Помните ли онзи тревожен фантастичен трилър на Стивън Спилбърг с Том Круз „Специален доклад“, вдъхновен от разказ на великия виртуоз на футуристичните антиутопии Филип К. Дик? Там специализиран полицейски отдел ловеше престъпници преди да са извършили престъпление. Експериментът приключи ужасяващо, както може и да се очаква.
Е, сега либералният режим на Джъстин Трюдо в Канада пробва нещо подобно в реалността. Правителството на човека, който блокира сметки на протестиращи срещу него шофьори и използва инструментите на властта, за да превърне живота им в ад, внася нов закон, който уж трябва да се бори с „омразата“ и „вредата“ в онлайн пространството, и да предпази децата от капаните на социалните мрежи. Но според няколко авторитетни канадски организации като Канадската асоциация за граждански свободи и Канадската конституционна фондация, както и според уважавани издания като „The Spectator“, става въпрос за изключително опасен нов инструмент за цензура, който де факто ще криминализира критиката към властта и свободата на изразяване.
Либералната партия е вкарала в този нов закон механизъм за наказание на хора, за които се смята, че може да използват реч на омразата в бъдеще. Санкциите тук включват електронни гривни и домашен арест. Достатъчно е само да има оплакване и овластени лица да преценят, че има „разумно основание“, че въпросният човек би нарушил законите срещу омразно слово и… воала! Това не са хибридни халюцинации на измислените врагове на либералната демокрация или опит за екстремно тролене по Трюдо. Това са официалните опасения на легитимни западни организации и издания, основани на прочетеното от тях в текста на закона.
Този закон предвижда да се позволи подаването на анонимни сигнали срещу разпространители на „реч на омразата“. А ние много добре знаем как либералите обичат да подават сигнали и тук в България, и как за тях всяко минимално отклонение от правата вяра и партийната линия е направо омразно слово на омразата, което трябва да бъде намразено и направено „безсловесно“, естествено. А „извършителите“ – край с тях, разбира се.
Продължаваме да не преувеличаваме. Същите организации алармират, че новият канадски закон предвижда затвор до живот – да, правилно чухте – до живот, за някои крайни форми на реч на омразата, но твърде мъгляво дефинирани от самите вносители. Преди наказанието за „подбуждане към геноцид“ беше до пет години зад решетките, а сега се предвижда и затваряне до смъртта. Разбира се, живеем в епоха на постоянна медийна истерия, институционална некомпетентност и системна злоупотреба с иначе сериозни термини като геноцид.
Нали се сещате каква саморазправа с неудобни хора и организации ще започне от журналистически и юридически активисти, които само чакат подобни антиутопични закони да легитимират новата реалност на тотална война с реалността и опозицията на режима.
Канадските организации предупреждават, че в авторите на предложения закон нарочно са сложили максимално мъгляви дефиниции и са го написали, така че да може да се използва като чудовищна бухалка от репресивните органи. Ето това е амбициозна съдебна реформа, дами, господа и най-вече други демократични представители на българската демократична общност. Четете и се учете! Шегуваме се, разбира се. Точно обратното. Поне този път не бъдете туземци и не взимайте светлия пример на прогресивната канадска власт за предварително затваряне на хора, които евентуално биха казали нещо неудобно или неправилно.
Поне този път осъзнайте какво наистина се случва в някога свободните страни и направете стъпка назад. Това е „вирус на съзнанието“, както го определи Илон Мъск. Северната красавица Канада явно се ползва от световния либералитет като експериментална площадка за нови ограничения върху свободата. Като под ограничения имаме предвид брутални издевателства, маскирани като грижа за деца и малцинства. И като видят, че в Канада подобни неща минават ги пускат масово и лъжат, че така се брани демокрацията. Още един термин, който беше напълно лишен от смисъл в ръцете на световните „умни и красиви“, които все пак да кажем никога не са били умни или красиви. Но винаги са били патологично пристрастени към властта и желанието за контрол над другите. Конформисти и кариеристи по целия спектър, от българските „подавачи на сигнали“ до върха на властта в Трюдовия карикатурен режим, пленил иначе легендарно любезното канадско общество.
Ефектът на подобен закон би бил свирепа автоцензура, която и без това вече е проблем в Европа и Северна Америка. Кой човек или организация би рискувал доживотен затвор за нещо, което една все по-скъсала с реалността власт може свободно да интерпретира като „подбуждане към геноцид“ или пък домашен арест за неизвършено още мисловно престъпление? Заглушаването и задушаването на важни, критични гласове все повече изглежда като истинската цел на подобни зомбиращи закони. Повечето медии се правят, че такива неща няма. Повечето, но все пак не всички. Засега.
