НОВО

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Подмененият дебат за раждаемостта

България, 2019 година. Населението е в състояние на нещо средно между демографски срив и демографска катастрофа – през последните 30 години броят му е намалял от почти 9 на по-малко от 7 милиона, като само през предходната 2018 година се е стопил с над 7%, а тази...

За новата европейска аристокрация

На първото тайно гласуване за председател Урсула фон дер Лайен беше избрана за председател на Европейската комисия. Промяната в процедурата беше направена тихомълком още през изминалия мандат. Идеята на тайното гласуване е да позволи нарушаване на партийната...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Време за четене: 6 мин.

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички.

В течение на около три седмици, докато поповите лъжички преминат през метаморфозата си, татко жабок в почти параноично състояние ги пази от всяка заплаха, реална или имагинерна, която би могла да застраши живота на неговите отрочета. Напрежението от денонощното бдение в течение на тези три седмици е голямо, като мъжките почти не се хранят в този период. В това време те са способни да нападнат и отблъснат, дори с цената на живота си, други създания многократно превъзхождащи ги по размер.

Този инстинкт за грижа е толкова силен, че редовно се случва мъжки, които по една или друга причина са останали без свои попови лъжички, да нападат други жабоци с цел да отнемат от тях грижата за техните наследници. В тези битки не е изключено да се ранят до смърт. Понякога жертва падат и самите попови лъжички около тях.

Към края на бдението, младите татковци или победилите ги заместници, от изтощение или объркване, често изяждат част от своето поколение.

Точно за това чудо на природата се сетих, докато четох писмото на Еманюел Макрон миналата седмица.

Ще избера да вярвам в доброто и ще кажа, че нямам съмнение в това, че г-н Макрон има напълно искрено желание да се грижи за нашата Европейска локва като един истински жабок бик претендент. Сигурен съм, че той е вътрешно убеден в добрината и правотата на своите намерения.

Мотивацията му се вижда ясно от следните думи от писмото му, в официалния превод на български, публикуван в сайта на Елисейския дворец:

“И когато наблюдават тежкитге трусове, които люлеят света, грежданите много често ни казват : „Къде е Европа ? Какво прави Европа ?”. В техните очи тя се е превърнала в бездущен пазар. А Европа не е само пазар, тя е проект.” [sic] **

Той вярва, че Европа е в криза, а националистите единствено задълбочават кризата и разгръщайки кратък, но безспорен сламен човек спрямо тях в реториката си, противопоставя едновременно на кризата и на национализма неговата нова визия за обновление на Европа.

Сред основните моменти на тази визия изпъкват такива предложения, като създаването на Европейска агенция за защита на демокрацията, която да помага на държавите членки да защитават изборните си процеси от “манипулации”. Трябва също така да се противодейства на речта на омразата и на елементите, които подриват демократичните ни институции и ценности, чрез цензура в Интернет.

Друга феноменална идея е и създаването на Европейска банка за климата, която да финансира борбата с климатичните промени. В допълнение, предлага пълно премахване на зависимостта от въглеродни енергийни източници до 2050-а година. Паралелно с това, трябва да се изгради Европейски социален щит, който да гарантира еднакво заплащане за едно и също работно място, независимо къде в Европа се извършва дейността, както и европейска минимална работна заплата, която все пак да е съобразена с местните особености, но да гарантира достоен живот. За всеки трезвомислещ, това са взаимно-изключващи се цели и Макрон като финансист би трябвало да е напълно наясно с невъзможността им, но не му пречи да го говори в качеството си на политик.

Разбира се, това са много амбициозна цели, но дали са достатъчно успешни като реторически похват? Все пак, Макрон не е единственият жабок в Европейската локва, ако и вече да е неутрализирал Верховстадт в полето на либералната конкуренция. Всичко това, че и отгоре, се предлага от други претенденти жабоци.

Например, Ска Келер и Зелените искат незабавна забрана на въглищата. Незабавна. Искат още “достойна Европейска минимална заплата”, безплатно образование, гарантирано равно заплащане на мъже и жени, сякаш в момента такова няма регулирано със закон в кодексите на труда в цяла Европа още от преди десетилетия, както и включване на аборта в Европейската харта на правата на човека, защото настоящето положение в Европа не е достатъчно, а изискванията за медицински причини в някои страни, като Полша например, било сексизъм. Възможно ли е всичко това да бъде надминато като предизборно послание към целокупния прогресивен избирател попова лъжичка?

Изглежда ЕНП са близо до подобни позиции – Юнкер предлага в следващият бюджет на съюза да бъдат заложени една четвърт от средствата именно за борба с глобалното затопляне. Неговият съпартиец и евентуален наследник в Комисията Манфред Вебер пък твърди, че жените трябва да “разбият стъкления таван” и да бъде преодоляна половата пропаст, ако и да не знаем това какво всъщност означава, освен просто опит за взимане на ляв вот.

Предстои да видим в края на седмицата на срещата в Букурещ какви още чудеса ще ни предложат от иначе традиционно десните ЕНП и колко вляво са готови да отидат в името на хипотетичната коалиция със Зелените, която се върти из медийното пространство.

Не бива да подминаваме и традиционното ляво в лицето на ПЕС, което както винаги, също иска да обгрижва поповите лъжички насила, без да е нито родител 1, нито дори родител 2 на свободата, чиито идеал е заложен в основаването на нашия осиротял съюз.

Франс Тимерманс също говори за унищожаването на разликата в заплащането между мъже и жени – тема, която отдавна бе отхвърлена като политическа митология, но като зомби се появява всеки път преди избори. Говори още, без да му трепне окото, за отворено мултикултурно общество, но и за “патриотизъм” в противовес на национализма. Все пак, честно е да се отбележи, че Тимерманс прави някои разумни ремарки по отношение на патриотизма в речта си като гост на конгреса на Унгарската социалистическа партия в Будапеща този февруари. Даже си позволява да адресира темата за демографската криза на континента, и без да твърди, че миграцията е решение, заявява, че трябва да се раждат повече деца. Разбира се, това категорично нямало да стане с намаляване на данъците и облекчаване на труда на хората, а със специални социални програми и достъп до детски градини за всички. Нещо, което липсваше в писмото на Макрон до Европа и определено трябва да носи точки на социалистите, ако не се страхуват от риска да отхвърлят част от зелено-клонящите си избиратели, които поставят планетата на първо място, а децата – на последно.

В обобщение, всички са патриоти, но национализма е лош, Европа е в криза, но ние няма да адресираме конкретно кризата на доверието в институциите, на усещането за анти-демократичност и взимане на решения в тъмни стаички, на корупцията в огромен мащаб, на некомпетентността и пренебрежително отношение към традициите, историята и културата на Европа, а ще говорим за групови социални придобивки и инвестиране на стотици милиарди евро в неясни политики за зелена енергия. Ще забраняваме цели сектори в икономиката, без да предлагаме алтернатива. И ще се борим с инакомислещите с цензура в интернет и агенции за “защита на демокрацията”.

В цялото това кално нещо, в очите на настоящата политическа класа, ние сме поповите лъжички. Избирателят има право само да е съгласен. На всичко. А то във все по голяма степен е едно и също, независимо от политическата партия и идеологическата традиция, от която произхожда.

Може би големият жабок Макрон е прав в разсъжденията си на фона на бюрократичното блато, в което се е превърнал Европейският съюз. Но гласоподавателите не са попови лъжички. Гражданите на Европа не живеят в кална локва, а в континента, чиято история е съградила човешката цивилизация и чиито прадеди са дефинирали концепции като свобода, предприемачество, неприкосновеност на личността и собствеността.

Би било добре този май месец това да бъде припомнено на всички жабоци в локвата.

*Pyxicephalus adspersus

**Без корекция към 11:00 часа, четвъртък, 14-и Март, 2019 година

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!