НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Завръщането на лошите бели мъже

Време за четене: 4 мин.

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на властващата обществена догма. Резултатът е свежа глътка въздух за нормалните хора и кошмар за световния „умнокрасивитет“. Видяхме как работи този процес покрай излизането на филмите „Имало едно време в Холивуд“, „Рамбо: Последна кръв“, а сега и „Жокера“. И трите заглавия изплашиха либералите до степен да се питат панически дали филмите не стават пак „твърде бели“.

Над 90% от кино и тв продуктите са контролирани от общ идеологически курс и редовно представят почти идентични сюжети за смели чернокожи жени, трансджендър герои и други мултикултурни агенти на Съпротивата, които се изправят срещу патриархалната тирания на зловещите бели мъже.

Колкото повече прогресивни филми и сериали се правят, толкова по-възмутени са либералите от съществуването на каквито и да е било други идеи и образи. Ако трябва леко да изменим и довършим една мисъл от комиксовата златна мина „Спайдърмен“ – с голямата сила идва и голямата отговорност… да не допуснем неща, които не харесваме в кината. Или където и да е било другаде.

Затова дори малкото филми, които не пропагандират политиките на днешния прогресивен ляв човек се забиват като трън в петата, обута в розов ботуш за мачкане на идеологически и етнически врагове. Истерията започна с „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино. Както пише Стив Сейлър:

„Задушаващият конформизъм на днешния ден накара дори Тарантино да се заиграе с подривното дясно.“

Според Сейлър „Имало едно време в Холивуд“ „отказва да се подчини на преобладаващите догми, които диктуват да се приемат американските мъже за изконно зли, а миналото – за расистко и непростимо“. За него е много вероятно днешните млади зрители, дълбоко индоктринирани в омраза към белия мъж, да намерят „Имало едно време в Холивуд“ за объркващ и дори притеснителен. Сейлър саркастично задава въпроса, който държи либералите будни през нощта в Twitter, с паничка соев сладолед в скута:  „Как така героите са бели мъже. И как така не се срамуват от своята белота?“

Трудно е да осмееш активистите критици и журналисти с традиционния похват на хумористичното преувеличение. За „Имало едно време в Холивуд“ някои от най-престижните медии в Западния свят написаха: „Обидно регресивен“, „Смехотворно бял“ и „Тържество на звездното излъчване на белия мъж“.

Още по-радикална е ситуацията с „Рамбо: Последна кръв“. Новият филм на Силвестър Сталоун за един от двата му иконични алфа-мъжкарски персонажа беше подложен на прогресивна интернет инквизиция. По сюжет този път Рамбо избива главорези от мексикански картели. Не е трудно да си представим как това е накарало безброй либерални глави да експлодират като в сцена от хорър класиката на Дейвид Кроненбърг „Скенери“.

Филмът вдъхнови мейнстрийм медиите за зрелищни заглавия като „Тръмпистка фантазия“, „Ксенофобско клане“, „;MAGA мокър сън“, „Алт-райт пропаганда“. На въоръжение на либералните критици бяха още определения като „анти-мексикански“, „празнуващ бялото превъзходство“ и, разбира се, „токсичен“.

Не помогна и факта, че Силвестър Сталоун е дългогодишен републиканец, а в предишните филми Рамбо избиваше основно комунисти. Прогресивната присъда за „Последна кръв“ беше произнесена още преди премиерата. Слай нямаше шанс.

За разлика от Хоакин Финикс, който е веган активист за правата на животните и затворниците. Идеал на левия либерал. Но в „Жокера“ той играе гневен бял мъж, който е доведен от обществото до прага на лудостта и отприщва хаоса на насилието по улиците на Готъм. Филмът излиза в края на седмицата, но след премиерата във Венеция се радва едновременно на екзалтирани оценки и идеологически присъди. За активното крило на прогресивните критици „Жокера“ се оказа символ на „белия тероризъм“, който не осъжда правилно своя централен персонаж и легендарен комиксов злодей. Освен това е и потенциално опасен с възможността да вдъхнови масови стрелби и следователно е време за закон срещу оръжията. Горе-долу така изглежда алгоритъмът на либералната мисъл, впрегната да ревюира филм, но родила това, което ражда постоянно – политически призиви.

И така, малкото заглавия извън одобрения идеологически пакет разстроиха либералния човек и той нададе вой за забрана и отмяна. „Завръщането на белите мъже“ е преувеличена заплаха за евентуалното леко подобряване на отчайващото състояние на киното и културния климат като цяло, но надежда все пак има.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!