fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Защо Косово не е Крим

Време за четене: 10 мин.

Наскоро в световните медии за пореден път излезе информация, че режимът на Путин инвестира в интернет тролове, които да разпространяват опорните му точки в световното интернет пространство. Това тук трудно би могло да мине за новина – всеки българин, който активно използува интернет като източник на информация, всекидневно се сблъсква с подобни типажи в различните форуми и социални мрежи. Омраза и отрицание на западната цивилизация и ценности, безкритично преклонение към империалистичната политика на Русия на Путин, стигащо до нихилизъм спрямо собствената си страна и народ, безмозъчно скандиране на заучени лозунги, безумна вербална агресия спрямо всеки, оспорващ спуснатите от Кремъл опорни точки – това е само част от визитката на верния путинистки боец на виртуалния фронт. Особено се активизираха последните покрай усилването на хибридната война, водена от Русия срещу България и предизвикана от нарастващата роля на страната ни като фактор на стабилност в региона на фона на руската агресия срещу Украйна и на пробива, който тясно свързаната с официална Москва партия Сириза направи на предсрочните парламентарни избори в Гърция.

Една от главните опорни точки, използувани от руската пропаганда в опитите ѝ да убеди българите, че не си заслужава да защитават суверенна Украйна, жертва на агресивна завоевателна война от страна на Русия (нарушила, впрочем, Будапещкия Меморандум от 1995 г., с който изрично се е задължила да уважава и защитава границите и териториалната цялост на съседката си), е като се тръби навсякъде, че прецедент за откъсването на Крим, Донецк и Луганск (а в перспектива и на Мариупол, Одеса и Бесарабия) от Украйна вече има и той бил създаден от Запада. Лошият Запад, видите ли, „откъснал“ Косово от „братска“ Сърбия, а сега лицемерно защитавал целостта на Украйна. Колко братска държава е за нас Сърбия ще стане въпрос в отделна статия, тук важното е да се отбележи стратегическото подръпване на тази тънка струна.

Доколко сериозно Западът всъщност защитава Украйна, всеки може да съди сам по продължаващия отказ украинската армия поне да бъде снабдявана с тежко оръжие срещу руските танкови колони, без което героичната ѝ съпротива може да бъде сравнявана с тази на един лишен от прашката си Давид срещу изцяло брониран и бълващ огън Голиат. Или по отказа от поемането на курс към ускорено приемане на страната в ЕС и НАТО, което реално би гарантирало безопасността ѝ. Или по срамното съглашение с престъпилия на два пъти думата си агресор в Минск (охарактеризирано от мнозина като нов Мюнхен), когато Русия дори и не се престори, че ще спазва подписаното „примирие“, а продължи офанзивата си с пълна сила. Или по нелепите санкции, наложени на десетина руски физически лица, сред които и любимият на руската и българска мафия певец Йосиф Кобзон. Да, забраната му да пътува в ЕС може и да е голяма трагедия за верните стожери на русолюбието у нас БСП и Атака, но някой мисли ли сериозно, че това ще пречупи гръбнака на руската агресия в Украйна и ще промени хода на военните действия или че ще донесе така желания от всички нормални хора мир?

Предателството на Запада спрямо Украйна, прочее, заслужава отделен анализ, нас в случая ни интересува упорито насаждания от кремълската пропагандна машина паралел между случилото се в Косово през вече далечните 1998 – 1999 г. и случващото се днес в южна и източна Украйна. Че получаването на независимост от Република Косово в резултат на тогавашната война било прецедентът, оправдаващ извършваното през безучастния поглед на съвременните западни колаборационисти разпарчетосване на Украйна, в момента се повтаря от всички интернет глашатаи на руската пропаганда. Това бе дори заявено в прав текст в ефир от отцепилия се от Патриотичния фронт депутат Велизар Енчев в негово интервю, в което обясняваше причините за създаването на собствена лява партия. Очевидно Русия е твърде недоволна от прекалено меката подкрепа, която получава в България от опитващата се да спазва и някаква проевропейска линия БСП (трябва да се пази авторитетът на опитващия се да гради европейска кариера след тоталното си компроментиране на родна почва Станишев, все пак). А също и от кресливата, но будеща само присмех и погнуса у българите Атака, та ѝ се налага да бабува на създаването на нов политически проект, който да артикулира по обществено приемлив начин тази ѝ опорна точка. Опорна точка, която, както ще видим по-долу, може и да звучи добре, но е съвършено невярна.

Декларацията за принципите на международното право, отнасящи се до дружествените отношения между държавите в съответствие с Устава на ООН, приета от Общото събрание на ООН на 24 октомври 1970 г., издига като водещ принцип на международното право този на равноправието и самоопределението на народите. Въпросният принцип е дефиниран по следния начин в Декларацията:

„Всички народи имат право свободно, без външно вмешателство, да определят своя политически статус и да осъществуват свое икономическо, социално и културно развитие и всяка държава е длъжна да зачита това право в съответствие с разпоредбите на устава“.

По-долу в същия текст се казва, че:

„Всяка държава е длъжна да се въздържа от каквито и да било насилствени действия, лишаващи народите, за които се говори в изложението на настоящия принцип, от тяхното право на самоопределение, свобода и независимост. В своите мерки против такива насилствени действия и в съпротивата срещу тях народи, в порядъка на осъществуване на своето право на самоопределение, имат право да търсят и да получават поддръжка в съответствие с целите и принципите на устава“.

Написаното дотук би могло да се разтъклкува като подканящо един безкраен процес на сепаратизъм, в който всяко национално малцинство, намиращо се в дадена държава, би могло да се позове на принципа на самоопределението, за да се отцепи в собствена държава или да се присъедини към друга, съставена от негови сънародници – и то с помощта на международната общественост. За да бъде избягнато такова тълкувание, малко по-надолу Декларацията прави изричното уточнение, че:

„Нищо в приведените по-горе пунктове не трябва да се тълкува като санкциониращо или поощряващо каквито и да било действия, които биха водели до разчленяване или до частично или пълно нарушаване на териториалната цялост или политическото единство на суверенните и независими държави, спазващи в своите действия принципа на равноправието и самоопределението на народите, както този принцип е изложен по-горе, и вследствие на това, имащи правителства, представляващи без разлика на раса, вероизповедание или цвят на кожата целия народ, живеещ на дадена територия“.

Преведено на неюридически език, съвкупността от цитираните по-горе норми ще рече, че териториалната цялост на държавите е неприкосновена дотогава, докато те осигуряват правото на икономическо, социално и културно развитие на живеещите в тях народи, както и възможността те равноправно да участвуват в нейното управление. Едва когато тази права на някоя народност бъдат нарушени, за нея възниква възможността правомерно да се отдели от потискащата я държава и да търси поддръжката на международната общност в съпротивата си срещу упражняваното срещу нея насилие. Да видим сега как този основен принцип на международното право се отнася към конфликтите в Косово и в Украйна.

От една страна в Косово, тогава съставна част от Република Сърбия, бяха налице всички за търсене на независимост, посочени в Декларацията. Икономическото, социалното и културното развитие на косовските албанци, представляващи огромното мнозинство от населението в областта, бяха систематично потъквани през деветдесетте години на миналия век, като полицейската бруталност срещу косовските албанци, лишаването им от основни права, унищожаването на образователната им система и множеството уволнения на етническа основа бяха добре документирани и хроникирани от специалния пратеник на ООН в областта Тадеуш Мазовецки. За реално участие на косовските албанци в управлението на доминираните от сърбите държава разбира се и дума не можеше да става. Карикатура от периода между двете световни войни гласи: „Загреб се оплаква, че Белград тъпче на едно място. Това не е вярно. Белград тъпче навсякъде.“ Близо шест десетилетия по-късно положението не се бе променило и на йота.           

Когато Армията за освобождение на Косово премина от пасивна към активна съпротива срещу насилията на белградските власти, репресиите се засилиха и преминаха в открит геноцид и етническо прочистване. През 2001 г. администрираният от ООН Върховен Съд, разположен в Косово, установи, че е била налице „систематична кампания на терор, включваща убийства, изнасилвания, палежи и тежко малтретиране“, както и че сръбските войски са целели прогонването на цялото албанско население от провинцията. Всеки, който е бил в съзнателна възраст в онези години (1998 – 1999 г.), помни километричните опашки от бежанци, извиващи се по границите на Косово, на фона на димящите албански къщи, както и сръбските военни и паравоенни, които отнемаха не само цялото имущество, но и паспортите на прокудените от тях бежанци.

Изнесените по-горе факти по категоричен начин обосновават извода, че независимостта на Косово, извоювана с помощта на световната общественост в лицето на ООН и НАТО, бе един правомерен акт, предизвикан от бруталните репресии и отнемането на основни човешки права от страната на сръбските власти спрямо албанското население там. Същото обаче далеч не може да бъде казано за отцепените с руско участие украински провинции. На първо място, едва ли някой сериозно би отрекъл, че живеещите в Украйна различни етнически групи са равнопоставени и че се зачита правото им на икономическо, социално и културно развитие. Говорейки за българското малцинство в Украйна, с което левите у нас толкова обичат да спекулират, правото му да изучава български език в училищата бе въведено именно след като страната получи независимост от СССР. Що се отнася до рускоговорящите граждани на Украйна, те винаги са имали своята сериозна тежест в политическия живот. Бившият украински президент Янукович беше избран с решаващата роля на техните гласове. А свалянето му бе израз не на някакво потисничество спрямо тези граждани, а на факта, че спирайки процеса на евроинтеграцията на Украйна, – нещо, с което огромното мнозинство от украинския народ не бе съгласно – Янукович се доказа като агент на чужда държава. Не случайно след като и окървавяването на протестите срещу изолирането на Украйна от Европа в полза на Русия не му помогна, Янукович избяга не другаде, а при кремълския си началник…

И след свалянето на руската марионетка Янукович обаче властта в Киев не започна репресии срещу рускоговорящите граждани, което да им даде правото да се отцепят. Напротив – безредията бяха провокирани и организирани от Русия, която създаде сепаратистки режими по места, подкрепяйки ги със „зелени човечета“ (състоящи се от цели бригади от руската армия, начело с генералите си) и с „хуманитарна помощ“ под формата на танкови колони. С това Русия флагрантно наруши провъзгласения във вече цитираната Декларация принцип, съгласно който държавите се въздържат в своите отношения от заплаха със сила или от нейното прилагане както против териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава. По-конкретно, въпросният принцип гласи, че:

„Всяка държава е длъжна да се въздържа от организирането или поощряването на организиране на извънредни сили или въоръжни банди, в това число наемници, за нахлуване в територията на друга държава“.

А също и че:

„Всяка държава е длъжна да се въздържа от организиране, подстрекателство, оказване на помощ или участие в актове на гражданска война или на терористически актове в друга държава или от съдействане на организационна дейност в пределите на своята територия, насочена към извършването на такива актове, в онзи случай, когато актовете, споменати в настоящия пункт, са свързани със заплаха със сила или с нейното прилагане“.

От казаното по-горе се налага категоричният извод, че – противно на опорните точки на руската пропаганда – независимостта на Република Косово не може да служи като юридически прецедент, извиняващ организираното от Русия и негласно допуснатото от ЕС и администрацията на президента Обама разпокъсване на Украйна. В първия случай бе налице системно потискане, лишаване от човешки права и гонения на етнически принцип спрямо косовските албанци от страна на сръбските власти. Всичко това остави като единствен легитимен способ за спасение на косоварите въоръжената съпротива срещу потисниците и в крайна сметка – политическата независимост. Във втория случай е налице мултиетническа демокрация, която увжаваше правата на всички свои граждани независимо от тяхната националност, и която бе взривена отвън в нарушение не само на общите принципи на международното право, залегнали в Декларацията, но и на подписания от самата Русия Будапещки пакт. Именно това лишава действията на руските агресори от каквото и да било претенция за легитимност – основен принцип на правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Отделен въпрос е доколко „братска“ страна ни е Сърбия, та да трябва точно ние, българите да жалеем с повод и без повод за загубата на Косово. Но за това – следващия път.

Снимка: www.talkplus.org

Споделете чрез

Предишен

Следващ