fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Зората на неполитическото дясно

Време за четене: 5 мин.

Изборите за президент в САЩ, които ще се проведат през ноември 2016 г., определено ще се превърнат в едни от най-запомнящите се в историята. Защо ли? Биха могли да бъдат изброени редица причини – рекорден брой кандидати от страна на Републиканската партия, раждането на една нова американска левица в лицето на политици като сенатор Бърни Сандърс и най-вече поради това, че никога досега полетата на водещите две партии не са били толкова фрагментирани и непредсказуеми.

Характерна черта за традиционната американска десница е консолидацията около една политическа фигура, независимо от разгорещите дебати. По време на първичните избори през 2000 г. след тежка битка между Джордж Буш-младши, тогава губернатор на Тексас, и сенатор Джон Маккейн, партията излезе обединена и единна зад своя кандидат в лицето на губернатора. Друг често срещан исторически подход е даването на номинацията да представлява своеобразна „коронация“, когато вицепрезидентът от предходната републиканска администрация я получава, за да поведе редиците на десницата към изборна победа – от времето на Дуайт Айзенхауер такъв е случаят с Ричард Никсън, Джералд Форд и Джордж Буш-старши. Би могло само и да се гадае какво би станало, ако през изборния цикъл 2007-2008 г. Дик Чейни беше приел да стане номинацията на Републиканската партия за президент.

По време на този изборен цикъл обаче се случва нещо различно. Републиканската победа на изборите за Камара на представителите и Сенат през 2014 г., която им върна контрола върху горната камара, давайки дясно мнозинство в целия Конгрес, беше разглеждана като прелюдия на победата и на президентските избори, когато номинацията трябваше да бъде получена от някой от известните политически фигури – Джеб Буш, бивш губернатор на Флорида, Скот Уокър, губернатор на Уискансън, Марко Рубио, сенатор от Флорида, Крис Кристи, губернатор на Ню Джърси или Ранд Пол, сенатор от Кентъки. Случи се обаче нещо коренно различно и в момента 58 процента от републиканския електорат се контролира от три имена, които имат много различно между себе си, но същевременно и нещо общо – те не са представители на политическата класа.

Докато стойността от 58 процента продължава да нараства, Доналд Тръмп, д-р Бен Карсън и Карли Фиорина позиционират себе си като водещата тройка от кандидати, изтиквайки на заден план политическата класа. Никой от тях никога не е бил избиран на някакъв пост. Доналд Тръмп е познат на всички милиардер, д-р Бен Карсън е световноизвестен неврохирург, награден с президентския медал на свободата, а Карли Фиорина е бивш главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard. Влизането им в състезанието или самото участие в провеждащите се дебати преобърна самото поле на битката. До момента, в който Доналд Тръмп реши да влезе в надпреварата, номинацията изглеждаше сигурна за Джеб Буш, който в момента е четвърти. Карли Фиорина, започнала от сравнително нисък процент, успя да преобърне тази тенденция с участието си в предизборните дебати на Fox News и CNN, заемайки успешно третото място и продължавайки да увеличава своето доверие. А самият д-р Бен Карсън успя да изпрати на заден план редица добре известни и успешни политици, които имаха надеждата, че ще успеят да си подсигурят достатъчно подкрепа в този изборен цикъл.

Каква обаче е причината за това явление? В борбата за номинацията на републиканците неведнъж в историята са участвали представителите на бизнеса или неполитици – Стив Форбс, Хърман Кейн, Пат Бюкенън и други, но никой от тях досега не е успявал да натрупа значителна подкрепа. През 2012 г. имаше период, в който Хърман Кейн беше успял временно да поведе в проучванията, но тази преднина много бързо се стопи. Именно и затова 2016 г. стои толкова различна на фона на предишни избори. Избирателите на републиканците чувстват определена умора от политическо говорене и партийни договорки, търсейки нещо извън традиционната рамка. В тях съществува един вакуум за идеи и представяне, който много успешно бива запълван от личности, които не са политици. Всичко това се доказва и от множество социологически проучвания – болшинството американци смятат, че политическата класа има за цел единствено да запази своите съществуващи привилегии и няма интерес и желание от разрешаването на ключовите проблеми пред Съединените щати.

Безспорно появата на такива кандидати изцяло променя политическата карта на страната. Възможността на Доналд Тръмп да похарчи огромни средства по своята кампания, без да бъде зависим от донори и дарения, му дава и една значителна независимост в това, което казва и това, което прави. Подобно поведение явно рефлектира сред значителна част от избирателите предвид това, че процентите му в социологическите проучвания продължават да растат. Слабо познатата доскоро Карли Фиорина пък от своя страна успя да излезе с доста по-голяма подкрепа от личности като сенатор Тед Круз и губернатор Крис Кристи. И докато тримата заедно с д-р Бен Карсън контролират почти 60 процента от вота на републиканците, тяхната популярност расте и в извънпартиен мащаб. Проучванията показват, че Доналд Тръмп може да победи Хилари Клинтън в едни национални избори, а разликата между нейните проценти и тези на Бен Карсън и Карли Фиорина се стопява, което дава индикации, че подкрепата, която те генерират значително надхвърля рамките на една политическа сила.  

Всичко това ни оставя с едно сигурно впечатление – че тези избори определено ще са исторически и че предстои много голяма промяна в Републиканската партия в САЩ. Постепенното излизане от ерата на неоконсерватизма на Буш и Чейни, станало непосредствено след 2009 г., по време на което Голямата стара партия активно гради своя нов образ и идеологическа визия, добива коренно различен вид. Отстъпчивите и умерени кандидати, готови на компромис с демократите, определено не са на мода за сметка на силно консервативни личности, които търсят начини за енергийно независима Америка, победа срещу Ислямска държава, сигурни граници, премахване на Planned Parenthood и преобръщане на ключови решения на Върховния съд. Тяхната борба включва 12-часови речи от трибуната на Конгреса в рамките на процедурата filibuster, оформяне на коалиции, които да се противопоставят на естаблишмънта, а съвсем от скоро – силно и безкрайно енергично крило на неполитически личности, които в един момент се оказват с изключителна подкрепа и популярност и ще стават все по-голям фактор. 

Дали наистина Републиканската партия няма да номинира политик, а впоследствие и страната няма да избере този неполитик за своя следващ президент? Ще узнаем в близките месеци.

Автор: Димитър Стоянов

Снимка: https://malialitman.files.wordpress.com/

Споделете чрез

Предишен

Следващ