НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Завръщането на лошите бели мъже

Време за четене: 4 мин.

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на властващата обществена догма. Резултатът е свежа глътка въздух за нормалните хора и кошмар за световния „умнокрасивитет“. Видяхме как работи този процес покрай излизането на филмите „Имало едно време в Холивуд“, „Рамбо: Последна кръв“, а сега и „Жокера“. И трите заглавия изплашиха либералите до степен да се питат панически дали филмите не стават пак „твърде бели“.

Над 90% от кино и тв продуктите са контролирани от общ идеологически курс и редовно представят почти идентични сюжети за смели чернокожи жени, трансджендър герои и други мултикултурни агенти на Съпротивата, които се изправят срещу патриархалната тирания на зловещите бели мъже.

Колкото повече прогресивни филми и сериали се правят, толкова по-възмутени са либералите от съществуването на каквито и да е било други идеи и образи. Ако трябва леко да изменим и довършим една мисъл от комиксовата златна мина „Спайдърмен“ – с голямата сила идва и голямата отговорност… да не допуснем неща, които не харесваме в кината. Или където и да е било другаде.

Затова дори малкото филми, които не пропагандират политиките на днешния прогресивен ляв човек се забиват като трън в петата, обута в розов ботуш за мачкане на идеологически и етнически врагове. Истерията започна с „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино. Както пише Стив Сейлър:

„Задушаващият конформизъм на днешния ден накара дори Тарантино да се заиграе с подривното дясно.“

Според Сейлър „Имало едно време в Холивуд“ „отказва да се подчини на преобладаващите догми, които диктуват да се приемат американските мъже за изконно зли, а миналото – за расистко и непростимо“. За него е много вероятно днешните млади зрители, дълбоко индоктринирани в омраза към белия мъж, да намерят „Имало едно време в Холивуд“ за объркващ и дори притеснителен. Сейлър саркастично задава въпроса, който държи либералите будни през нощта в Twitter, с паничка соев сладолед в скута:  „Как така героите са бели мъже. И как така не се срамуват от своята белота?“

Трудно е да осмееш активистите критици и журналисти с традиционния похват на хумористичното преувеличение. За „Имало едно време в Холивуд“ някои от най-престижните медии в Западния свят написаха: „Обидно регресивен“, „Смехотворно бял“ и „Тържество на звездното излъчване на белия мъж“.

Още по-радикална е ситуацията с „Рамбо: Последна кръв“. Новият филм на Силвестър Сталоун за един от двата му иконични алфа-мъжкарски персонажа беше подложен на прогресивна интернет инквизиция. По сюжет този път Рамбо избива главорези от мексикански картели. Не е трудно да си представим как това е накарало безброй либерални глави да експлодират като в сцена от хорър класиката на Дейвид Кроненбърг „Скенери“.

Филмът вдъхнови мейнстрийм медиите за зрелищни заглавия като „Тръмпистка фантазия“, „Ксенофобско клане“, „;MAGA мокър сън“, „Алт-райт пропаганда“. На въоръжение на либералните критици бяха още определения като „анти-мексикански“, „празнуващ бялото превъзходство“ и, разбира се, „токсичен“.

Не помогна и факта, че Силвестър Сталоун е дългогодишен републиканец, а в предишните филми Рамбо избиваше основно комунисти. Прогресивната присъда за „Последна кръв“ беше произнесена още преди премиерата. Слай нямаше шанс.

За разлика от Хоакин Финикс, който е веган активист за правата на животните и затворниците. Идеал на левия либерал. Но в „Жокера“ той играе гневен бял мъж, който е доведен от обществото до прага на лудостта и отприщва хаоса на насилието по улиците на Готъм. Филмът излиза в края на седмицата, но след премиерата във Венеция се радва едновременно на екзалтирани оценки и идеологически присъди. За активното крило на прогресивните критици „Жокера“ се оказа символ на „белия тероризъм“, който не осъжда правилно своя централен персонаж и легендарен комиксов злодей. Освен това е и потенциално опасен с възможността да вдъхнови масови стрелби и следователно е време за закон срещу оръжията. Горе-долу така изглежда алгоритъмът на либералната мисъл, впрегната да ревюира филм, но родила това, което ражда постоянно – политически призиви.

И така, малкото заглавия извън одобрения идеологически пакет разстроиха либералния човек и той нададе вой за забрана и отмяна. „Завръщането на белите мъже“ е преувеличена заплаха за евентуалното леко подобряване на отчайващото състояние на киното и културния климат като цяло, но надежда все пак има.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!