НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Гласуването е право и отговорност

Време за четене: 3 мин.

Дни преди изборите всички политолози и социолози се надпреварват с прогнози и анализи. Всеки предвещава загуби и победи. Едни смятат, че парламентарно представените партии ще повторят влиянието си по реда, по който са избрани в българския парламент, други не изключват възможността по-малки политически субекти като България без цензура, Реформаторски блок и Алтернатива за българско възраждане да изпратят по един представител в Брюксел.

Кой печели и кой губи от изборите?

Нека и аз вляза в ролята си на политолог и да очертая един политически сценарий, който едва ли ще се различава много от наложените вече очаквания. Тук правя уговорката, че политологичния анализ работи в сигурна и предвидима среда, там където видимите неща предопределят конюнктурата или иначе казано трудно мога да предвидя „сивия“ сектор на политиката.

Струва ми се, че България няма да остане изключена от общата европейска тенденция, при която наблюдаваме ниска избирателна активност, където 80% от местата остават за мейнстрийм партиите и 20% за радикалните и популистки формации. В този случай смятам, че разпределението на българските мандати ще изглежда по сходен начин: ГЕРБ – 6 места, БСП – 5, ДПС – 3, Атака – 1, ББЦ – 1 и НФСБ – 1. За щастие от така очертаната картина печелят проевропейски настроените партии, като тук включвам ГЕРБ и ДПС (що се отнася да тяхното публично говорене), и с малко губят евроскептичните и русофилски формации. Но колкото и да си играем с числата и да представяме различен алгоритъм на победата, едно е ясно – печелят партиите, срещу които общественото недоволство е най-голямо. Ако тази хипотеза е вярна, то оказва се, че най-големият губещ са гражданите.  

Защо губят гражданите?

По всичко личи, че гражданите живеят с усещането, че техният глас нищо не струва. Но ако гласът ни не струва, защо тогава го купуват, беше казал някой. Гражданите губят от разбирането си, че гласът им няма значение. Губят и от това, че заради системният си отказ от гласуване често остават лишени от правото си да бъдат представлявани. Наред с гражданите обаче, губи и демокрацията. Основен фундамент на демокрацията е свободното право на избор, а отказът от това право е отказ от демокрацията изобщо. Вероятно мнозина няма да се съгласят с мен, и сигурно ще имат своите аргументи.

Гласуването не е просто акт за узаконяване на така или иначе установената власт, както често се мисли.  Правото на глас не е и естествено право, което никой не може да отнеме. Цялата система на демокрацията, за да бъде истински функционираща разчита на три неща: гласуване, участие и образование. Подкопаването на един от тези стълбове, нарушава и нейното качество. Колкото по-малко хора гласуват, толкова повече пречки се явяват пред демокрацията. Традиционно ниската избирателна активност, не само очакваната на европейските избори, а по принцип, обслужва единствено и само плутокрацията, където кръг от влиятелни хора предопределят действията в политиката.

Как се докарахме дотук, че псевдо-герои като Бареков и Сидеров да са възможни? Как се докарахме дотук, че контролирания и купен вот да има повече значение от нашия? Нека отговорят виновните, които едва ли ще прочетат тези редове.

Единственият начин да опазим европейските ценности и демокрацията е като гласуваме, участваме и се образоваме.

 

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!