fbpx

Зелена светлина, но на каква цена?

В сряда Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна в България и официално даде зелена светлина на нашия План за възстановяване и устойчивост. „Новото поколение Европейски съюз има три приоритета – зелената сделка, дигитализацията и инвестициите в това да направим обществата си по-устойчиви. Затова днес ЕК дава зелена светлина на България. Това е изключителен план. Това е много добре, защото за нас е важно България да върви с нас по пътя към въглеродна неутралност“, каза фон дер Лайен.

Актуализираният план на кабинета включва 57 инвестиции и 47 реформи в 12 различни сфери, които трябва да бъдат реализирани до 2026 г. За целта България ще получи над 12 млрд. лева европейско финансиране. Над 53% от общите предвидени разходи са за зеления преход.

Има два съществени въпроса, на които нашите медии почти не обърнаха внимание – единият се крие в думите на фон дер Лайен, че „почти 60% от плана подкрепят зеления преход“. Вчера фон дер Лайен потвърди и новината, че във въпросния документ страната ни е поела като ангажимент до 2025г. да закрие въглищните централи и да премине към зелена енергия.

Вчера президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви пред БНР, че търси среща с Кирил Петков и Асен Василев, защото „Планът за възстановяване не е консултиран със социалните партньори”. Той постави и въпросът кой може да поема ангажимент за 40% намаляване на въглеродните емисии от производство на електрическа енергия до 2026 г., спрямо базова 2019 г. „Изискването да се спре кръстосаното субсидиране изправя на нокти въглищните централи – това ще ограничи много ТЕЦ ”Марица 2”. Както и невъзможността да бъдат ползвани средства от Фонда за сигурност на енергийната система”, добави той.

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда реформи и инвестиции в 4 стълба – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България, като в областта на енергетиката това включва мерки за ускоряване на изграждането на нови евтини възобновяеми източници и съхранението на евтина енергия за използване в пиковите часове, както и за намаляване на емисиите от производство на електроенергия.

Споменавайки зеления преход, нека припомним, че „Зелената сделка” е набор от политики, чиято цел е да направят Европа климатично неутрална до 2050 г., като планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Това означава преразглеждане на всички закони и намаляване на потреблението. „Зелената сделка” покрива редица области, като в България най-засегнат ще бъде енергийният сектор, конкретно в частта, която засяга въглищата и транспортът, също металургията, химията, строителството, селското стопанство, а от регионален износител, България може да се превърне в крупен вносител на електроенергия. 

Темата за „Зелената сделка” не е любима на политиците ни, които предпочитат да не се задълбочават в нея, защото касае затварянето на въглищните централи и мините, което от своя страна неминуемо ще доведе освен до сериозна безработица, така и протести.

Съответно не е и често отразявана от повечето ни медии, дори и от близките до правителството.

Две медии обаче правят изключение, и то не от вчера. „Дневник” и „Капитал” непрекъснато ни облъчват по темата колко перспективна е Зелената сделка. „Бърза писта за нови ВЕИ може да елиминира енергийна зависимост”, пишат в „Капитал”, като в анализа ни обясняват, че „REPowerEU предвижда силно ускоряване на декарбонизирането на енергийните системи на страните от ЕС чрез повече соларни панели, термопомпи и енергоспестявания, зелен водород.” В друга скорошна статия ни информират, че „с плана за възстановяване България цели да постигне едновременно енергийна независимост и сигурност, заетост и екоефект.” Само за последните няколко месеца статиите по темата са десетки и, разбира се, всичките са в положителна насока колко перспективна е сделката.

Не по-различно е положението при „Дневник”. Зелена сделка, перпсектива, батерии – бъдещето е розово. Батериите са особено любима тема на тези медии. Според някои анализатори, това всъщност не бива да ни учудва, защото съсобственик на медийната група „Икономедиа“, към която са „Капитал“ и „Дневник“, е Иво Прокопиев, а неговите интереси вече са насочени предимно към подобни проекти.

Тази позиция е застъпена и в „Труд”, които пишат, че в Плана за възстановяване са заложени 1 милиард лева, с които България ще финансира строежа на големи ВЕИ централи, като акцентът е върху възобновяемите енергийни източници с батерии за съхранение на ток и „частта за енергетиката е насочена почти изцяло към сектора, в който монополист е „сляпото петно на българския медиен пейзаж“, както авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“ определи каолиновия бос Прокопиев. А именно – соларите и ВЕИ-тата като цяло.”

От медията посочват, че „новосъздадена енергийна компания планира построяването на хибридна соларна централа в ямболското село Тенево. Дружеството се казва „ЕУРА енерджи“ и е представено като българо-датски консорциум, сформиран от „българската инвестиционна група „Реналфа“, в чието портфолио е „Соларпро и датската компания за развитие на енергийни мощности Eurowind Energy“, но не се упоменава, че българският партньор на въпросното датско дружество е именно издателят Иво Прокопиев.

Поради все повечето съмнения и въпроси, които започнаха да изплуват по темата,  включително и от страна на някои парламентарно представени партии, в края на март в интервю за предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви, Прокопиев заяви, че заводът за батерии не е добра идея. Или по-точно: „Ако е вярно, че държавата иска да изгради 6000 мегавата батерии, нека да ги раздели на 100 по 60 мегавата, да направи конкурентни процедури и частният сектор да инвестира“.

Това обаче не намалява съмненията, че немалка част от парите, които ЕС ще ни предостави, ще отидат за финансирането на проекти именно на Иво Прокопиев.

Не по-малко важният въпрос е вторият – има ли цена зелената светлина, която дава ЕК. И вероятно точно фон дер Лайен даде отговор. Без дори да бъде питана от журналиститя сама засегна темата с евроинтеграцията на Северна Македония.

„През 2020 година Съвета на ЕС взе важното решение, че е време да започнем преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания. Това е окончателно решение и е важно да ги изпълним заедно. Разчитам България да води умело процеса, знам че може да го направите“

Думите ѝ затвърдиха вече прокрадващите се подозрения, че има сериозна опасност националният ни интерес да бъде буквално изтъргуван. Преди броени дни лидерът на един от партньорите (ИТН) в четворната коалиция Станислав Трифонов, потвърди породилите се съмнения. „Четирите управляващи партии са подписали коалиционно споразумение, според което България запазва досегашната си позиция по отношение на Северна Македония и преговорите за членството ѝ в Европейския съюз ще започнат, когато започне да изпълнява договора между двете държави, подписан през 2017 година. За съжаление, премиерът Кирил Петков през цялото време се опитва да заобиколи това споразумение и да отхвърли ветото на България без никакви условия“, написа Трифонов в публикацията си във Фейсбук.

Какви обещания е поело правителството пред ЕК, вероятно скоро ще разберем.

От самото начало на управлението на този кабинет, Кирил Петков нееднократно е казвал, а и показвал с действията си, че иска нов подход за решаване на проблемите между София и Скопие. А още през ноември миналата година директно заяви, че: „Този път, ако зависи от българската страна, политиците няма да бъдат проблем”, които си думи вече реализира и на практика.

И докато преобладаващата част от медиите ни възторжено цитират думите на фон дер Лайен, че планът ни е изключителен, ние няма да спрем да повтаряме, че националните ни интереси не могат да бъдат разменна монета. На никаква цена!


Пак ли ще сме рая покорна?

31 март

Последните дни са крайно активни за правителството, поне по отношение на присъединяването на РСМ към ЕС. Тече пролетно разчистване на различията между двете страни. С голямата метла – към боклука се замита всичко, което евентуално би могло да е пречка за по-бързото падане на ветото ни.

Преди дни лидерите от коалицията проведоха среща, като основната тема беше именно тази. Все още (бел. авт. – 30.03 16:00 часа) не са ясни решенията, но както сам посочи преди дни Петков, целта е ясна –

в ускорени срокове да протекат преговорите между Скопие и София по спорните въпроси”.

Това той заяви след като в понеделник, по негова инициатива, в София се събраха премиерите на България, Румъния, РСМ, Черна гора. Освен войната в Украйна, на тази среща бяха обсъдени и други въпроси, сред които и членството на РСМ в ЕС. Премиерът на РСМ заяви, че в контекста на настоящата война е от особена важност ускоряването на еврочленството на страните от Западните Балкани.

А Петков допълни, че РСМ има място в европейското семейство, и българското правителство е ангажирано да постигне този резултат, колкото се може по-експедитивно:

На фона на сегашната криза с войната в Украйна Западните Балкани трябва да поемат пътя към присъединяване към ЕС. Очаквам през следващите няколко седмици този процес да се ускори“.

Министър-председателят каза и друго след тази среща – “Има реален прогрес в работата на съвместните комисии между България и Северна Македония. И по-конкретно в най-проблемната сфера – общата ни история.” Всъщност да сте чули напоследък нещо за комисията, какво точно дискутират към момента, какво се случва. Цари пълно обществено и медийно затъмнение. Последната официално оповестена среща беше през февруари, като на нея не беше постигнато нищо. Това означава, че или Петков лъже за нова среща, или е имало тайна такава.

И лидерът на ДБ Христо Иванов каза, че:

Вдигането на ветото към РСМ стои като тема, обект е на постоянна дискусия, постоянни преговори. И на междуправителствено ниво, и на политическо ниво в България.” 

Според него, влизането в ЕС на РСМ кореспондира с българския национален интерес.

Активността, която демонстрира правителството по отношение на темата за РСМ, придоби нов тласък след срещата от февруари между Петков и македонския му колега Димитър Ковачевски по време на Мюнхенската конференция за сигурност. Тогава Петков се опита да прикрие това виждане, като от обща снимка между него, Ковачевски и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, нашият министър-председател (е, надали лично, но все пак е бил някой от екипа му) беше изрязал македонския. Едва няколко дни, след като македонското правителство публикува същата снимка, но неизрязана, Петков също призна за общата среща. Какво е говорено на нея, защо беше изрязан македонският премиер, защо нашият мълчеше по въпроса, са логични питания. А отговорът им се подразбираше от текстовете към снимките. В публикацията на Ковачевски акцентът беше, че:

държавният секретар Блинкен е изразил своята цялостна подкрепа за диалога и приятелството между Северна Македония и България и сподели искреното си желание да ни види заедно в ЕС“.

Текстът към публикацията на Петков, част от която беше и изрязаната снимка, гласеше:

Борбата срещу корумпираните зависи и ще се случи главно с наши собствени сили, но в тази битка участват и нашите партньори. Елиминирането на корупцията е основен приоритет за цялата демократична общност и службите за сигурност. Ще работим заедно, за да се справим с този проблем! Успеем ли да го направим, инвестициите и новите високоплатени работни места ще последват незабавно!”

Съвсем очевидно е, че тогава Кирил Петков се опита да заблуди обществеността. Както за срещата си с Ковачевски, така и за обсъжданите теми. Малко по-рано това се случи и със срещата му с македонския президент Стево Пендаровски, за която пък (за пореден път) научихме от институциите в Скопие.

Не по-малко притеснителни са и резултатите от преброяването в РСМ, които вчера оповести Държавният завод за статистика в Скопие. 3504 самоопределящи се като българи в страната. Касае се за грозна фалшификация, като още при самото преброяване, българи сигнализираха, че макар изрично да са посочили че са такива, са записани като македонци. От Културния център “Иван Михайлов” – Битоля  сигнализираха, че:  

На много места преброителите не задават въпроса за етническата принадлежност на лицата, т.е. хората автоматично се регистрират като „македонци. В най-драстичните случаи от хората, които са се обявили за българи, бе поискано да представят български държавни документи, паспорти и т.н. – като „доказателство“, за да ги регистрират като такива (по-голямата част от македонските българи нямаме българско гражданство). В последствие тези хора бяха регистрирани като македонци, под предлог, че не могат или не смеят да представят такъв документ“.

Основания за това, че се касае за груба фалшификация, са и излезлите едва сега данни. Половин година след самото преброяване. Шест месеца броене? При положение, че беше налично и електронно преброяване, при което след въвеждането на данните в сървър, той автоматично и веднага обработва информацията.

Няма как при около 120-140 000 души с български паспорти в РСМ, от които над 10 000 са се записали като българи, македонските власти да обявят, че в цялата страна има само 3504 самоопределящи се като българи. Със сигурност не всички от тези 120 000 се чувстват българи, някои са го направили заради европейските паспорти, даващи им повече права, но дори и половината, дори и 2/3 да са го направили, къде остават другите. Разбира се, не трябва да забравяме, че много българи се страхуват да заявят на глас, че се чувстват такива, заради тормоза, който им е оказван от страна на македонските власти.

Всъщност подобни резултати бяха очаквани, защото от известно време тече активна кампания по приемането на РСМ в ЕС. За да се случи това, няма как преброяването на отчете всички, които се самоопределят за българи, защото това ще докаже правотата на ветото и исканията ни.

Немалка вина за сегашната ситуация имат голяма част от управниците ни. Слабо, да не кажем никакво лобиране от наша страна. И докато допреди няколко години говорихме само за просръбското и проруското влияние в РСМ, отскоро има активно антибългарско говорене, а и не само говорене, от страна и на западни политици.

Македония продължава да е под сериозното влияние на Сърбия, което е напълно видно, че няма да изчезне от само себе си, още по-малко ще се изпари, ако РСМ бъде приета в ЕС. Напротив, това ще я окрили да продължи да следва досегашната си политика, която е пагубна за нас.

Но нищо старо не е забравено… Преди повече от 40 години, един от най-големите български историци, тогавашният директор на Института за история към БАН, акад. Христо Христов, публикува статията си „Македонизмът като политическа концепция в края на ХІХ и началото на ХХ век“, в която позовавайки се на богатата изворова и литературна база от български и чуждестранен произход, разкрива активната роля на сръбската и руската дипломация за създаването и утвърждаването на македонизма като антибългарска политическа концепция, посочвайки, че македонизмът като идейно-политическо схващане няма никаква връзка с освободителните борби на тамошното население и е дело на великосръбската пропаганда.

А страна, в която до 1944 година населението се е самоопределяло като „българи“, днес прави неистови опити да скъса пъпната връв с нас. Видно е и все по-активното, особено в последната година, облъчване в “правилната позиция” по темата за Македония, което ни прилагат отвсякъде. Включително и родни (кои платени, кои не) предатели.

Все по-ясно става, че основният въпрос вече не е дали, а кога. Кога ще бъде премината тънката червена линия. Но не по-малко важният въпрос е как ще реагираме ние. И дали ще имаме съзнанието да се противопоставим на опитите всичко българско да бъде тотално изличено от Македония или кротко ще си мишкуваме по домовете. Защото никое национално предателство не може да бъде осъществено, ако суверенът му се противопостави.


Оригинална публикация
Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Виктория Георгиева
Виктория Георгиева е изучавала телевизионна журналистика, а в момента i "Религията в Европа" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Стажувала е в спортната редакция на БНТ и е писала за печатни медии. Две години е била член на Студентския съвет към СУ. В момента работи като специалист маркетинг и реклама във водеща българска компания. Интересува се от политика и история.