fbpx

НОВО

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Консервативна победа на десницата в САЩ

Време за четене: 5 мин.

Автор: Димитър Стоянов

Докато у нас продължават да текат преговорите по съставяне на правителство и формиране на стабилно парламентарно дясноцентристко мнозинство, то отвъд Атлантическия океан американската десница представи по един особено виртуозен начин как се печелят избори и как се връща доверие. Така наречените midterm elections, които се проведоха на 4 ноември, са на път да се превърнат в повратна точка за втория мандат на президента Барак Обама, след като Републиканската партия успя не само да затвърди и усили своето мнозинство в Камарата на представителите, но и за първи път от 2006 г. да спечели мнозинство в горната камара на парламента, а именно Сената, където републиканците бяха малцинство през последните осем години.

Републиканската победа дава повод за осъзнаване на променената действителност на политическата карта на Съединените щати и на импликациите, които тя би имала върху националната и глобалната роля на Америка. В продължение на периода след избирането си през 2008 г. до настоящия момент Обама – като глава на изпълнителната власт – се възползваше и от мнозинството на демократите в двете камари (Камарата на представителите премина в ръцете на републиканците през 2011 г.), което беше гарант за изпълнението на неговите предизборни обещания. Влиянието на американската левица експлодира в приемането на здравната реформа, огромни стимулни пакети за икономиката, редица нови регулации, което имаше за цел да представи президентът като един нов тип лидер. Самият Обама междувременно бе онагледяван от либералните медии като най-необичайната и талантлива фигура в Овалния кабинет от времето на Джон Кенеди до наши дни и най-големия реформатор от Франклин Делано Рузвелт насам. Липсата на значим ефект от тези мерки, скандалите около здравната реформа, външнополитическите гафове и фискалните проблеми постепенно охладниха доверието не само в президента, но и в законодателната власт.

Така републиканците получиха възможност да осмислят своите концепции за лидерство и необходими реформи. Концентрирайки своите платформи около изключително наложителната фискална дисциплина, нуждата от създаване на нови работни места, данъчната реформа, гарантирането на сигурността на границата с Мексико, силен външнополитически курс и традиционен социален консервативъм, те успяха на партийно ниво да постигнат нужната консолидация и, възстановявайки се от загубата на Мит Ромни през 2012 г., отново да направят силна партийна заявка на политическата сцена в страната.

На мястото на старите политици от ерата „Буш“ вече стои едно млади поколение лидери като Тед Круз, Ранд Пол, Марко Рубио, Пол Раян, Мия Лов, които действат екипно с традиционния политически естаблишмънт на Голямата Стара Партия в лицето на хора като Мич МакКонъл, Джон Бейнър и Крис Кристи. В образа на тези нови лидери на консервативната партия все по-разпознаваемо става и влиянието на движението „Чаеното парти“, което се превърна в ключа за първата победа на „Републиканския ренесанс“ – връщането на Камарата на представителите през 2010 г. Либералните медиите в САЩ побързаха да отпишат „Чаеното парти“ като фактор през последната година и половина, но впоследствие от електоралната картина става ясно, че то е доста по-значим фактор във формирането на дневния ред на американската десница отколкото преди. Достатъчно показателна в този аспект бе и загубата на кандидата на „естаблишмънта“ Ерик Кентър от кандидата на „Чаеното парти“ на първичните избори.

И докато „чаените партита“ развиват своите идеи основно около визията за фискална дисциплина, намаляване на данъчното бреме и държавните разходи, отмяна на здравния закон на Обама и подсигуряване на националната граница, то традиционните редици на Републиканската партия „хвърлят ръкавици“ към президента по повод политиката му на международната сцена – започвайки от подкрепата за Мурси и Мюсюлманското братство през миналите години, към нападението над американското посолство в Бенгази от ислямистка тълпа, неосъзнаването на рисковете в Близкия Изток в това чисто ИДИЛ и Иран и особено по отношение на плахата политика на Обама към Путин. Всичко това ще получи своето отражение в лимитираното влияние на президента в Конгреса и потребността да прави компромиси с консервативното мнозинство, за да може да води законодателна дейност.

Самите републиканци обаче са изправени пред труден тест, а именно, че те ще бъдат под много зорък контрол от своите избиралите. Изискването за отчетност се превърна в една от новите „верою“ на гласоподавателя, който реши да възражда консервативна Америка. Основното, което се визира като желан резултат, е да се търси коренно различен път от политиката на Обама и да се постигнат дълготрайни промени в почти всички сектори. И по отношение на вътрешната, и по отношение на външната политика. Самите републиканци се подготвят активно и за президентските избори през 2016 г., когато изглежда ще се изправят срещу „тежката артилерия“ на демократите, а именно Хилари Клинтън. Новият ред във Вашингтон обаче е факт и промяната в политиката би била неминуема – както в национален, така и в глобален мащаб. Но най-вече са факт научените уроци от миналото. Републиканската партия осъзна, че стратегиите, които им донесоха победи по време на ерата „Буш“, вече не могат да намерят приложение и затова приложиха огромно количество промени, за да могат да се конкурират с демократите по отношение на теми, области и групи, в които левицата държи абсолютен монопол. Промени бяха направени и в самите послания и не само такива, които целят да бъдат противоположност на Обама, а именно такива, които могат в дългосрочен план да резонират към гласоподателите. Резултатите са налице.

С тези избори десницата успя да докаже, че отново е способна да печели и формира самостоятелни и силни мнозинство, да се организира и да води. Лидерството представлява функция на успеха. Сега и за в бъдеще дневният ред на политическото поле в САЩ ще се определя от Републиканската партия. Консервативната. Дясната. Републиканската. Урок 1 за българската десница.

Властта обаче не е пълна и еднолична. Обама е президент. А политиката е изкуство на възможното. На ход е постигането и на компромиси. Урок 2 за българската десница.

Стълбовете на управлението се състоят в отчестността, правовото начало и компетентността при упражняването на властта. Републиканците сами казват, че дължат всичко това на своите избиратели. Урок 3 за българската десница.

И нека някои уроци наистина успеят да достигнат и до нашите десни, та после преговорите за управление да не се точат с дни и седмици, съпътствани от елементарни договорки и „трикове“…

Снимка: google.com

Споделете чрез

Предишен

Следващ