В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като “черната чума” или по-точно “черната смърт”. Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася. Съвременниците на онзи период нямат никаква представа откъде идва болестта и как да се противодейства срещу нея, епидемията се възприема като Божие наказание, в търсене на виновни се започват ирационални гонения срещу различни групи хора, а икономическият, научен и културен подем на континента (11.- 13 в.) е спрян. На Европа е нужен повече от век, за да се отърси от този катаклизъм, да се съвземе и да продължи напред.
През 20. век нашият континент е засегнат от “червената чума”, наречена комунизъм – първоначално като идейно течение в европейските общества, но след края на Втората световна война и като държавно управление в източната му половина.
Този ужасяващ социален експеримент струваше милиони отнети човешки животи, многократно повече смазани човешки съдби, опустошени икономики и дълго поддържане на заблудата, че социализмът е възможно да доведе до прогрес и благоденствие (сред мнозина тази заблуда продължава да витае).
По всичко изглежда, че първата половина на 21. век ще премине под знака на “зелената чума” – безумни рестрикции по отношение на икономиката и всекидневния начин на живот, продиктувани от загриженост за състоянието на околната среда и промените в климата. “Зелената чума” поразява умовете и сърцата на хората, кара ги да губят разсъдъка си и да подкрепят малоумни предложения, които уж били в защита на околната среда и срещу климатичните промени.
За всеки здравомислещ човек е ясно, че човечеството, независимо от своя увеличен брой и нараснала технологична мощ, е твърде незначително, за да повлияе сериозно на природата, а ефектът на цялата човешка дейност върху климата е незабележим, направо микроскопичен в сравнение с природните фактори. Тоест, ако тръгнем да провеждаме каквито и да било “климатични” политики, , няма да променим нищо съществено. Рискуваме обаче да съсипем икономиките си, да деградираме физиологично като живи същества и в крайна сметка да се върнем векове, ако не и хилядолетия назад в еволюционно отношение.
Вече писах за това как най-крайните еко/климатични фанатици призовават да спрем да летим със самолет, да станем вегани и да не правим деца.
Междувременно обаче тези призиви започнаха да се превръщат в държавни политики. Германия въведе “зелен” данък върху полетите, а в Нидерландия почти през ден властите обявяват нови и нови инициативи, които са с много спорен ефект по отношение на климата, но за сметка на това отрицателното влияние върху икономиката е гарантирано (намаляване на скоростта по магистралите от 130 на 100 км/ч, храна за животните с по-малко белтъчини, изкупуване на прасетата от фермерите, за да се затворят и прочее мъдри и далновидни политики).
![](https://conservative.bg/wp-content/uploads/2019/11/parked-cars-on-side-of-road-2582445.jpg)
Засега “зелената чума” поразява предимно в западната част на Европа. Тамошното население, от една страна, не е преживяло “червената чума” като държавна политика, затова, за разлика от нас на Изток, не знае как да разпознае симптомите на “зелената” и да спре проникването й във властта. От друга страна, благоденствието, което вече няколко поколения съществува там, превръща хората в инфантилни лигльовци, които се захласват по всяка нова екстравагантна идея с цел да се почувстват социално ангажирани, без обаче да се замислят задълбочено върху последствията. В бившия Източен блок здравият разум все още доминира, а и споменът от социалистическите експерименти не е напълно избледнял.
В България тази тема досега беше бутикова, даже направо екзотична. Мнозинството българи смятаме, че страховете от климатичните промени са пресилени. Това стана видно дори в анкетата на една онлайн медия, която е близка до “зелените” обществено-политически среди, и поне там се очакваше съотношението да е друго. За всички ни е ясно обаче, че няма как да останем изолиран остров на разума, ако доминиращите нагласи в ЕС са противоположни.
Добре е да си спомним, че настоящият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен в своето изслушване обещаваше всичко на всички, респективно климатичните мерки и намаляването на въглеродните емисии бяха застъпени. Вече се знае, че България е под натиск да затвори своите въглищни електроцентрали до 2030 г. Тази мярка е в тотално противоречие с българските национални интереси, но не това е акцентът в случая.
Оказа се, че е възможно България да настоява сама да си окачи въжето на шията – финансовият министър Владислав Горанов е присъединил България към инициатива на държави от ЕС да стартира дебат за въвеждане на “зелен данък”, с който авиокомпаниите да бъдат облагани. Тоест, при нищожна обществена подкрепа за мерките спрямо климатичните промени, страната ни предприема действие, което ще удари жестоко туристическия ни бранш.
![](https://conservative.bg/wp-content/uploads/2019/11/Informal_meeting_of_economic_and_financial_affairs_ministers_ECOFIN._Arrivals_Vladislav_Goranov_37255802625-scaled.jpg)
Твърденията на Горанов, че новият данък не е задължително да повиши цените на самолетните билети, няма как да се приеме на сериозно – а кой ще поеме този допълнителен разход, авиокомпаниите ще се лишат от част от печалбата си ли? Въпросът тук не е дали ще се вдигнат цените, а как това ще се отрази на пазара.
Може да предположим, че такава мярка няма да повлияе съществено на конгресните пътувания – при тях цената на самолетния билет е един от последните фактори, оказващи влияние. Не така стоят нещата при бизнес пътуванията, поне що се отнася до България. Намирайки се в един от географските краища на континента, самолетният транспорт за нас е безалтернативен за много европейски дестинации (за разлика от централна и западна Европа, където влакът или автомобилът са удобна опция в немалко случаи).
Най-голям обаче ще бъде ударът върху туристическите пътувания, особено в сегмента на нискотарифните полети, които вече няма да са толкова нискотарифни. А конкретно в България туристическият бум се дължи основно на навлизането на тези авиокомпании.
Планираната мярка ще засегне сериозно работещите във всички сектори, разчитащи на чуждестранни туристи – хотелиерство, ресторантьорство, търговия на дребно, услуги… Сумарно тези хора са повече от заетите в международните превози, което означава, че се задават сериозни протести (по-големи дори от протестите срещу пакета “Мобилност” 1). Така че най-добре е премиерът Бойко Борисов да нареди отбой (подобно на Истанбулската конвенция). Защото в противен случай ще заиграе сопата.
А ние като общество е крайно време да си дадем сметка, че тези уж бутикови тенденции на “климатична активност” не са никак безобидни. “Зелената чума” приближава България и трябва да я спрем.