fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Собствеността върху земеделската земя

Време за четене: 3 мин.

Неотдавна Земеделското министерство предложи да отпадне условието физически и юридически лица от Европейския съюз (ЕС) или Европейското икономическо пространство (ЕИП) да имат право на собственост върху земеделски земи в България, само ако са пребивавали 5 или повече години в страната.

Евентуалното отпадане на това ограничение обаче би породило нужда от цял комплект нови правила, които да го заменят. Например, как ще се процедира с двойни граждани, постоянно пребиваващи в чужбина, на които небългарското гражданство не е от страна член на ЕС? При този конкретен сценарий редно би било те да бъдат третирани, както според действащите закони в страната, които казват, че за да могат лица от държави, нечленуващи в ЕС, да купуват земя в страната ни, трябва да съществува двустранно споразумение мейду България и въпросната държава. Това от своя страна би породила нуждата да се внесе яснота и да се проведе обществен дебат за това кой и на каква база има правото да определя държавите и критериите за подписването на едно подобно споразумение.

В България се шири убеждението, че ЕК упражнява някакъв постоянен натиск върху родните политици, за да може земеделската земя в страната безразборно да се продава на чужденци. Натиск може и да има, но той не идва от Европейската Комисия.

ЕК се придържа само към общото правило за свободно движение на капитали, който принцип е и един от основните, на чиято база е формиран Европейския съюз. Точно поради тази причина 14 от 28-те държави членки на ЕС са въвели някакви ограничения при сделките със земеделска земя, засягащи чужденци. В 10 от въпросните държави ограничнията включват условия от типа на използване на земята само за земеделски цели, регистриране на местно юридическо лице, лимитиране на типа и размера на земята, която може да бъде закупена, както и получаване на одобрение за закупуване от специално създаден за целта държавен орган.

Каква е ситуацията в другите държави в ЕС?

Малта, Финландия, Гърция и Естония пък са наложили мораториум върху закупуването на земя в определени региони. Прави впечатление, че и четирите държави са част от граничната зона на Европейския съюз. Малта е най-малката и същевременно най-гъстонаселената страна в съюза, а Финландия е най-рядко населената страна в него. Гърция забранява на граждани от страни, нечленуващи в ЕС или ЕИП, да купуват всякакъв вид недвижими имоти в близост до военни бази и по протежение на държавните й граници. Естония е въвела териториалните ограничения, подобни на тези в Гърция, както и допълнителни условия, отнасящи се до земята, която може да се продава на чужденци от ЕС и ЕИП.

С други думи, въпреки наличието на принципа за свободното движение на капитали, 14 от 28-те държави членки на ЕС са въвели ограничения върху сделките със земя, засягащи чужденци.

С оглед на вече установената практика в ЕС сред държави с геополитическо положение, подобно на нашето, България би трябвало да въведе ограничения, подобни на тези в Гърция.

Има начин да направим това, без да си навлечем санкции от страна на ЕК. По-конкретно, предстои да се изработи Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода след 2020 г. Започвайки тази есен, ЕК има задачата да се консултира с всички държави, членуващи в съюза, относно какви законодателни предложения да бъдат съставени, на базата на които да се изработи ОСП. Това предоставя на България уникалната възможност да даде насока на селскостопанската политика на ЕС, засягаща земеделските земи и гори в граничните му райони. За да направи това, обаче, страната ни трябва да има собствена позиция по този въпрос, влючваща както идеи за икономическо стимулиране на селскостопанското производство в съюза, така и предложения за елиминиране на потенциалните заплахи за неговата сигурност и културната му идентичност.

Какво следва да предприемем?

Правителството трябва спешно да свика национална кръгла маса за изработване на българската позиция за ОСП, включваща не само политици, държавни служители и експерти, но и представители на селскостопанските производители, собствениците на земеделска земя, българските граждански организации в страната и чужбина, а защо не и на службите за сигурност. Господин Министър-председател и господин Министър на земеделието, Вие сте на ход!

Споделете чрез

Предишен

Следващ