НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Собствеността върху земеделската земя

Време за четене: 3 мин.

Неотдавна Земеделското министерство предложи да отпадне условието физически и юридически лица от Европейския съюз (ЕС) или Европейското икономическо пространство (ЕИП) да имат право на собственост върху земеделски земи в България, само ако са пребивавали 5 или повече години в страната.

Евентуалното отпадане на това ограничение обаче би породило нужда от цял комплект нови правила, които да го заменят. Например, как ще се процедира с двойни граждани, постоянно пребиваващи в чужбина, на които небългарското гражданство не е от страна член на ЕС? При този конкретен сценарий редно би било те да бъдат третирани, както според действащите закони в страната, които казват, че за да могат лица от държави, нечленуващи в ЕС, да купуват земя в страната ни, трябва да съществува двустранно споразумение мейду България и въпросната държава. Това от своя страна би породила нуждата да се внесе яснота и да се проведе обществен дебат за това кой и на каква база има правото да определя държавите и критериите за подписването на едно подобно споразумение.

В България се шири убеждението, че ЕК упражнява някакъв постоянен натиск върху родните политици, за да може земеделската земя в страната безразборно да се продава на чужденци. Натиск може и да има, но той не идва от Европейската Комисия.

ЕК се придържа само към общото правило за свободно движение на капитали, който принцип е и един от основните, на чиято база е формиран Европейския съюз. Точно поради тази причина 14 от 28-те държави членки на ЕС са въвели някакви ограничения при сделките със земеделска земя, засягащи чужденци. В 10 от въпросните държави ограничнията включват условия от типа на използване на земята само за земеделски цели, регистриране на местно юридическо лице, лимитиране на типа и размера на земята, която може да бъде закупена, както и получаване на одобрение за закупуване от специално създаден за целта държавен орган.

Каква е ситуацията в другите държави в ЕС?

Малта, Финландия, Гърция и Естония пък са наложили мораториум върху закупуването на земя в определени региони. Прави впечатление, че и четирите държави са част от граничната зона на Европейския съюз. Малта е най-малката и същевременно най-гъстонаселената страна в съюза, а Финландия е най-рядко населената страна в него. Гърция забранява на граждани от страни, нечленуващи в ЕС или ЕИП, да купуват всякакъв вид недвижими имоти в близост до военни бази и по протежение на държавните й граници. Естония е въвела териториалните ограничения, подобни на тези в Гърция, както и допълнителни условия, отнасящи се до земята, която може да се продава на чужденци от ЕС и ЕИП.

С други думи, въпреки наличието на принципа за свободното движение на капитали, 14 от 28-те държави членки на ЕС са въвели ограничения върху сделките със земя, засягащи чужденци.

С оглед на вече установената практика в ЕС сред държави с геополитическо положение, подобно на нашето, България би трябвало да въведе ограничения, подобни на тези в Гърция.

Има начин да направим това, без да си навлечем санкции от страна на ЕК. По-конкретно, предстои да се изработи Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода след 2020 г. Започвайки тази есен, ЕК има задачата да се консултира с всички държави, членуващи в съюза, относно какви законодателни предложения да бъдат съставени, на базата на които да се изработи ОСП. Това предоставя на България уникалната възможност да даде насока на селскостопанската политика на ЕС, засягаща земеделските земи и гори в граничните му райони. За да направи това, обаче, страната ни трябва да има собствена позиция по този въпрос, влючваща както идеи за икономическо стимулиране на селскостопанското производство в съюза, така и предложения за елиминиране на потенциалните заплахи за неговата сигурност и културната му идентичност.

Какво следва да предприемем?

Правителството трябва спешно да свика национална кръгла маса за изработване на българската позиция за ОСП, включваща не само политици, държавни служители и експерти, но и представители на селскостопанските производители, собствениците на земеделска земя, българските граждански организации в страната и чужбина, а защо не и на службите за сигурност. Господин Министър-председател и господин Министър на земеделието, Вие сте на ход!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!