НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Протестният вот е популистки. Популизмът е левичарство

Време за четене: 4 мин.

Всяка една демокрация рано или късно дава “бъгове”. Това всъщност е нейното най-ценно качество, а именно, че няма амбицията за непогрешимост и съвършенство.

Народите са извървели дълъг път, докато търсят съвършената политическа система. Разбира се, не са я намерили. Но това, само по себе си, е достатъчен успех. Защото такава не съществува и всяко едно политическо инженерство, свързано с утопични мечти, е свършвало грозно – със счупени витрини и кръв. Справка: всички видове тоталитаризъм.

Една от “системните” грешки на демокрацията е заложеният в нея популизъм. Той може да е от агресивно или смекчено естество, да е “антиситемен” или институционално конвертируем, но така или иначе демокрацията и популизмът са първи братовчеди.

По-важното е, че те функционално си взаимодействат. Защото простата формула “2 е повече от 1” в политиката означава “мнозинство”, а това изисква постоянен ангажимент към количеството.

А демокрацията не само в България е доказала, че мнозинството далеч по-лесно се струпва на улицата, отколкото, да кажем, в библиотеките.

Популизмът в България носи всички отличителни белези на европейския такъв. Тоест той е с националистичен привкус – расов и етнически. В неговата същност стои Аз-ът, който носи характеристиките на изключителността, а заобикалящата го другост, разбира се, няма как да се мери с него.

Унгарците нищо не струват, ако можехте да попитате Йорг Хайдер в Австрия. Унгарците нищо не струват, ако питате и Вадим Тудор в Румъния. Ние сме си супер, ще ви кажат в Унгария Виктор Орбан и Габор Вона, за разлика от австрийците и румънците, които нищо не струват.

Американският популизъм например е от друг тип. Особено след Барак Обама. Популизмът там е мечтателен, романтичен копнеж на онеправданото малцинство – волеизявление за еднаквост и равноправие.

Така както демокрацията предполага популизма, така самият популизъм абсорбира в себе си протестния вот. Разбира се, популизмът не се изчерпва с протестния вот и съдържа в себе си редица социо-културни предпоставки, които само „обогатяват” проявленията му. Но няма популистки феномен, в който да не се долавя следата на (поне глух) протест.

България има своя опит с популизма и протестния вот. Непосредствено след т.нар. промени от 1989 г. основните политически субекти тогава – СДС и БСП – също взеха на въоръжение популистката реторика. Години, в които партийната принадлежност се фаворизираше, за сметка на националността или вероизповеданието. С

лед това Жорж Ганчев роди странен популизъм, в който патриотизмът и бизнесът съществуваха неловко в компанията на речевия арсенал на БББ. И, ако, в известен смисъл, романтичният популизъм на БББ, а после на НДСВ бяха сравнително цивилизовани, то този на “Атака” през 2005 г. бе от по-вулгарно и агресивно естество. ГЕРБ, с типичното за лидера им поведение да „прескача” определени институционални практики и порядки, изгради цяла нова популистка (суб)култура в страната.

Всяка една от посочените партии акумулираше към себе си определен протестен вот. Протестното гласуване има много лица: гласуване за най-малкото зло, гласуване против системата, подкрепа за ирационалния “месия”, който е отвъд статуквото, но ще подреди същото това статукво.

Отказът от гласуване е вече нещо друго. Това е най-сериозната индикация за недоверието сред пълнолетните граждани в партийната система и политическите елити. Това е критичен сигнал, който има свои стабилни аргументи.

Но какво иска популизмът? Този, който, въпреки недоволството си, участва активно в изборния процес. Иска повече държава на улицата и в икономиката. Повече участие на народа в държавата. Изобщо, популистите представят политиката шаблонно, абстрактно, като сблъскват една целокупност против друга такава: народът срещу корумпирания елит, например.

Социалното напрежение от февруари тази година стана достатъчно пословично за протестен вот, яхнат от популисти. Какво поискаха те вкупом? Одържавяване на ЕРП-ата, граждански квоти в съдебната власт, отзоваване на депутати и т.н.

Ако тези протести биха имали някакъв успех, то последствието от него би било само едно: привържениците на свободния пазар и капитализма, на политическото представителство и разделението на властите да получат свои поводи за протести.

Неслучайно партиите, които най-добре се котираха сред протестиращите, бяха “Атака”, ВМРО и НФСБ. Те просто говореха на един и същи диалект – левичарски. На улицата се извърши симбиоза между протестиращите и популизма. Венчаха се на жълтите павета, а рейтингът на “Атака” скочи, докато протестиращите просто си подскачаха.

Няма значение, че въпросните партии са си залепили етикетите “десни”. Те са изпълнени с ляво съдържание и идентични решения по текущите проблеми: строеж на АЕЦ “Белене”, държавата (а не пазара!) като регулатор на пенсиите и заплатите, изгонване на чуждестранните концесионери, евроскептицизъм.

“Атака”, например, е за “генерално пренасочване на българската икономика към Китай, Индия, Бразилия, Япония и Русия”. ВМРО настоява за “незабавно спиране на приватизацията в БДЖ и “Български пощи”. НФСБ пък щели да борят земеделието като впрегнели за каузата “БАН и българския научен потенциал”. И изобщо цял арсенал от послания, с които БСП на Жан Виденов от 1996-а би се гордяла.

Протестният вот е именно това. Копнеж по популистки механизми, които са особено успешни в декларативната си част, но нямат своите основания в аргументите си. Лявото, погледнато в исторически план, е корифей на лозунговата политика. А пред лозунгите, ако питате протестиращите и популистите, всички сме равни!

Но не толкова равни, колкото ни прави плоският данък. Затова той, сами се сещате, трябвало да бъде премахнат.

За Webcafe.com
Снимка: google.com

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!