НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Гласуването е право и отговорност

Време за четене: 3 мин.

Дни преди изборите всички политолози и социолози се надпреварват с прогнози и анализи. Всеки предвещава загуби и победи. Едни смятат, че парламентарно представените партии ще повторят влиянието си по реда, по който са избрани в българския парламент, други не изключват възможността по-малки политически субекти като България без цензура, Реформаторски блок и Алтернатива за българско възраждане да изпратят по един представител в Брюксел.

Кой печели и кой губи от изборите?

Нека и аз вляза в ролята си на политолог и да очертая един политически сценарий, който едва ли ще се различава много от наложените вече очаквания. Тук правя уговорката, че политологичния анализ работи в сигурна и предвидима среда, там където видимите неща предопределят конюнктурата или иначе казано трудно мога да предвидя „сивия“ сектор на политиката.

Струва ми се, че България няма да остане изключена от общата европейска тенденция, при която наблюдаваме ниска избирателна активност, където 80% от местата остават за мейнстрийм партиите и 20% за радикалните и популистки формации. В този случай смятам, че разпределението на българските мандати ще изглежда по сходен начин: ГЕРБ – 6 места, БСП – 5, ДПС – 3, Атака – 1, ББЦ – 1 и НФСБ – 1. За щастие от така очертаната картина печелят проевропейски настроените партии, като тук включвам ГЕРБ и ДПС (що се отнася да тяхното публично говорене), и с малко губят евроскептичните и русофилски формации. Но колкото и да си играем с числата и да представяме различен алгоритъм на победата, едно е ясно – печелят партиите, срещу които общественото недоволство е най-голямо. Ако тази хипотеза е вярна, то оказва се, че най-големият губещ са гражданите.  

Защо губят гражданите?

По всичко личи, че гражданите живеят с усещането, че техният глас нищо не струва. Но ако гласът ни не струва, защо тогава го купуват, беше казал някой. Гражданите губят от разбирането си, че гласът им няма значение. Губят и от това, че заради системният си отказ от гласуване често остават лишени от правото си да бъдат представлявани. Наред с гражданите обаче, губи и демокрацията. Основен фундамент на демокрацията е свободното право на избор, а отказът от това право е отказ от демокрацията изобщо. Вероятно мнозина няма да се съгласят с мен, и сигурно ще имат своите аргументи.

Гласуването не е просто акт за узаконяване на така или иначе установената власт, както често се мисли.  Правото на глас не е и естествено право, което никой не може да отнеме. Цялата система на демокрацията, за да бъде истински функционираща разчита на три неща: гласуване, участие и образование. Подкопаването на един от тези стълбове, нарушава и нейното качество. Колкото по-малко хора гласуват, толкова повече пречки се явяват пред демокрацията. Традиционно ниската избирателна активност, не само очакваната на европейските избори, а по принцип, обслужва единствено и само плутокрацията, където кръг от влиятелни хора предопределят действията в политиката.

Как се докарахме дотук, че псевдо-герои като Бареков и Сидеров да са възможни? Как се докарахме дотук, че контролирания и купен вот да има повече значение от нашия? Нека отговорят виновните, които едва ли ще прочетат тези редове.

Единственият начин да опазим европейските ценности и демокрацията е като гласуваме, участваме и се образоваме.

 

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!