fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Българският социализъм не е способен на нещо по-добро от БСП

Време за четене: 5 мин.

През последните дни все по-усилено се заговори за стартиране на нови леви политически проекти, които да бъдат алтернатива на БСП и да дадат възможност за избор на привържениците на социалистите. В тази връзка се споменаха имената на Георги Първанов и Татяна Дончева, които от няколко години упорито критикуват настоящото ръководство на партията. Хора близки до кръга около бившия президент бързо отрекоха, че се готвят да създават нова формация, а Татяна Дончева обяви, че в момента структурира бъдещата си партия и се надява тя да стартира през есента. Това ще бъде втори опит на бившата червена депутатка да създаде своя формация след като през 2009 година се опита да разцепи неуспешно БСП с „Движение 21”.

Въпросът с бъдещето на БСП е прекалено важен, за да интересува само т. нар. леви избиратели. По всяка вероятност в следващите години партията ще трябва да взима решения, които по важност и значимост ще се доближават до мащаба на решенията от 1990 година. Тогава столетницата смени името си, отхвърли тоталитарните методи на действие и призна, че времената, в които беше единствена политическа сила са свършили. Въпреки, че бившите комунисти избягваха неудобните въпроси за концентрационните лагери и пълния морален и икономически крах на 45-годишното им управление, те практически се отказаха от най-важните си идеологически постулати и рязко смениха посоката в името на оцеляването си. Благодарение на основите положени от Александър Лилов, който се оказа последният лидер на БКП и първият председател на БСП, партията успя да съхрани механизмите си за оцеляване и в края на прехода, заедно с производното си ДПС, се оказа най-устойчивият политически играч в новата история на България. През годините на прехода БСП не изпадна в крайности и предпочете пазарната логика пред логиката на идеологическата борба. Тя се оформи като полуфеодална структура, която се крепи основно върху едри корпоративни интереси. Затова днес на водещи позиции в партията са едри бизнесмени като Георги Гергов, Борислав Гуцанов, Петър Кънев, Евгений Узунов, Мартин Захариев, Петър Курумбашев и много други, а в парламентарната група на социалистите рядко могат да се срещнат хора от народа, които нямат или не са имали свой бизнес и произхождат от работническата класа. Социалистическите символи са просто знак и висшите партийни функционери са длъжни да го използват само заради възрастните си избиратели, които все още вярват, че социализмът им е отнет насилствено и някой ден може да им бъде върнат.

При подобно разминаване между интересите на избирателите и представляващите ги политици по всяка вероятност всяка друга партия би се разпаднала. Днес БСП се тресе от вътрешнопартийна критика, но по всичко личи, че партията все още е прекалено силна, за да бъде жертвана от едрите интереси, които стоят зад нея. Логиката на тези интереси е много по-силна и устойчива от възмущението на автентичните леви говорители, които обвиняват БСП в корпоративност, олигархичност и „дясност”. Със сигурност в България има потенциал за появата на нова лява партия, но това не значи, че тя ще се появи и ще се реализира по начина, по който си представят избирателите и просветените идеалисти. Неусетно, през годините нишата на крайната левица беше заета от „Атака”, която успешно съчета ретроградния национализъм с крайнолевите предложения, като национализация на големите предприятия и прекратяване на различни концесии. На последните избори Волен Сидеров успешно издигна като своя идеология венецуелския чавизъм и не спираше да обяснява, колко добре се развиват латиноамериканските социалистически икономики. Профилът на електората на „Атака” е много близък до профила на електората на една комунистическа партия, а представителството му в парламента е много по-автентично от представителството на електората на БСП. Сидеров е революционен, груб и примитивен – такъв, какъвто би трябвало да бъде един истински ляв лидер. По тази логика може да се окаже, че така очакваната „истинска лява партия”, за която мечтаят част от привържениците на социализма в България вече се е случила и дори се е утвърдила на политическата сцена. Друг е въпросът, че тя е обречена да функционира в тесни електорални граници и да бъде ползвана само при голяма нужда, както се случва в момента.

Колкото до БСП, и този път тя няма да се разцепи. По-скоро ще се появи втори ляв център ако „Атака” освободи терена след влизането си в управлението на БСП и ДПС. Този втори ляв център обаче няма да бъде създаден нито от Първанов, нито от който и да било бивш висш функционер на БСП. Ако такъв се появи, той по-скоро ще наподобява „Атака”, отколкото модела на интелектуалната френска левица. За френска левица в България никога не е имало място. Българската лява идентичност отдавна е придобила патриархален, консервативен и кланов характер. Затова БСП няма да изчезне и няма да се разпадне, но е обречена да се смалява до границите на твърдото си ядро и корпоративния вот, който неизменно ще бъде осигуряван от червените барони. Една от възможните перспективи за червената партия е съдбата на гръцката ПАСОК, която вече е предпочитан партньор за десницата и играе по-скоро ролята на балансьор, отколкото на първостепенна политическа сила.

Няма никакво значение дали лидерът на социалистите ще се нарича Станишев или Първанов, дали ще бъде ново лице или опитен политик, дали ще е представител на партийната аристокрация или ще произхожда от партийната буржоазия. За качествата на един лидер на БСП може да се съди само от способността му да балансира между интересите на различните партийни феодали и едрия корпоративен интерес. В този смисъл единственият лидер на социалистите, който се провали беше автентичният социалист Жан Виденов. Провалът му се случи, защото не желаеше да се съобразява именно с тези интереси. Социалистическата партия отдавна не разчита на вдъхновението от идеологията и всеки, който се опита да я разцепи по тази линя ще сбърка. Ще сбъркат и тези, които си мислят, че вляво може да се случи нещо по-приемливо от БСП. По всяка вероятност ще трябва да свикнем с мисълта, че българският социализъм просто не е способен на повече.

Коментарът е публикуван във в. “Ретро”

Споделете чрез

Предишен

Следващ