fbpx

Здравствуйте, братушки!

Ето тук поетът се е объркал. На руснаците братушки можем да сме им ние, дребосъците, а не те на нас. На нас те са ни Big Brother. Даже нещо повече, защото Оруеловият Биг Брадър може да е бил зловещ, но толкова нагъл не си е позволявал да бъде, колкото на средния руснак му иде отвътре като непринудено дихание. На Биг Брадър това просто не е в презряната му англосаксонска природа, изразяваща всяка бурна емоция най-много с озадачено повдигане на вежди.

На подобни размисли през последните дни ни наведе своеобразният диалог между Кирил Петков и Елеонора Митрофанова – в надпревара помежду си кой ще си тръгне пръв. За онези, които са пропуснали, Митрофанова е посланик на Русия в България, а Петков – (с извинение) премиер на последната. Ето диалога в целия му драматизъм:

МИТРОФАНОВА: Народът на България не подкрепя нито реториката, нито действията на своето правителство по отношение на специалната операция в Украйна!

ПЕТКОВ: Ще има дипломатически отговор към изявлението на руския посланик. Не е приемливо по никакъв начин чужд посланик да говори от името на българския народ срещу българското правителство! 84% от населението не иска да се изпрати военна помощ на Украйна!

(Опс! Това, последното, е от друга пиеса.)

МИТРОФАНОВА: Смятаме за неприемливо по никакъв начин чиновници на тази или онази страна независимо от ранг и официална длъжност публично да критикуват посланика на Руската федерация!

(Доловихте ли как тържествено отеква „посланикът на Руската федерация“?)

НАДЕЖДА НЕЙНСКИ (глас зад кулисите): Митрофанова трябва да бъде обявена за персона нон грата!

З А В Е С А

Съвсем правилно напомниха на Митрофанова, че ако някой в тази пиеса е чиновник, то това е именно тя, защото е назначена от Лавров, докато Кирил Петков заема поста си след демократични и доброволни (колкото и невероятно да звучи) избори. Пропуснаха обаче да ѝ обяснят, че „посланикът на Руската федерация“ не е божество, дори да го приемем за аватар на самия Путин. Не е божество и не му се полага пиетет и специални свещенодействия, независимо от това какво гласи „духът на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961“. Не му се полагат специални ритуали, дори да е дете на генерал от КГБ, а самият той (тя) – генерал в Службата за външно разузнаване (СВР).

Разбира се, Кирил Петков (а още по-малко пък невзрачната му външна министърка от квотата на Слави Трифонов) няма да посмее да изгони Митрофанова, нищо че тя, в друго действие на същата пиеса, нарече българите „подлоги“. И ако не я изгонят, ще се окаже, че е била абсолютно права. И самата тя ще стане (стига това да е възможно) още по-нагла, много, много над средното за руснаците ниво.

Защо руснаците като цяло са толкова нагли (не говорим за Толстой и Чайковски, макар че и с тях не сме живели под един покрив, та да ги знаем)? Защо яхтите на техните олигарси трябва да са най-дълги? Защо съветските джуджета са най-големите в света? Защо руските спортисти, надрусани с допинг до козирката, трябва да са шампиони на всяка цена? Защо Ломоносов е изобретил всичко „почти едновременно и независимо“ от истинските изобретатели? Защо е целият този кичозен устрем към ориенталски разкош и безсмислена показност? Преди години, когато бях в Милано, ми направи впечатление, че в магазините на двете култови модни улици – „Виа Спига“ и „Монте Наполеоне“ пазаруват само рускини. Италианците в събота и неделя прескачаха до село Миндризио в Швейцария и от огромните аутлети там си купуваха абсолютно същите вещи на десеторно по-ниски цени. Даже имаше такъв виц. Две руски мутреси се срещнали в пасажа „Виторио Емануеле“ и едната казала:

– Виж какво потниче си купих за 500 евро от „Виа Спига“!

– Глупачка – с презрителна гримаса, почти като на Елеонора Митрофанова, отвърнала другата. – Прекарала си се. На „Монте Наполеоне“ го има абсолютно същото потниче по 700 евро.

Не знам дали този кич е резултат от наглостта или пък наглостта е резултат от кича. Така или иначе и двете са чудовищни по мащабите си. Ако в някой магазин или пък из морските курорти видите надута муцуна с изражение в стил „господарят на света“, то най-вероятно това ще се окаже руснак, тръгнал на разходка из долнопробната чужбина. Откъде у руснаците тази национална черта?

Наглостта на руснаците е, изглежда, някакъв исторически комплекс.

В масовия случай те са живеели бедно и безпросветно при всяка власт – от Иван Грозни до Путин – с изключение на безсрамно богатите олигарси и една тънка градска прослойка, отгледала на лицето си изражението „господарят на света“. Горди и надменни със своите германски автомобили, швейцарски часовници и американски смартфони; имотите в Лондон и децата в осемте университета от Бръшляновата лига – самите руски парвенюта са карикатурна витрина на „колективния запад“, както го нарича войнстващата им пропаганда.

Колкото повече се развиват комуникациите, колкото повече научава руският масов човек за масовия човек в „колективния запад“, толкова самочувствието му се срива и за да не изпадне в самоомерзение, руският масов човек е принуден да търси изкуствени начини за повдигане на самочувствието си. Един такъв начин е омразата към западния масов човек, който в повечето случаи нищо не подозира. Омразата и презрението. Вижте само как са извити устните на Елеонора Митрофанова!

А най-страшно е, когато руският масов човек се види ненадейно в пари, даже не и много. Новобогаташът е страшен, но не по-малко страшен е и довчерашният пролетарий, на когото се е усмихнал късметецът да изкара стотина хиляди евро. Как да не презира жалкия германец, дето едно потниче от „Монте Наполеоне“ не може да си купи! И понеже руснакът е велик, нормално е останалият свят да му завижда. Да го мрази!

Целият свят е враг на Русия. Целият свят е зъл, само Русия е люлка на неподправеното добро. Целият свят се намира в състояние на истерия срещу Русия. Мария Захарова написа в Телеграм: „Прокурорът [Карим Хан – британски адвокат, който миналата година стана прокурор на Международния наказателен съд – б.м.] реши да внесе своята лепта в разгарящата се в момента в САЩ и ЕС, а също и в подопечните им органи, антируска истерия“. Всички са истерясали против Русия, всички искат да я унищожат, но „Рòдина Мать“ няма да се даде! „Сделан я в СССР“, пее Олег Газманов, а публиката реве в екстаз, когато ѝ казват, че всичко е нейно – „Украйна и Крим, Беларус и Молдова, Сахалин и Камчатка, Уралските планини, Краснодарския край, Сибир и Поволожието, Казахтан и Кавказ, и Прибалтика също“. Всичко е НАШЕ – убеждава тази песен, създадена уж в развлекателния жанр, а публиката реве. Ревящата публика може да е бедна, може да няма откъде и с какво да си купи храна, но светът е неин, въпреки неговата „разгаряща се антируска истерия“, а може би именно поради нея! Без Русия светът няма смисъл! Защо ни е свят, в който Русия я няма!

Ако и на вас ви пеят такива песни, и вие ще станете нагли.

Само не знам дали нагъл народ произвежда наглите си властници или наглите властници правят народа нагъл чрез безскрупулна пропаганда. Не знам. Може би процесите са взаимно обусловени.

И все пак това са детинщини, които вредят на всички. Дори и в средносрочна перспектива никой няма полза от тях. За българите русофилията може би щеше да е разумна алтернатива на закономерния скептицизъм, ако онези не бяха такива… – хайде да не споменавам какви, за да не каже Захарова, че и аз слагам лепта в антируската истерия. А то изобщо няма подобно нещо. Аз съм обикновен човечец, никого не мразя и никого не съдя. Просто не искам разни тьотки в униформа да ме наричат „подлога“. Много ли искам?

Позволете ми накрая да ви поздравя с един плакат на Унгарския демократичен форум (тяхното СДС)от 90-те години на миналия век:

До свидания, братушки, прощайте! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Иван Стамболов
До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.