Желязната дивизия или чуждия безсмъртен полк?

Време за четене: под 5 мин.

От Борис Станимиров

 

„Безсмъртният полк“ е силна демонстрация на военна памет, пропаганда и държавна митология на Русия. Повечето големи държави със самочувствие и амбиции имат своите традиции на памет за военния героизъм. Казвам го като човек, който много се е занимавал с темата. Безспорен лидер във военния патриотизъм не е Русия, а САЩ. Бил съм на националното военно гробище в Арлингтън, Вирджиния и съм гледал дългата колона от жълти училищни автобуси с деца, които поднасят венци. Преди церемонията нарочен офицер от гвардията ги учи как да маршируват и да отдадат чест на паметника, а отстрани стоят ветерани в инвалидни колички, с униформи, окичени с ордени и козируват. Виждал съм как военни части поставят американско знаменце на всеки от 450 000 –те гроба. Бил съм на мемориала на Виетнамската война и съм виждал децата, които стъпват на раменете на съученик, за да прекопират върху бял лист името на произволен войник, за да го отнесат в класната стая и то никога да не бъде забравено. Виждал съм американски войници и политици да носят пръстени с гравирани имената на безследно изчезнали или военнопленници, дотогава, докато не се завърнат или не се открият останките им. В Лондон до Тауър Бридж има един мемориал с имена на загинали във войните. Там всяко семейство забожда един мак над името на своя роднина. На онези герои, които нямат живи роднини маковете поставя кралското семейство – кралицата, принцовете, снахите и внучетата. Виждал съм и френските… и белгийските… и южноафриканските и аржентинските традиции. Поднасял съм цветя и на нашите врагове, лежащи на българска земя, взели що им се пада.

Безсмъртният съветски полк в България е провокация. Той няма място у нас, защото Съветската армия нахлу като окупатор, обявил война на България. Но не ме е яд на стремежа на руската държава да налага „ценностите си“ Скоро идва един друг чужд парад, който други на свой ред ще насърчават и подклаждат. Големите държави имат лошия навик да се опитват да учат другите в какво да вярват и да плащат за това.

Омерзението ми е към онези „българи“, които не се свенят да развеят чуждо знаме и да се кичат с чужда орденска лента. Вероятно не знаят рода си по-назад от името на пра-дядо си, не знаят в коя част са служили предците им, къде са се били и дали са наградени, но знаят да се окичат със символи на чужда армия, обявила ни война и нахлула в родината ни като противник. Тъжно е, че обществото ни се задушава от комплекси, простотия, неграмотност и от пустотата на изсъхналия родов корен.

Противодействието на този позор не е заклеймяване, обиди и остроумничене. Противоотровата срещу чуждо влияние ни чака в центъра на София – мемориалните стени на 1 и 6 полк, нашите 3000 имена на тях и и хора с портретите им на Гергьовден и на Архангелова задушница. Всъщност тях ги няма, защото четвърт век не намерихме време и пари да ги възстановим. Е, уж най-после е на път да се случи. За пореден път. Хубавото е, че го има Лъва. И той е величествен. Направете планина от цветя под него!

Вместо плакати срещу руснаците, вместо статуси из Фейсбук, днес занесете цвете при лъва. Без камери, туитове и селфита. Просто занесете цвете, запалете свещ и се прекръстете. И нашата, безсмъртната, великата, парцаливата от дълъг марш, непобедимата и непобедената дивизия ще ви се притече на помощ за да повярвате отново в себе си.

Онези „интелектуалци“, които нарекоха лъва пред НДК „примитивен национализъм“, онези „правозащитници“, които нарекоха мъченик и хуманист като Дянко Марков фашист (и той ще ги осъди), те са, които отварят вратата на чуждите безсмъртни полкове. А човешки планктон, който да вее чуждо знаме винаги ще се намери.

Поколения българи умираха за един завет на Апостола – да бъдем равни с другите европейски народи и ние бяхме поколението, честито да го постигне. Днес е ден на Европа..
Честит празник!

От 2000 до 2004 г. зам. председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър. Председател на клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“ към Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. Член на УС на Българската генеалогична федерация. бивш народен представител, зам-председател на комисията по външна политика в 43-то Народно Събрание, член на комисията за българите в чужбина.

Share This