fbpx

НОВО

Ако Павлик Морозов беше роден в САЩ…

Ако има нещо, което не спира да ме изумява, то е как съществена част от американците са обсебени от един човеконенавистен режим, който бе победен преди 70 години, но същевременно си затварят очите пред зверствата на друг човеконенавистен режим, който определи облика...

Монополът на технологичните гиганти – заплаха за световния пазар и политическия живот

Общата пазарна капитализация на Microsoft, Alphabet, Apple, Facebook, Amazon и Twitter е почти $8 трлн. Ако тези компании бяха държава, тя щеше да е третата световна икономическа сила Монополът не е свободен пазар. Важно е да направим това уточнение в началото на...

Агората – за същността на цензурата

Илюстрация: The Age of Pericles by Philipp von Foltz (1853) 1. Държавният разказ Всяка форма на управление основава властта си на някаква легитимност, а легитимността си на някакъв тип история – приказка, идея, разказ. В модерните демокрации това е историята за...

Блокираният Тръмп

Аз ли съм луд или нашата цивилизация страда от тежка старческа деменция според философията на Шпенглер? Когато привържениците на Тръмп нападнаха Капитолия, го вкараха в беля да се чуди как да се обяснява. Когато противниците му го изтриха от социалните си мрежи, му...

Имам една мечта

“Имам една мечта“ Но не като мечтата на баптисткия пастор Кинг от август ’63-та. Мечтата ми е малко по-семпла и постижима. Мечта не „всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки”. Мечта не...

За Културната война

„Рецесия е когато съседът Ви загуби работата си. Депресия е, когато загубите Вашата работа. Възстановяване е, когато Джими Картър загуби неговата работа.“ Тези крилати думи на „Великия комуникатор“ Роналд Рейгън са само едно от умело изкованите му послания, с чиято...

Киберпънк 2021

Малко след утвърждаването на Джо Байдън за президент станахме свидетели на дигитална кристална нощ. В рамките на 24 часа се случи следното:Facebook премахна (засега временно) профила на все още действащия американски президент Доналд Тръмп. Twitter премахна (завинаги)...

Технологичните олигарси срещу свободното слово

„Когато откъснеш езика на човек, ти не доказваш, че той лъже. Просто показваш на света, че се страхуваш от това, което може да каже“ – Джордж Р.Р. Мартин Фейсбук и Туитър блокираха Доналд Тръмп – този път завинаги. Google и Apple забраниха приложението на свободната...

Уроците от Голямата депресия са ключ за излизане от кризата днес

Изправени сме пред година на икономическите предизвикателства и решения. МВФ вече сравни сегашната стопанска криза с най-голямата и продължителна в историята на Западния свят - Голямата Депресия от 30-те години на миналия век. В тази светлина е добре да погледнем...

Катар и Саудитска Арабия – неочакван обрат или добре планиран стратегически ход

Преди една седмица Саудитска Арабия вкара Катар обратно в сметките заширок съюз срещу Иран, в рамките на Съвета за взаимопомощ вПерсийския залив (Gulf Cooperation Council). Изглежда и по Нова година стават чудеса. Салман бин Хамад бин Иса Ал Халифа,...

Гласуването е право и отговорност

Време за четене: 3 мин.

Дни преди изборите всички политолози и социолози се надпреварват с прогнози и анализи. Всеки предвещава загуби и победи. Едни смятат, че парламентарно представените партии ще повторят влиянието си по реда, по който са избрани в българския парламент, други не изключват възможността по-малки политически субекти като България без цензура, Реформаторски блок и Алтернатива за българско възраждане да изпратят по един представител в Брюксел.

Кой печели и кой губи от изборите?

Нека и аз вляза в ролята си на политолог и да очертая един политически сценарий, който едва ли ще се различава много от наложените вече очаквания. Тук правя уговорката, че политологичния анализ работи в сигурна и предвидима среда, там където видимите неща предопределят конюнктурата или иначе казано трудно мога да предвидя „сивия“ сектор на политиката.

Струва ми се, че България няма да остане изключена от общата европейска тенденция, при която наблюдаваме ниска избирателна активност, където 80% от местата остават за мейнстрийм партиите и 20% за радикалните и популистки формации. В този случай смятам, че разпределението на българските мандати ще изглежда по сходен начин: ГЕРБ – 6 места, БСП – 5, ДПС – 3, Атака – 1, ББЦ – 1 и НФСБ – 1. За щастие от така очертаната картина печелят проевропейски настроените партии, като тук включвам ГЕРБ и ДПС (що се отнася да тяхното публично говорене), и с малко губят евроскептичните и русофилски формации. Но колкото и да си играем с числата и да представяме различен алгоритъм на победата, едно е ясно – печелят партиите, срещу които общественото недоволство е най-голямо. Ако тази хипотеза е вярна, то оказва се, че най-големият губещ са гражданите.  

Защо губят гражданите?

По всичко личи, че гражданите живеят с усещането, че техният глас нищо не струва. Но ако гласът ни не струва, защо тогава го купуват, беше казал някой. Гражданите губят от разбирането си, че гласът им няма значение. Губят и от това, че заради системният си отказ от гласуване често остават лишени от правото си да бъдат представлявани. Наред с гражданите обаче, губи и демокрацията. Основен фундамент на демокрацията е свободното право на избор, а отказът от това право е отказ от демокрацията изобщо. Вероятно мнозина няма да се съгласят с мен, и сигурно ще имат своите аргументи.

Гласуването не е просто акт за узаконяване на така или иначе установената власт, както често се мисли.  Правото на глас не е и естествено право, което никой не може да отнеме. Цялата система на демокрацията, за да бъде истински функционираща разчита на три неща: гласуване, участие и образование. Подкопаването на един от тези стълбове, нарушава и нейното качество. Колкото по-малко хора гласуват, толкова повече пречки се явяват пред демокрацията. Традиционно ниската избирателна активност, не само очакваната на европейските избори, а по принцип, обслужва единствено и само плутокрацията, където кръг от влиятелни хора предопределят действията в политиката.

Как се докарахме дотук, че псевдо-герои като Бареков и Сидеров да са възможни? Как се докарахме дотук, че контролирания и купен вот да има повече значение от нашия? Нека отговорят виновните, които едва ли ще прочетат тези редове.

Единственият начин да опазим европейските ценности и демокрацията е като гласуваме, участваме и се образоваме.

 

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ