fbpx

НОВО

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Ангел с мръсни пети

Време за четене: 5 мин.

Един малък и чип нос, стоящ като петно на женската екзистенцията, може и да не е достатъчно основание да се развие пълноценна хрема, но, оказва се, е повече от необходим претекст за написването на един роман. Това е част от изводите, които авторът на такъв роман е склонен да признае пред „Петте кьошета”. Скоро същият този роман ще намери своето място в софийските книжарници и ще отправи сериозно предизвикателство пред всички лавици с книги, които се конкурират коя от тях може да изяде по-голямо количество прах.

По думите на автора й, книгата е нещо като флирт с живота или по-скоро със съществуването, но най-вече копнеж за хубава рамка на прозорците, защото това, което стои отвъд тях, не зависело от притежателя й. И по-натам, книгата не би била възможна, ако го е нямало състоянието, в което, когато действието трябвало да става от сън, мисълта вече си е облякла пижамата за лягане и единственият им шанс за координация били бележките, които те са си оставяли на хладилника. Нещо като деня и нощта, които, независимо какъв порой пада от небето, нямало как да бъдат забелязани под един и същ чадър.

Амбицията е да се сътвори своеобразна биография на усмивката, без да се рови излишно в нейното родословно дърво, настоява авторът на книгата. Затова в сюжетната й линия имало катерица, която рецитирала Шекспир на английски. Освен това страниците й били пропити с толкова много алкохол, че всеки абзац ставал опасен за крачката на разколебаната мисъл. Изборът дали ще бъде весел разказ за тъжни хора или тъжен разказ за весели хора, авторът предпочита да остави на евентуалния си читател.

Но във всички случай това е книга, продължава той, в която един ангел, с почти френски акцент и далеч не френски маниер, може да пие повече, отколкото да носи, освен ако не става дума за чехлите ти, ако не ги намериш на мястото, на което си ги оставил.

По признанията на автора, въпреки че той самият винаги е имал неприветлив характер, поне две ключалки на вратата си и минирана със запетайки мисъл, въпросният ангел никак не се посвенил и нахлул в живота му. Без да почука и с далеч не чисти крака. 

„Когато човек мисли, разделното изхвърляне на отпадъци не работи. На едно място попадат и препълненият с угарки пепелник, и раздраните спомени.  Резултатът често е душевна катастрофа, за която не ти трябват изкривени ламарини, а лека разсеяност на препускащите на сляпо спомени в глухите часове на нощта. За съжаление, спомените са по-здрави от ламарините”.  

Авторът настоява, че нямал нищо общо с посетилия го ангел. Освен известно количество алкохол, банята си, която споделяли 7 години, и 35-та страница от „Основи на политическия маркетинг”, на която криели общите им кинти.  Наред с това се зарича, че нито ще посочи заглавието на романа си, нито издателството, камо ли името си. По думите му, с подобна конкретика би си навлякъл повече проблеми, отколкото би спечелил пари.

„Аз съм като всеки друг мъж. Предпочитам да стоя пред телевизора, а не зад думите си”. И добавя, че псевдонимите може да са като демократите в САЩ – полезни, ако някой друг трябва да поеме отговорността.

Това, че в книгата си е заровил ангел, далеч не означавало, че съдържанието й се изпълвало с мили думи. Счупеното стъкло с юмрук било по-безболезнено от повода за откъсната страница. В романа му имало много липсващи страници и не заради цинизмите в тях.

„В литературата пресичането на червено е задължително. Първият избор, който трябва да направи всеки един автор, е да избере дали да бъде възпитан или честен със себе си. Читателят не е критерий, а само жертва”.

Книгата му дори не била толкова роман, колкото разлят по Microsoft Word спомен, касаещ парче живот отпреди години. Споменът е такъв тапет на душата, от който, докато не събориш цялата стена, не може да се отървеш. От тия спомени, споделя авторът, при които палачинките със сладко от ягоди сутрин имали вкус по-скоро на тухли в чиния. Да държиш в ръцете си спомена, констатира той, е много по-добре, отколкото той да те държи теб. В такава ситуация, оживява се авторът, кориците на книгата били просто като капак на ковчег: скривали разни неща.

„Като грима и широките панталони при жените”.   

Дори въпросният ангел  не бил „като ангелите” ангел. Нямал криле, понеже заедно с големите криле идвали и големите мишници, а щял ли един ангел да бъде ангел, ако миришел не по начина, по който изглеждал. Ангелите не са това, което са били, откакто в Рая са се появили китайските стоки и алкохолът без бандерол.

„Но пък щеше ли и Раят да бъде Рай, ако в него не отиваха и дами с чипи нослета?”

Това, че ангелът нямал криле, не означавало, че не можел да отлети, продължава авторът. За сметка на това пък този ангел си имал чип нос. Толкова малък, чип и с нищожна сянка, че нямало какво да защити пръстите на краката му от досадното слънце.   

Авторът признава, че все още му е трудно да повярва как е възможно толкова малък и чип нос да изцапа с кръвта си толкова много асфалт. Как е възможно един ангел да отиде по дяволите. Добавя, че  романът му, когато излезел по книжарниците, трябвало да се чете само на спуснати завеси, така че лунната светлина да не дразни ириса на окото.

Накрая, усмихвайки се, припомня, че книгата му все пак била именно опит за биография на усмивката. Понеже дори жълтите зъби ставали бели, когато устните над тях тръгнели да гонят ушите.

„Усмихващият се човек е превантивен ангел. Ангел тук и сега. Трябват му предимно усмивка и шампоан. Сутиените без презрамки са само за суетните ангели. Последните, освен спомени, оставят и загорели дъна на тигани”.

Това ли е поуката от книгата?

„Няма такава. Ако някой иска поука, да захапе софийски бордюр и да пробва да дъвчи”.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ