fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Протестният вот е популистки. Популизмът е левичарство

Време за четене: 4 мин.

Всяка една демокрация рано или късно дава “бъгове”. Това всъщност е нейното най-ценно качество, а именно, че няма амбицията за непогрешимост и съвършенство.

Народите са извървели дълъг път, докато търсят съвършената политическа система. Разбира се, не са я намерили. Но това, само по себе си, е достатъчен успех. Защото такава не съществува и всяко едно политическо инженерство, свързано с утопични мечти, е свършвало грозно – със счупени витрини и кръв. Справка: всички видове тоталитаризъм.

Една от “системните” грешки на демокрацията е заложеният в нея популизъм. Той може да е от агресивно или смекчено естество, да е “антиситемен” или институционално конвертируем, но така или иначе демокрацията и популизмът са първи братовчеди.

По-важното е, че те функционално си взаимодействат. Защото простата формула “2 е повече от 1” в политиката означава “мнозинство”, а това изисква постоянен ангажимент към количеството.

А демокрацията не само в България е доказала, че мнозинството далеч по-лесно се струпва на улицата, отколкото, да кажем, в библиотеките.

Популизмът в България носи всички отличителни белези на европейския такъв. Тоест той е с националистичен привкус – расов и етнически. В неговата същност стои Аз-ът, който носи характеристиките на изключителността, а заобикалящата го другост, разбира се, няма как да се мери с него.

Унгарците нищо не струват, ако можехте да попитате Йорг Хайдер в Австрия. Унгарците нищо не струват, ако питате и Вадим Тудор в Румъния. Ние сме си супер, ще ви кажат в Унгария Виктор Орбан и Габор Вона, за разлика от австрийците и румънците, които нищо не струват.

Американският популизъм например е от друг тип. Особено след Барак Обама. Популизмът там е мечтателен, романтичен копнеж на онеправданото малцинство – волеизявление за еднаквост и равноправие.

Така както демокрацията предполага популизма, така самият популизъм абсорбира в себе си протестния вот. Разбира се, популизмът не се изчерпва с протестния вот и съдържа в себе си редица социо-културни предпоставки, които само „обогатяват” проявленията му. Но няма популистки феномен, в който да не се долавя следата на (поне глух) протест.

България има своя опит с популизма и протестния вот. Непосредствено след т.нар. промени от 1989 г. основните политически субекти тогава – СДС и БСП – също взеха на въоръжение популистката реторика. Години, в които партийната принадлежност се фаворизираше, за сметка на националността или вероизповеданието. С

лед това Жорж Ганчев роди странен популизъм, в който патриотизмът и бизнесът съществуваха неловко в компанията на речевия арсенал на БББ. И, ако, в известен смисъл, романтичният популизъм на БББ, а после на НДСВ бяха сравнително цивилизовани, то този на “Атака” през 2005 г. бе от по-вулгарно и агресивно естество. ГЕРБ, с типичното за лидера им поведение да „прескача” определени институционални практики и порядки, изгради цяла нова популистка (суб)култура в страната.

Всяка една от посочените партии акумулираше към себе си определен протестен вот. Протестното гласуване има много лица: гласуване за най-малкото зло, гласуване против системата, подкрепа за ирационалния “месия”, който е отвъд статуквото, но ще подреди същото това статукво.

Отказът от гласуване е вече нещо друго. Това е най-сериозната индикация за недоверието сред пълнолетните граждани в партийната система и политическите елити. Това е критичен сигнал, който има свои стабилни аргументи.

Но какво иска популизмът? Този, който, въпреки недоволството си, участва активно в изборния процес. Иска повече държава на улицата и в икономиката. Повече участие на народа в държавата. Изобщо, популистите представят политиката шаблонно, абстрактно, като сблъскват една целокупност против друга такава: народът срещу корумпирания елит, например.

Социалното напрежение от февруари тази година стана достатъчно пословично за протестен вот, яхнат от популисти. Какво поискаха те вкупом? Одържавяване на ЕРП-ата, граждански квоти в съдебната власт, отзоваване на депутати и т.н.

Ако тези протести биха имали някакъв успех, то последствието от него би било само едно: привържениците на свободния пазар и капитализма, на политическото представителство и разделението на властите да получат свои поводи за протести.

Неслучайно партиите, които най-добре се котираха сред протестиращите, бяха “Атака”, ВМРО и НФСБ. Те просто говореха на един и същи диалект – левичарски. На улицата се извърши симбиоза между протестиращите и популизма. Венчаха се на жълтите павета, а рейтингът на “Атака” скочи, докато протестиращите просто си подскачаха.

Няма значение, че въпросните партии са си залепили етикетите “десни”. Те са изпълнени с ляво съдържание и идентични решения по текущите проблеми: строеж на АЕЦ “Белене”, държавата (а не пазара!) като регулатор на пенсиите и заплатите, изгонване на чуждестранните концесионери, евроскептицизъм.

“Атака”, например, е за “генерално пренасочване на българската икономика към Китай, Индия, Бразилия, Япония и Русия”. ВМРО настоява за “незабавно спиране на приватизацията в БДЖ и “Български пощи”. НФСБ пък щели да борят земеделието като впрегнели за каузата “БАН и българския научен потенциал”. И изобщо цял арсенал от послания, с които БСП на Жан Виденов от 1996-а би се гордяла.

Протестният вот е именно това. Копнеж по популистки механизми, които са особено успешни в декларативната си част, но нямат своите основания в аргументите си. Лявото, погледнато в исторически план, е корифей на лозунговата политика. А пред лозунгите, ако питате протестиращите и популистите, всички сме равни!

Но не толкова равни, колкото ни прави плоският данък. Затова той, сами се сещате, трябвало да бъде премахнат.

За Webcafe.com
Снимка: google.com

Споделете чрез

Предишен

Следващ