НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Време за четене: 6 мин.

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички.

В течение на около три седмици, докато поповите лъжички преминат през метаморфозата си, татко жабок в почти параноично състояние ги пази от всяка заплаха, реална или имагинерна, която би могла да застраши живота на неговите отрочета. Напрежението от денонощното бдение в течение на тези три седмици е голямо, като мъжките почти не се хранят в този период. В това време те са способни да нападнат и отблъснат, дори с цената на живота си, други създания многократно превъзхождащи ги по размер.

Този инстинкт за грижа е толкова силен, че редовно се случва мъжки, които по една или друга причина са останали без свои попови лъжички, да нападат други жабоци с цел да отнемат от тях грижата за техните наследници. В тези битки не е изключено да се ранят до смърт. Понякога жертва падат и самите попови лъжички около тях.

Към края на бдението, младите татковци или победилите ги заместници, от изтощение или объркване, често изяждат част от своето поколение.

Точно за това чудо на природата се сетих, докато четох писмото на Еманюел Макрон миналата седмица.

Ще избера да вярвам в доброто и ще кажа, че нямам съмнение в това, че г-н Макрон има напълно искрено желание да се грижи за нашата Европейска локва като един истински жабок бик претендент. Сигурен съм, че той е вътрешно убеден в добрината и правотата на своите намерения.

Мотивацията му се вижда ясно от следните думи от писмото му, в официалния превод на български, публикуван в сайта на Елисейския дворец:

“И когато наблюдават тежкитге трусове, които люлеят света, грежданите много често ни казват : „Къде е Европа ? Какво прави Европа ?”. В техните очи тя се е превърнала в бездущен пазар. А Европа не е само пазар, тя е проект.” [sic] **

Той вярва, че Европа е в криза, а националистите единствено задълбочават кризата и разгръщайки кратък, но безспорен сламен човек спрямо тях в реториката си, противопоставя едновременно на кризата и на национализма неговата нова визия за обновление на Европа.

Сред основните моменти на тази визия изпъкват такива предложения, като създаването на Европейска агенция за защита на демокрацията, която да помага на държавите членки да защитават изборните си процеси от “манипулации”. Трябва също така да се противодейства на речта на омразата и на елементите, които подриват демократичните ни институции и ценности, чрез цензура в Интернет.

Друга феноменална идея е и създаването на Европейска банка за климата, която да финансира борбата с климатичните промени. В допълнение, предлага пълно премахване на зависимостта от въглеродни енергийни източници до 2050-а година. Паралелно с това, трябва да се изгради Европейски социален щит, който да гарантира еднакво заплащане за едно и също работно място, независимо къде в Европа се извършва дейността, както и европейска минимална работна заплата, която все пак да е съобразена с местните особености, но да гарантира достоен живот. За всеки трезвомислещ, това са взаимно-изключващи се цели и Макрон като финансист би трябвало да е напълно наясно с невъзможността им, но не му пречи да го говори в качеството си на политик.

Разбира се, това са много амбициозна цели, но дали са достатъчно успешни като реторически похват? Все пак, Макрон не е единственият жабок в Европейската локва, ако и вече да е неутрализирал Верховстадт в полето на либералната конкуренция. Всичко това, че и отгоре, се предлага от други претенденти жабоци.

Например, Ска Келер и Зелените искат незабавна забрана на въглищата. Незабавна. Искат още “достойна Европейска минимална заплата”, безплатно образование, гарантирано равно заплащане на мъже и жени, сякаш в момента такова няма регулирано със закон в кодексите на труда в цяла Европа още от преди десетилетия, както и включване на аборта в Европейската харта на правата на човека, защото настоящето положение в Европа не е достатъчно, а изискванията за медицински причини в някои страни, като Полша например, било сексизъм. Възможно ли е всичко това да бъде надминато като предизборно послание към целокупния прогресивен избирател попова лъжичка?

Изглежда ЕНП са близо до подобни позиции – Юнкер предлага в следващият бюджет на съюза да бъдат заложени една четвърт от средствата именно за борба с глобалното затопляне. Неговият съпартиец и евентуален наследник в Комисията Манфред Вебер пък твърди, че жените трябва да “разбият стъкления таван” и да бъде преодоляна половата пропаст, ако и да не знаем това какво всъщност означава, освен просто опит за взимане на ляв вот.

Предстои да видим в края на седмицата на срещата в Букурещ какви още чудеса ще ни предложат от иначе традиционно десните ЕНП и колко вляво са готови да отидат в името на хипотетичната коалиция със Зелените, която се върти из медийното пространство.

Не бива да подминаваме и традиционното ляво в лицето на ПЕС, което както винаги, също иска да обгрижва поповите лъжички насила, без да е нито родител 1, нито дори родител 2 на свободата, чиито идеал е заложен в основаването на нашия осиротял съюз.

Франс Тимерманс също говори за унищожаването на разликата в заплащането между мъже и жени – тема, която отдавна бе отхвърлена като политическа митология, но като зомби се появява всеки път преди избори. Говори още, без да му трепне окото, за отворено мултикултурно общество, но и за “патриотизъм” в противовес на национализма. Все пак, честно е да се отбележи, че Тимерманс прави някои разумни ремарки по отношение на патриотизма в речта си като гост на конгреса на Унгарската социалистическа партия в Будапеща този февруари. Даже си позволява да адресира темата за демографската криза на континента, и без да твърди, че миграцията е решение, заявява, че трябва да се раждат повече деца. Разбира се, това категорично нямало да стане с намаляване на данъците и облекчаване на труда на хората, а със специални социални програми и достъп до детски градини за всички. Нещо, което липсваше в писмото на Макрон до Европа и определено трябва да носи точки на социалистите, ако не се страхуват от риска да отхвърлят част от зелено-клонящите си избиратели, които поставят планетата на първо място, а децата – на последно.

В обобщение, всички са патриоти, но национализма е лош, Европа е в криза, но ние няма да адресираме конкретно кризата на доверието в институциите, на усещането за анти-демократичност и взимане на решения в тъмни стаички, на корупцията в огромен мащаб, на некомпетентността и пренебрежително отношение към традициите, историята и културата на Европа, а ще говорим за групови социални придобивки и инвестиране на стотици милиарди евро в неясни политики за зелена енергия. Ще забраняваме цели сектори в икономиката, без да предлагаме алтернатива. И ще се борим с инакомислещите с цензура в интернет и агенции за “защита на демокрацията”.

В цялото това кално нещо, в очите на настоящата политическа класа, ние сме поповите лъжички. Избирателят има право само да е съгласен. На всичко. А то във все по голяма степен е едно и също, независимо от политическата партия и идеологическата традиция, от която произхожда.

Може би големият жабок Макрон е прав в разсъжденията си на фона на бюрократичното блато, в което се е превърнал Европейският съюз. Но гласоподавателите не са попови лъжички. Гражданите на Европа не живеят в кална локва, а в континента, чиято история е съградила човешката цивилизация и чиито прадеди са дефинирали концепции като свобода, предприемачество, неприкосновеност на личността и собствеността.

Би било добре този май месец това да бъде припомнено на всички жабоци в локвата.

*Pyxicephalus adspersus

**Без корекция към 11:00 часа, четвъртък, 14-и Март, 2019 година

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!