НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Долу ръцете от Православието!

Време за четене: 7 мин.

Един червен депутат пред един мустакат телевизионен водещ на едно авторско предаване в една обществена телевизия. Няма да ги назовавам. Водещият пита: „Защо нашият парламент не излезе с позиция за Крим?“. „Да ви кажа ли? – разтегля широка усмивка на самодоволната си голяма уста червеният депутат. – Ще бъда максимално честен. Защото ако внесем такова нещо за гласуване, българският парламент ще одобри анексирането на Крим!“ И после червеният депутат обяснява как 80% от българите са русофили, славянофили и т.н. и т.н. „И православни, и православни!“ – подсказва водещият, сакън депутатът да не изтърве този ключов аргумент, за който очевидно е платено да прозвучи в ефир. „Разбира се, разбира се! – бърза да потвърди наглият депутат. – и православни!“.

Дни по-рано друг нагъл червен депутат честити от телевизионния екран на всички „православни славяни“ победата в Крим, като им обеща, че нещата ще се развият и на юг – кой знае, може би е имал предвид, че следващата стъпка е „да се върнат България и Румъния с шутове там, където им е мястото“, както дипломатично се изказа един руски дипломат пред друг руски дипломат неотдавна.

Аз не следя лявата политическа мисъл и не я коментирам, защото, първо, не я приемам за мисъл, а за нещо друго и, второ, това друго нещо ме дразни и изнервя, пък аз не искам да причинявам ненужен дискомфорт на нежната си душа. Но когато става дума за Християнство, Религия и Православие, нещата отиват в едно друго измерение, където обичайната комунистическа наглост започва да изглежда като невинна пионерска игра пред наглостта на присвояването на Християнството за нуждите на болшевишко-класовата пропаганда и олигархично-чекистките икономически интереси. В моето детство всяка година октомврийската революция се отбелязваше с документални кадри на щастливи мужици, които с въжета събарят кръстове от църковни куполи. Вярата беше „опиум за народите“, а свещеничеството беше подлагано на най-безвкусни подигравки и болезнени гонения. На Великден милиционери причакваха учениците пред храмовете. Сега, когато трябва да се натрие носа на Запада и да се прекрояват следвоенни граници, всички сме православни и всички сме славяни. А руският президент е едва ли не византийски император! Такива медийни манипулации карат обичайната ми невъзмутимост да се обърне на справедливо възмущение и в тази връзка ми се ще да кажа няколко неща за Православието.

Православието не е славянско. Православната църква е всеобща, съборна и апостолска. Църква на всички хора, които са повярвали в Боговъплъщението и в изкуплението за вечен живот в Царството Божие. Константинопол покръства Русия през средновековието по същия начин, по който Рим покръства Латинска Америка след големите географски открития. Спрямо православния свят Русия е нещо като Бразилия спрямо католическия. И доколкото Католицизмът по тази причина е индиански, дотолкова и Православието е славянско. Нито Католицизмът, нито Православието са национално и расово детерминирани. Няма нищо лошо човек да се чувства съпричастен към голямата славянска общност, стига тя да не му се натрапва като империя с конкретно държавно ядро и конкретен император.

Руското православие не е съветско. Украшението на руската литература, мислителят, който се извиси от проникновен психолог до осенен пневматолог и с потресаваща сила показа Богочовека и Човекобога, свободата и своеволието, греха и изкуплението и който каза: „Всеки е виновен за всичко пред всички“ – Фьодор Достоевски, наричаше църквата „съборност“, в която всеки човек е прекрасен със своята индивидуалност, а социализма наричаше „мравуняк“, в който човекът се обезличава. Дълбоко вярващ православен християнин, Достоевски си постави задачата да създаде идеалният положителен образ в литературата и успя с княз Мишкин, но заедно с това създаде и най-ярките отрицателни образи, често дори уродливи карикатури – образите на комунистите и анархистите. Слава Богу, че се пресели в Небесното Царство, преди да дочака да види сбъднати пророчествата си.

Някои от най-светлите умове на руския Философско-религиозен ренесанс пишат книгите си в емиграция, преследвани и прокудени от същото КГБ, което сега, жертва на собствената си ментална неадекватност, иска да възроди Византия и да царства над Третия Рим. Обаче КГБ никога не може да бъде Византия и никога не може да бъде Рим. Колкото и да му се ще. Сега същото това КГБ е пресметнало, че Православието му е изгодно. Черкува се и реди богобоязливи слова по телевизиите с потрепваща брадичка и влага в ъгълчето на окото. Да, Православието е Бердяев с неговата „Философия на свободния дух“, то е Лоски, Шмеман, Соловьов, Булгаков и Флоренски. Да, Православието е Лука Войно-Ясенецки и неговата „Дух, душа и тяло“. Да, Православието е и Леонид Успенски и фундаменталното му „Богословие на иконата в православната църква“. Но Православието не е онези, които убиха Политковская и които окупираха Крим. Нито е българските им аватари, които, неизули още цървулите на дядовците си, живеят на територията на Византия, но чакат Византия да дойде някъде от север на крилете на Мерксизма-Ленинизма.

Какво е Православието. Ще си позволя да ви отегча с няколко изречения не за това какво е Православието според мен, защото то е обективно и не зависи от фантазиите и възгледите на отделния човек, а какво е то от 20 века в своята истина и красота. Православието е преди всичко свобода на духа. Бог не желае никой да отиде при Него насила или от страх. Човек има свобода на волята, за да избере постъпките си, но има и свобода на духа, за да се едини с Бога. Един от основните догмати на Вселенските Събори казва, че Бог стана човек, за да може човекът да стане бог. Православието е и любов. При Бог можеш да отидеш единствено с любов, а не по принуда и именно този постулат прави Православието много по-небесно от Католицизма. Тъй както Бог Син е въплътено Слово и е един от ипостасите на Светата Троица, така всеки човек е ипостас на цялото човечество (затова всеки е виновен за всичко пред всички). Човек трябва да обича ближните си, както обича себе си, а да обича Бога повече от себе си. Любовта е двигателят за осъществяване на Историята, която все още не е достигнала своята завършеност, но ще я достигне в Царството Божие на земята. Най-накрая Православието е и църква (съборност). Християните нямат нужда да си доказват нищо един на друг, защото те гледат една и съща Истина. Но е много важно да назовават тази Истина, доколкото Тя е назовима (а Тя е назовима благодарение на Боговъплъщението), на един и същи език и този език е канонът на църквата. „Какво е истина?“ – пита Пилат Понтийски (Йоан 18:38), но всъщност, както казва Леонид Успенски, Истината не отговаря на въпроса „Какво?“, а на въпроса „Кой?“. Истината, абсолютната Истина, е Бог, защото Бог е нещо, от което не можем да мислим нищо по-голямо (Анселм Кентърбърийски). Ето това е Православието в няколко думи.

Какво общо има това Православие с евтините пропагандни конструкции, с които ни замерят от известно време? Православието, което ни се размахва сега откъм Кремъл е „православие“ на тревогата. Тревогата от влошените икономически показатели и разклатената власт. Икономическият растеж на Русия през следващите 20-30 години ще бъде средно около 2,5% при двойно по-голяма инфлация. Това е катастрофа. Износът на газ е разколебан колкото поради свитото производство в развитите индустриални страни, толкова и заради появата на нови източници на енергия. Русия е страна, която се крепи на износ на суровини, който в нейния случай е над 70% от целия ѝ износ. Износът на индустриална продукция е по-малко от 20%. Това не е страна, която произвежда и създава. Това е страна, която експлоатира и изнася. Властта в нея се крепи на корупция около този износ. Нормално е Западът да се стреми да ограничи енергийната си зависимост от Русия, от което икономиката на последната ще страда още повече. Но Западът не прави това, защото Русия е православна, а пък той е католически или протестантски. Това няма нищо общо. Но за Русия очевидно има и ето че тя изважда Опиума за народите и го превръща в свое знаме. И ние като православни християни трябва да се почувстваме длъжни да играем в нейния отбор. Е, слава на Бога че го има Путин, за да се сетят някои българи, че са православни!

Грехота е да се намесва Вярата в преследването на конюнктурни цели. Да оставим настрана руските комунисти и чекисти. Нашите, българските комунисти ще имат много по-достойна физиономия, ако си се придържат честно към диалектическия материализъм и ако продължат да вярват в атеизма (защото човек все в нещо трябва да вярва). Ако господарите им решат, че е по-изгодно да се пишат будисти с оглед на някакви стратегически евразийски интереси, нашите какво – и те ли будисти ще станат? Може би днес ще изкарат някой лев, но в утре няма да свършат добре. Тъй както свободните православни християни не развяват червеното знаме на коминтерна, за да спасят душите си, нека и комунистите не развяват знамето на Православието, за да спасят постигнатите с раболепие и партийна дисциплина блага. Християните са толерантни хора. Те признават, че откровението може да се случи и извън църквата, както и вярват, че е имало хора преди Христос, които също са били осенени от Божията Благодат – например Платон и Аристотел. Аз пък мисля, че донякъде от Божията Благодат е бил осенен и сенаторът Марк Порций Катон (Стария), когато е настоявал, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!