 1989 и къде умножен, къде пропилян от некадърност, капитал. Най-влиятелните частни икономически субекти по един или друг начин гравитират около БСП и поставят под въпрос автентичната й левота.

Да видим „патриотите“, защото тяхната „малка коалиция“ е младши съдружник в управляващата корпорация. Те изживяват историческа трагедия. Израснаха до коалиционни размери на гребена на една мода, която бе завладяла цяла Европа в навечерието на последните евроизбори – модата на национализма и консерватизма, евроскептицизма, Европа на нациите и отечествата и пр. Всичко това сега вече е демоде – за съжаление, но пък заслужено, защото го преекспонираха. Сега патриотите търсят път към следващия сезон на сериала всеки по своему: Валери Симеонов продължава да говори „ярко“, Каракачанов се зъби на Батко, а пък Сидеров ще основава православна партия. Обобщените „патриоти“ се правят на по-десни от десните, но и те са народняци като ГЕРБ.

Ето ги и ДПС, които произведоха новината на седмицата, когато Карадайъ поиска оставката на Румен Радев. ДПС показа, че сваля доверие от президента, с което подмени видението му за втори мандат с призрака на импийчмът, и застава зад „статуквото“, сочейки като единствен път за излизане от ситуацията ново правителство на настоящото мнозинство. Това, на което се прави ДПС, е национално отговорен балансьор, помирител и обединител, какъвто Радев не е и никога не е бил, мъдра и хладнокръвна партия, без която не можем. А всъщност, ако някой е политическа корпорация в рафиниран вид, това е ДПС.

Когато споменахме за раздвоението у дясно осъзнаващите се прости граждани, се съгласихме, че те са разкъсани между ГЕРБ и ДБ. ГЕРБ са номиналната десница, дори и не онтологична през цялото време, а пък ДБ или поне някои все по-незабележими части от нея ¬- „старата“ десница, тоест изразителят на чувствата и убежденията на градската антикомунистическа интелигенция. Всъщност при ДБ, както и друг път сме казвали, проблемът с мимикрията е най-тежък, но пък има лесно решение: да събере сили да се признае за модерна левица, каквато е, и да влезе в своя автентичен сблъсък – битката с БСП за българското ляво пространство. Двете формации вече се възприемат от простите граждани като леви всяка по своему и дори си представям един общ агитационен плакат, съдържащ образите на Радан Кънев и Елена Йончева, прегърнати като работника и колхозничката на Вера Мухина.

Хубаво е за лявото пространство да претендират леви формации, а за дясното – десни. По-хигиенично е някак. И тогава наистина ще имаме достоен дебат за българското ляво. Кое ще е то: модерното – джендърското, маркузеанското, умнокрасивитетът – или класическото, социалдемократическото, комунистическото или каквото там се окаже, че има обществен смисъл. Обещавам, че ще следя този дебат с огромен интерес. Добре е той да се състои, за да си дойдат нещата по местата и да се поохлади ентусиазмът на разните дребни самодейци, които в момента се опияняват от илюзията, че пишат история. Не, дори и да влязат под някаква форма в парламента, те пак не пишат история а до няколко години ще последват печалната съдба на другите подобни преди тях.

Както видяхме, грозните сцени на жълтите павета не са толкова защото народът мре от глад или пък държавата е фалирала, не защото България е изпадала в международна изолация, не защото има терор или война, а защото политическите корпорации са видели ярко осветена от прожектора на историята сцена и бързат да изпълнят ролите си. Бързат да убедят публиката, че са нещо много хубаво, което всъщност не са. Не казвам, че са нещо лошо, а само че не са това, на което се правят. Разликата с театъра е само тази, че там никой не крие, че спектакълът е художествена измислица, а на жълтите павета се опитват да го пробутат за чист шекел, както наричат монетите в Картаген, който трябва да бъде разрушен. #Ханибал вън!

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ