НОВО

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Преход, прогрес, край на историята

„Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.“"Идеалното общество би трябвало да е гробището на човешкото величие.“ Николас Гомес Давила Политически проституираната идея за „преход“ продължава да бъде често срещана в...

Собствеността върху земеделската земя

Време за четене: 3 мин.

Неотдавна Земеделското министерство предложи да отпадне условието физически и юридически лица от Европейския съюз (ЕС) или Европейското икономическо пространство (ЕИП) да имат право на собственост върху земеделски земи в България, само ако са пребивавали 5 или повече години в страната.

Евентуалното отпадане на това ограничение обаче би породило нужда от цял комплект нови правила, които да го заменят. Например, как ще се процедира с двойни граждани, постоянно пребиваващи в чужбина, на които небългарското гражданство не е от страна член на ЕС? При този конкретен сценарий редно би било те да бъдат третирани, както според действащите закони в страната, които казват, че за да могат лица от държави, нечленуващи в ЕС, да купуват земя в страната ни, трябва да съществува двустранно споразумение мейду България и въпросната държава. Това от своя страна би породила нуждата да се внесе яснота и да се проведе обществен дебат за това кой и на каква база има правото да определя държавите и критериите за подписването на едно подобно споразумение.

В България се шири убеждението, че ЕК упражнява някакъв постоянен натиск върху родните политици, за да може земеделската земя в страната безразборно да се продава на чужденци. Натиск може и да има, но той не идва от Европейската Комисия.

ЕК се придържа само към общото правило за свободно движение на капитали, който принцип е и един от основните, на чиято база е формиран Европейския съюз. Точно поради тази причина 14 от 28-те държави членки на ЕС са въвели някакви ограничения при сделките със земеделска земя, засягащи чужденци. В 10 от въпросните държави ограничнията включват условия от типа на използване на земята само за земеделски цели, регистриране на местно юридическо лице, лимитиране на типа и размера на земята, която може да бъде закупена, както и получаване на одобрение за закупуване от специално създаден за целта държавен орган.

Каква е ситуацията в другите държави в ЕС?

Малта, Финландия, Гърция и Естония пък са наложили мораториум върху закупуването на земя в определени региони. Прави впечатление, че и четирите държави са част от граничната зона на Европейския съюз. Малта е най-малката и същевременно най-гъстонаселената страна в съюза, а Финландия е най-рядко населената страна в него. Гърция забранява на граждани от страни, нечленуващи в ЕС или ЕИП, да купуват всякакъв вид недвижими имоти в близост до военни бази и по протежение на държавните й граници. Естония е въвела териториалните ограничения, подобни на тези в Гърция, както и допълнителни условия, отнасящи се до земята, която може да се продава на чужденци от ЕС и ЕИП.

С други думи, въпреки наличието на принципа за свободното движение на капитали, 14 от 28-те държави членки на ЕС са въвели ограничения върху сделките със земя, засягащи чужденци.

С оглед на вече установената практика в ЕС сред държави с геополитическо положение, подобно на нашето, България би трябвало да въведе ограничения, подобни на тези в Гърция.

Има начин да направим това, без да си навлечем санкции от страна на ЕК. По-конкретно, предстои да се изработи Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода след 2020 г. Започвайки тази есен, ЕК има задачата да се консултира с всички държави, членуващи в съюза, относно какви законодателни предложения да бъдат съставени, на базата на които да се изработи ОСП. Това предоставя на България уникалната възможност да даде насока на селскостопанската политика на ЕС, засягаща земеделските земи и гори в граничните му райони. За да направи това, обаче, страната ни трябва да има собствена позиция по този въпрос, влючваща както идеи за икономическо стимулиране на селскостопанското производство в съюза, така и предложения за елиминиране на потенциалните заплахи за неговата сигурност и културната му идентичност.

Какво следва да предприемем?

Правителството трябва спешно да свика национална кръгла маса за изработване на българската позиция за ОСП, включваща не само политици, държавни служители и експерти, но и представители на селскостопанските производители, собствениците на земеделска земя, българските граждански организации в страната и чужбина, а защо не и на службите за сигурност. Господин Министър-председател и господин Министър на земеделието, Вие сте на ход!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!