fbpx

Завист и регулации в тихата война на САЩ и Европа


Тази статия е част от Годишникъ2022. Можете да закупите изданието и да разгледате всички статии тук

Най-новото издание – #Годишникъ2023 можете да закупите след 26.01.2024 тук.


Между САЩ и Европа има война. Тиха, абсурдна и скъпа. За последните години исковете от страна на ЕС срещу американските технологични компании са с все по-съмнителна аргументация. А може би са оправдани, тъй като няколко години по-рано Тръмп попари фермерите от Южна Испания. А зад цялото това фиаско стоят две компании за самолети.

На търговия като на война

Не всяка война е търговска, но всяка война има елемент на търговия в нея. През декември 1773г. бостънските метежници изхвърлят чая от корабите, акостирали в пристанищния град. Актът е наречен „търговски и политически протест“ и е насочен срещу политиката на метрополията към колониите, а в последствие става крайъгълен камък на войната за независимост.

Малко над век по-късно в Гент, Белгия, предприемачът Лийвън Бауенс се завръща от поредното си пътуване в Англия. Белгиецът е извършвал индустриален шпионаж и краде част по част чаркове от ползваната на острова иновативната машина за производство на памучни изделия.

Вече пренесена на отвъд Ламанша, тази иновация де факто катализира индустриалната революция в континентална Европа. А индустриалният шпионаж на Бауенс с нищо не отстъпва от този в пропагандните филми за шпионите по време на Студената война.

Българските националноосвободителни брожения също вземат под внимание търговията. Петър Манджуков, част от групата на гемиджиите, описва ясно в своите спомени защо наред с опит за убийство на султана, правят и успешни опити за взривяване на банки в Османската империя. Гемиджиите искат да привлекат вниманието на Запада, като уязвят неговите капитали. Днес Европа също води търговска война със САЩ. От наша страна, жертвите са предимно от хранително-вкусовата промишленост и стоманената индустрия. Но технологичните гиганти в САЩ, като Apple, Alphabet (Google) и Meta (Facebook) остават на прицел дори след деескалацията.
За няколко самолета повече

Напрежението и тарифите, които ЕС и САЩ взаимно си налагат, са плод на една вражда продължила няколко десетилетия. Проблемът е, че над 90 процента от продажбите на самолети в света идват от две компании – американската „Боинг“ и европейската „Еърбъс“. В последното десетилетие на XX век блокът и САЩ стигат до споразумение относно колко и каква може да бъде държавната помощ за двете компании, така че нито един от производителите на самолети да не обсеби пазара заради прекалено голяма институционална подкрепа.

Всичко върви по план до 2004-та година, когато „Еърбъс“ започва да измества американския си конкурент. САЩ не стоят безучастно и се обръщат към Световната търговска организация (WTO). Следват обвинения, че Великобритания, Франция, Испания и Германия са успели да подпомогнат неправомерно „Еърбъс“ с 22 милиарда. Според САЩ същата тази сума е осигурила печалби на компанията в размер на над 200 милиарда.

Буквално веднага подобно обвинение отправя и ЕС, като само посочва различен тип механизъм, по който американската държава е субсидирала „Боинг“. Решенията на WTO могат да бъдат резюмирани така: няма да удовлетворим иска на САЩ/ЕС, но откриваме други нарушения на САЩ/ЕС, така че предлагаме мерки и контрамерки за САЩ/ЕС относно „Боинг/Еърбъс“. Този условен баланс ала „всички са доволни“ се запазва доста години.

За бизнеса и държавата

„За бизнеса е важен всеки долар и дори всеки цент. Ще го наречете дребнавост? Здраве да е! Винаги намирам време да сравнявам цените, независимо дали ще купувам автомобил или четка за зъби.” Д. Тръмп.

Начинът, по който Тръмп управляваше поверената му от американските гласоподаватели страна, е меко казано повлиян от това как той гледа на бизнеса си. В поредицата от договори с други страни, гласувалите за Доналд могат със сигурност да си отдъхнат: Америка наистина е поставена на първо място.

Омастилените съглашения за „партньорство“ дори със съседните Канада и Мексико граничат с подигравка за тези страни, но с големи ползи за САЩ. Затова не бива да ни учудва, когато през 2018-та година подходът на Тръмп срещу Китай застига и Европа. Търговският дефицит на САЩ спрямо ЕС тогава възлиза на над 140 милиарда долара.

Именно затова Тръмп желае да въведе тарифи в размер на 25% върху вноса на европейска стомана и 10% за алуминий с произход от ЕС. Решението му внася паника в Европа, а Доналд Туск дори изкарва от нафталина Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) като вариант за справяне с търговските неразбории и тарифи.

Малко по-късно идва нов тласък в търговската война след решението на WTO по „тлеещия конфликт“ между „Боинг“ и „Еърбъс“. За WTO този път Европа е виновна и САЩ могат да наложат тарифи на стойност 7.5 милиарда заради неправомерната помощ, която „Еърбъс“ е получила. Европа, разбира се, решава да не стои безучастно.

Европа отвръща на удара?

Още през 2018-та година покрай казуса със стоманата и алуминия ЕС е готов за ответни действия. Блокът предлага с тарифи да бъдат обложени американски стоки и продукти като цигари, царевица, мотоциклети, фъстъчено масло и дори яхти. Според данни на IFO малко или много в тази търговска война някакво предимство евентуално би имала Европа, тъй като тарифите, които тя ще наложи, са повече от тези на САЩ.

Може би затова няколко дни по-късно Тръмп изключва ЕС от обхвата на тарифите върху стоманата и алуминия.

Не така обаче стоят нещата с „Еърбъс“. Како вече беше написано, година по-късно решението на WTO развързва ръцете на Тръмп за тарифи на стойност 7.5 милиарда долара. Засегната е и хранително-вкусовата промишленост на Европа.

Ако си спомняте протестите на фермерите на маслини от Южна Испания в Мадрид, те са именно заради действията на Тръмп, продиктувани от атаката му, свързана с „Еърбъс“.

През 2020-та година същата организация, вярна на своята балансираща природа, позволява на ЕС да наложи тарифи за 4 милиарда. Първата капка кръв вече е пролята и казусът „Боинг/Еърбъс“ ще достигне някаква форма на деескалация едва с идването на Байдън. Междувременно в хода на търговската война обаче бяха въвлечени и технологичните гиганти.

Привидно успокоение
Да, трансатлантическото танго под звуците на заплахи от тарифи не се разигра със 100-процентова страст. Конфликтът бе ограничен до казуса със самолетите и въпроси за зехтина и алкохола от Европа. А много от другите мерки останаха нереализирани по взаимно съгласие на САЩ и ЕС. Някъде там обаче на преден план в ЕС идва решението за регулации срещу американските технологични гиганти.

Именно през 2019-та година Франция решава да наложи 3% данък върху печалбите на гиганти като Facebook (сега Meta), Google, Amazon и др. Причината – тези компании избягват справедливи данъци, защото избират юрисдикции с ниско облагане.

Тогавашният президент Доналд Тръмп отново облича доспехите за търговска война. Този път оръжието му са тарифи за 1.3 милиарда върху френските сапуни, чанти и козметика. В крайна сметка САЩ са принудени да отстъпят, тъй като освен Франция има и други държави с подобни закони. Още повече, че с Байдън идва и успокоението и по-късно дори държавите от Г-7 решават, че идеята на Франция е добра и трябва технологичните гиганти да бъдат облагани по-справедливо.

Не сме приключили
На пръв поглед всичко е приключило и резултатът е равен. Но Европа вече е открила слабо място, което да експлоатира както намери за добре. В последните години съдилищата в Европа сякаш се превърнаха в инструмент за юридическо „санже“ срещу големите технологични компании.

Да, някои обвинения със сигурност са заслужени. Като например това, че Apple таксува по-скъпо европейците и британците.

Но други идеи граничат с абсурда. Като например желанието от тази година на Франция, Италия и Испания да накарат Big Tech да плащат на телекомуникационните компании.

Причината е, че над 50% от Интернет трафикът е от и към сайтовете и услугите на технологични гиганти като Facebook и Google.

И ако в годините преди търговската война делата срещу американските гиганти изглеждаха наистина обосновани, все по-често виждаме искове със съмнителна аргументация за някои и друг евромилион в повече.

Да накараш Facebook и Google да плащат на A1, само защото голяма част от Интернет трафикът е свързан с техните сайтове и услуги, е като да накараш Mercedes и BMW да финансират магистрала „Хемус“, защото тези марки държат голям пазарен дял в България.

Вместо заключение

Трябва да кажем, че динамиките на атлантическите отношения имат една константа – тези търкания явно ще продължат. Виждаме, че желанията за съдебни дела и регулациите не спират с края на мандата на Тръмп. Без иновации и свои технологични компании Европа е на път да се превърне в един голям музей на открито.

Или в два големи музея на открито, ако действително центробежните сили на консервативния изток и всевъзможни n на брой -мория излязат от полето на „простo hype“.

Живеем в поредната индустриална революция и едва ли има по-голям неин символ от смартфона и технологичните компании. Сещате ли се за европейска марка смартфони, която да е конкурентна на iPhone или Huawei?

А за френски Facebook? Поздравления за „Еърбъс“, но славата на тази компания не може да скрие факта, че приходите само на един от технологичните гиганти Apple са седем пъти по-големи. Европа може би спечели търговската война, но категорично губи войната на иновациите.

Не за пръв път Старият континент изостава. В разцвета на ислямската цивилизация това изоставане вероятно е било по-значително от това днес.
Ще разберем, че колективна Европа е в подем, когато не ние регулираме чуждите корпоративни гиганти, а когато искове за стотици милиони се водят срещу нашите европейски компании.

Пък ако не можем сами да си измислим новите бизнес еднорози, вероятно белгиецът Бауенс би казал, че не ни остава нищо друго освен да откраднем от идеите на другите.


Тази статия е част от Годишникъ2022. Можете да закупите изданието и да разгледате всички статии тук

Най-новото издание – #Годишникъ2023 можете да закупите след 26.01.2024 тук.


Споделете:
Красимир Чешмеджиев
Красимир Чешмеджиев