“Безсмъртният полк” е силна демонстрация на военна памет, пропаганда и държавна митология на Русия. Повечето големи държави със самочувствие и амбиции имат своите традиции на памет за военния героизъм. Казвам го като човек, който много се е занимавал с темата. Безспорен лидер във военния патриотизъм не е Русия, а САЩ. Бил съм на националното военно гробище в Арлингтън, Вирджиния и съм гледал дългата колона от жълти училищни автобуси с деца, които поднасят венци. Преди церемонията нарочен офицер от гвардията ги учи как да маршируват и да отдадат чест на паметника, а отстрани стоят ветерани в инвалидни колички, с униформи, окичени с ордени и козируват. Виждал съм как военни части поставят американско знаменце на всеки от 450 000 –те гроба. Бил съм на мемориала на Виетнамската война и съм виждал децата, които стъпват на раменете на съученик, за да прекопират върху бял лист името на произволен войник, за да го отнесат в класната стая и то никога да не бъде забравено. Виждал съм американски войници и политици да носят пръстени с гравирани имената на безследно изчезнали или военнопленници, дотогава, докато не се завърнат или не се открият останките им. В Лондон до Тауър Бридж има един мемориал с имена на загинали във войните. Там всяко семейство забожда един мак над името на своя роднина. На онези герои, които нямат живи роднини маковете поставя кралското семейство – кралицата, принцовете, снахите и внучетата. Виждал съм и френските… и белгийските… и южноафриканските и аржентинските традиции. Поднасял съм цветя и на нашите врагове, лежащи на българска земя, взели що им се пада.
Безсмъртният съветски полк в България е провокация. Той няма място у нас, защото Съветската армия нахлу като окупатор, обявил война на България. Но не ме е яд на стремежа на руската държава да налага “ценностите си” Скоро идва един друг чужд парад, който други на свой ред ще насърчават и подклаждат. Големите държави имат лошия навик да се опитват да учат другите в какво да вярват и да плащат за това.
Омерзението ми е към онези “българи”, които не се свенят да развеят чуждо знаме и да се кичат с чужда орденска лента. Вероятно не знаят рода си по-назад от името на пра-дядо си, не знаят в коя част са служили предците им, къде са се били и дали са наградени, но знаят да се окичат със символи на чужда армия, обявила ни война и нахлула в родината ни като противник. Тъжно е, че обществото ни се задушава от комплекси, простотия, неграмотност и от пустотата на изсъхналия родов корен.
Противодействието на този позор не е заклеймяване, обиди и остроумничене. Противоотровата срещу чуждо влияние ни чака в центъра на София – мемориалните стени на 1 и 6 полк, нашите 3000 имена на тях и и хора с портретите им на Гергьовден и на Архангелова задушница. Всъщност тях ги няма, защото четвърт век не намерихме време и пари да ги възстановим. Е, уж най-после е на път да се случи. За пореден път. Хубавото е, че го има Лъва. И той е величествен. Направете планина от цветя под него!
Вместо плакати срещу руснаците, вместо статуси из Фейсбук, днес занесете цвете при лъва. Без камери, туитове и селфита. Просто занесете цвете, запалете свещ и се прекръстете. И нашата, безсмъртната, великата, парцаливата от дълъг марш, непобедимата и непобедената дивизия ще ви се притече на помощ за да повярвате отново в себе си.
Онези „интелектуалци“, които нарекоха лъва пред НДК „примитивен национализъм“, онези „правозащитници“, които нарекоха мъченик и хуманист като Дянко Марков фашист (и той ще ги осъди), те са, които отварят вратата на чуждите безсмъртни полкове. А човешки планктон, който да вее чуждо знаме винаги ще се намери.
Поколения българи умираха за един завет на Апостола – да бъдем равни с другите европейски народи и ние бяхме поколението, честито да го постигне. Днес е ден на Европа..
Честит празник!
