fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Интровертни иглолистни

Време за четене: 4 мин.

Три политически субекта – ПП „Зелените“, „Глас народен“ и „Движение 21“ успяха да „пробият” Столичния общински съвет и да спечелят общо 5 мандата. Не толкова самият резултат, колкото начинът, по който те успяха да направят своя дебют в представителството на местната власт в София, изглежда любопитен. Защото той индикира за такова предизборно поведение, което импровизирано ще нарека продуктово позициониране в политиката.

Под продуктовото позициониране в политиката разбирам употребата на профилирани тези и експлоатацията на конкретни изображения, обслужващи електорално групи по интереси. С други думи, това е отказ от употребата на залегналите в политическата партия опосредяващи функции, за сметка на натрупването, артикулацията и удовлетворяването на тесни сантименти.

Всъщност, горното е по-сложно обяснение за причините, поради които на местните избори в столицата станахме свидетели на някои екстравагантни реклами и послания. Няколко примера в тази насока:

1) Снимка с куче. Но не просто човек и куче на едно място, а приклекнал до кучето човек. Търсеният ефект е ясен: да се внуши на избирателя, че равноправието между наземните бозайници е приоритет. За сметка, например, на съществуващите родови и цивилизационни различия, които, поне според мен, определят качественото предимство на човека и основанието му за самочувствие пред другите бозайници.

2) Демонстриране на интимна близост с био-маса от растителен вид. В случая – иглолистно дърво. Със сигурност има хора, които смятат, че един 30 годишен бор само изглежда като интроверт, но всъщност има душевност, оттук и чувствителност. Но тъй като пишещият тези редове не е от тях, то той не успява да влезе в подобен предизборен наратив, освен с чувството си за хумор.

И по-натам:

3) Да стоиш наКОНтен в банята.

4) Или поне да оправиш баскетболния кош в квартала.

Уви, това са живи етюди от миналите местни избори в София, а не форми на скучаещо въображение.

Очевидно е, че подобен тип продуктово позициониране в политиката няма голям електорален диапазон. Но, за сметка на това – гарантира спечелването на един, макар и тесен, но сигурен вот. Продуктовото позициониране в политика не може да се бори за мнозинства, защото не обслужва конвенционални електорални нагласи. Но въпреки това, продуктовата политика се оказва сполучлив механизъм за пробив в системата. Особено когато системата има по-нисък избирателен праг, какъвто е случаят в местната власт.

Примерът на „Зелените“, „Глас народен“ и „Движение 21, който далеч не се изчерпва само с тях, демонстрира, че в София вече е възможен декадентския тип политика. Тя е декадентска, защото просто не е конкурентноспособна на утвърдените и големи политически партии. Партиите на продуктовото позициониране нямат ресурса – икономическия, кадровия, експертния, да бъдат равноправни участници в истинския дебат за местна власт.

А в крайна сметка всяка партия си избира такава тема, която има силата да реализира. Така например, ГЕРБ – като най-силната партия – акцентира в София на местните избори на тема, която има възможността да реализира на практика – инфраструктурата на града. РБ, макар и не като голяма коалиция от партии, но все пак като разпознаваема такава, говори за това, което се случва около инфраструктурата – автомобилния трафик и шум. А в тази верига на нисходяща популярност (от най-силния към най-слабия) на партиите на продуктовото позициониране не им остават много възможности. Оттук темите за зоополицията, парковете, свободната зона за „улично изкуство“ в центъра на София и т.н. намериха своите политически представители.

Разбира се, отвъд това, че тези партии таргетират конкретни групи по интереси, заради което те по-скоро добиват характеристиката на НПО-та, отколкото на партии в истинския смисъл на думата, те успяват да съберат и известна доза протестен вот. Това обаче не са класическите форми на протестен вот, който ние познаваме, и който направи възможни партии като Атака. В случая на формацията на Волен Сидеров, гласуващите за нея бойкотираха на едро – държавата, политиците, ЕС. Все мащабни конгломерати. За целта, лидерът на въпросната формация използваше тежки и тромави идеологеми – българизма, национализацията, славянското братство и т.н.

Това не е случаят на „Зелените“, „Глас народен“ и „Движение 21“ (или пък на ДЕОС). Първо, това са протестни движения, възникнали или движени от градската среда. Второ, техният протестен вот е романтичен, граждански, дори и революционен, но в един младежко-наивен мащаб. Те не използват амбициозни идеологеми, защото продуктовото позициониране в политиката предполага тъкмо обратното – удовлетворяването на конкретни сантименти на групи по интереси.

За да обобщим темата за продуктовото позициониране и декадентския тип политика, нека влезем в сугестивния наратив на споменатите партии. За целта, представете си следния кадър.

Младо семейство от мъж и жена си разменят реплики на висок глас, тъй като не са оставили време на инерцията да си свърши работата в стиковането на битовите им навици. И докато двамата се боричкат словесно, между тях стои опаковка чипс (нямо и небрежно, доколкото един нарязан на ленти картоф не може да участва в динамиката на кадъра). Най-вероятно вниманието на зрителя е погълнато – било от съпруга, било от съпругата, но покрай тях е възможно някой разсеял се зрител да се загледа в детайлите от кадъра – опаковката чипс.

На местните избори в София за общински съвет съпругът привлече най-много внимание и спечели 30 мандата, съпругата – 11, а чипсът – партиите на продуктовото позициониране и декадентската политика – общо цели 5 мандата.

Но не тези 5 мандата, а любопитният начин, по който те бяха спечелени, демонстрира инструменталната отлика, използвана от споменатите партии при техния успех в София. 

Снимка: http://media-cache-ec0.pinimg.com/736x/13/8f/66/138f662be405271105acfbda07d27952.jpg

Споделете чрез

Предишен

Следващ