НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Пре(дсе)дателството на Реформаторския блок

Време за четене: 4 мин.

Наред с достойнствата си, Реформаторският блок има и редица слаби страни. Много неща могат да бъдат споменати в тази насока: липсата на силни организации, съперничеството (а не конкуренцията) между партиите в него, липсата на ясен идеологически профил на Блока, скрибуцащата легитимност на някои от политиците в него. Нито един от тези „пропуски“ не е за подценяване, но и нито един от тях не може да компенсира основния недостатък на Реформаторския блок в контекста на задаващите се избори: липсата на ясно постановена фигура на лидерство пред публиката.

Независимо дали е правилно или не, действителността в страната демонстрира една неумолима и грозна истина: избори в България се печелят от лидерите. Такъв е характерът на политическата ни култура. Последната все още носи белезите на поданическия манталитет на социализма, който си търси, иска и желае „бащицата“, който да го „оправи“. Оттам-нататък, колкото и да се дефинира технологично една избирателна система като пропорционална, де факто в България тя функционира като мажоритарна. 11 пъти подред хората не гласуваха за ГЕРБ, а за Бойко Борисов. Каквото можа, Сергей Станишев загуби като избори, не понеже е председател на БСП, участваща в няколко провалени кабинета, а понеже няма лидерските способности.

В тази ситуация, за да бъде конкурентоспособен, Реформаторският блок се нуждае, наред с всичко останало, спешно и от лидер. Тук не става дума за компромисната формулировка „говорител“, изпълнявана от действащия председател на ДСБ Радан Кънев. Напротив, ако иска да бъде дясна алтернатива, Реформаторският блок трябва да покаже лице, което да „подпише“ платформата на десния ангажимент и да „защити“ с физиономията си тази идентификация.

Лицето служи за фокус на електоралното внимание. Малко значение имат посланията, ако масовото внимание не ги адресира към конкретен субект, който ги ритуализира с мимиките на лицето и жестикулацията на тялото си. Другото или е бягство от отговорност, или липса на разбиране на рефлексите на електората. Политиката на брошурите никога не е работила.

Тези изтънели партийни структури, които все още стоят зад Блока, както и мачканите му години наред избиратели, са доказали две неща. Първото е, че не могат да спечелят избори. Второто е, че това никога не ги е впечатлявало и винаги с готовност са влизали в бой със запретнати ръкави. При едно-едничко условие: наличието на Лице, което да обобщава в себе си ценностната ангажираност, която стои зад запретнатия ръкав и ожулените кокалчета.

Радан Кънев има три изключителни неудобства в CV-то си. Първото е, че оплешивява. Второто е, че не е никак посредствен. Третото е, че е либерал. Но въпреки тези интензивно тежки дупки в личността си, младият председател на ДСБ има всички основания да оглави официално Реформаторския блок. Най-вече поради няколко причини:

Първо, понеже той е идеологът на този формат. Реформаторският блок е опит за синтез между стриктния партийно-организационен гръбнак на партиите в него и симпатизиращата, близка, но неорганизирана гражданска подкрепа.

Второ, понеже зад Кънев стоят повече от половината от организираните и култивирани партийно гласоподаватели на блока. Като такъв, председателят на ДСБ ще бъде най-легитимен пред който и да е друг от ръководещите останалите партии в Блока субекти.

Трето, Радан Кънев се възприема добре не само от избирателите на собствената си партия, но и от непредубедените граждански квоти. Той именно е и лидерът, който най-автентично се „сля“ с гражданските протести срещу правителството. Това на практика означава, че легитимността му не приключва с пресичането на бордюра пред офиса на „Кърниградска“.

Оглавяването (или „офейсването“) на коалиционния формат от страна на Радан Кънев, разбира се, е свързано и с голяма отговорност. Ще успее ли младият председател на ДСБ да удържи на доминантното присъствие на Бойко Борисов като негова алтернатива вдясно? Ще се справи ли в защитата на интересите на общността от избирателите на Блока? Притежава ли политически характер да отстоява принципния ангажимент на блока? Готов ли е при нужда да се превърне и в изкупителна жертва пред същите тези хора, които сега го потупват по рамото? Да се „нагърби“ с мекото на хляба, но и с опакото на ръката? Има ли раменете, които да отстояват на натиска на насрещния вятър?

Това са въпроси, чиито отговори напускат параметрите на сегашния коментар и които няма как да бъдат дадени предварително. Докато изборната рулетка не се завърти, в голяма степен съществуваме в хипотетична ситуация с несигурни предположени, освен няколко лесно-допустими положения. Председателстван от Радан Кънев, Реформаторският блок ще катализира повече подкрепа, отколкото това би направила една коалиционна констелация с размита идентичност. Един лидер може да спечели повече, отколкото скупчените на едно място петима председатели. Другото нагледно е, че председателят на ДСБ има капацитета да отправи предизвикателство към Бойко Борисов.

Всяка една организация е влакова композиция. Тя има пет вагона. Това са петте „П“-та: партия, пари, печат, пиар, послания. Това, което обаче я изважда от статиката, превръщайки я в движеща се влакова композиция, е председателството. Председателството е локомотивът, който задвижва колелата на вагоните. Председателството е шестото „П“, което в тази страна, по стечение на обстоятелствата, е най-важното.

От младия лидер на ДСБ Радан Кънев зависи дали ще бъде вагон или локомотив на Реформаторския блок. Негов е и изборът къде ще се намери в тази дума: пре(дсе)дател. Едното кореспондира с дълга към собствените му избиратели. Другото пък е безотговорността, подобна на онази, която стиска палци за Бразилия, въпреки че всички наоколо са за Швайнщайгер и компания, при 5:0 за Германия в 30-тата минута от мача.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!