fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Интровертни иглолистни

Време за четене: 4 мин.

Три политически субекта – ПП „Зелените“, „Глас народен“ и „Движение 21“ успяха да „пробият” Столичния общински съвет и да спечелят общо 5 мандата. Не толкова самият резултат, колкото начинът, по който те успяха да направят своя дебют в представителството на местната власт в София, изглежда любопитен. Защото той индикира за такова предизборно поведение, което импровизирано ще нарека продуктово позициониране в политиката.

Под продуктовото позициониране в политиката разбирам употребата на профилирани тези и експлоатацията на конкретни изображения, обслужващи електорално групи по интереси. С други думи, това е отказ от употребата на залегналите в политическата партия опосредяващи функции, за сметка на натрупването, артикулацията и удовлетворяването на тесни сантименти.

Всъщност, горното е по-сложно обяснение за причините, поради които на местните избори в столицата станахме свидетели на някои екстравагантни реклами и послания. Няколко примера в тази насока:

1) Снимка с куче. Но не просто човек и куче на едно място, а приклекнал до кучето човек. Търсеният ефект е ясен: да се внуши на избирателя, че равноправието между наземните бозайници е приоритет. За сметка, например, на съществуващите родови и цивилизационни различия, които, поне според мен, определят качественото предимство на човека и основанието му за самочувствие пред другите бозайници.

2) Демонстриране на интимна близост с био-маса от растителен вид. В случая – иглолистно дърво. Със сигурност има хора, които смятат, че един 30 годишен бор само изглежда като интроверт, но всъщност има душевност, оттук и чувствителност. Но тъй като пишещият тези редове не е от тях, то той не успява да влезе в подобен предизборен наратив, освен с чувството си за хумор.

И по-натам:

3) Да стоиш наКОНтен в банята.

4) Или поне да оправиш баскетболния кош в квартала.

Уви, това са живи етюди от миналите местни избори в София, а не форми на скучаещо въображение.

Очевидно е, че подобен тип продуктово позициониране в политиката няма голям електорален диапазон. Но, за сметка на това – гарантира спечелването на един, макар и тесен, но сигурен вот. Продуктовото позициониране в политика не може да се бори за мнозинства, защото не обслужва конвенционални електорални нагласи. Но въпреки това, продуктовата политика се оказва сполучлив механизъм за пробив в системата. Особено когато системата има по-нисък избирателен праг, какъвто е случаят в местната власт.

Примерът на „Зелените“, „Глас народен“ и „Движение 21, който далеч не се изчерпва само с тях, демонстрира, че в София вече е възможен декадентския тип политика. Тя е декадентска, защото просто не е конкурентноспособна на утвърдените и големи политически партии. Партиите на продуктовото позициониране нямат ресурса – икономическия, кадровия, експертния, да бъдат равноправни участници в истинския дебат за местна власт.

А в крайна сметка всяка партия си избира такава тема, която има силата да реализира. Така например, ГЕРБ – като най-силната партия – акцентира в София на местните избори на тема, която има възможността да реализира на практика – инфраструктурата на града. РБ, макар и не като голяма коалиция от партии, но все пак като разпознаваема такава, говори за това, което се случва около инфраструктурата – автомобилния трафик и шум. А в тази верига на нисходяща популярност (от най-силния към най-слабия) на партиите на продуктовото позициониране не им остават много възможности. Оттук темите за зоополицията, парковете, свободната зона за „улично изкуство“ в центъра на София и т.н. намериха своите политически представители.

Разбира се, отвъд това, че тези партии таргетират конкретни групи по интереси, заради което те по-скоро добиват характеристиката на НПО-та, отколкото на партии в истинския смисъл на думата, те успяват да съберат и известна доза протестен вот. Това обаче не са класическите форми на протестен вот, който ние познаваме, и който направи възможни партии като Атака. В случая на формацията на Волен Сидеров, гласуващите за нея бойкотираха на едро – държавата, политиците, ЕС. Все мащабни конгломерати. За целта, лидерът на въпросната формация използваше тежки и тромави идеологеми – българизма, национализацията, славянското братство и т.н.

Това не е случаят на „Зелените“, „Глас народен“ и „Движение 21“ (или пък на ДЕОС). Първо, това са протестни движения, възникнали или движени от градската среда. Второ, техният протестен вот е романтичен, граждански, дори и революционен, но в един младежко-наивен мащаб. Те не използват амбициозни идеологеми, защото продуктовото позициониране в политиката предполага тъкмо обратното – удовлетворяването на конкретни сантименти на групи по интереси.

За да обобщим темата за продуктовото позициониране и декадентския тип политика, нека влезем в сугестивния наратив на споменатите партии. За целта, представете си следния кадър.

Младо семейство от мъж и жена си разменят реплики на висок глас, тъй като не са оставили време на инерцията да си свърши работата в стиковането на битовите им навици. И докато двамата се боричкат словесно, между тях стои опаковка чипс (нямо и небрежно, доколкото един нарязан на ленти картоф не може да участва в динамиката на кадъра). Най-вероятно вниманието на зрителя е погълнато – било от съпруга, било от съпругата, но покрай тях е възможно някой разсеял се зрител да се загледа в детайлите от кадъра – опаковката чипс.

На местните избори в София за общински съвет съпругът привлече най-много внимание и спечели 30 мандата, съпругата – 11, а чипсът – партиите на продуктовото позициониране и декадентската политика – общо цели 5 мандата.

Но не тези 5 мандата, а любопитният начин, по който те бяха спечелени, демонстрира инструменталната отлика, използвана от споменатите партии при техния успех в София. 

Снимка: http://media-cache-ec0.pinimg.com/736x/13/8f/66/138f662be405271105acfbda07d27952.jpg

Споделете чрез

Предишен

Следващ