fbpx

НОВО

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин.

Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Атентати с материали на клиента

Можеш да побеждаваш с меч и пак да останеш смирен Както има полезен и вреден смях, така има полезен и вреден страх Нямате представа колко ми е неудобно да говоря за нещо различно в седмицата на титаничния сблъсък в Съединените щати (толкова титаничен, че на места...

Реформаторският блок трябва да разбере, че управлява и правителството зависи от него

Време за четене: 5 мин.

След изборите за Европейски парламент Реформаторският блок имаше два пътя – да се развива като единен политически субект с общ лидер и ръководни органи, в който партиите запазват своето съществуване или да функционира като коалиция. Казано накратко блокът трябваше да избира между федеративната форма на ранното СДС, което беше съставено от 16 партии, но имаше и общ лидер и общ Координационен съвет и формата на „Синята коалиция”, която имаше 15 депутати и просъществува в рамките на един парламент. Срокът за този избор изтече някъде в края на юли 2014 година. В политиката времевият фактор е от изключително значение. Едно и също действие може да се овенчае и с успех, и с неуспех в зависимост от времето и ситуацията, в която се произвежда.

До юли 2014 година опит за излъчване на лидерство не беше направен и това практически утвърди модел на развитие от типа на „Синята коалиция”. Това означава формация с малък мащаб, оглавявана от съпредседатели, която функционира на базата на квоти и сложни договорки. Целта, която държи подобни съюзи обикновено е влизане в Народното събрание и при възможност влизане в управлението на страната. Останалото е за публиката. В този смисъл целите на предизборната коалиция Реформаторски блок бяха изпълнени в цялост и напрежението днес е породено от невъзможността да бъдат формулирани нови цели.

За да бъда пределно откровен ще кажа, че лично аз бях привърженик на модела на ранното СДС и все още съм на мнение, че без общо лидерство блокът изглежда като муха без глава. Неслучването на общия формат беше и основната причина да се откажа от участие в парламентарните избори. Нямаше как да поема ангажимент към когото и да било, че групата която ще влезе в парламента ще бъде единна и отговорна. Освен това никога не съм имал намерение и нерви да практикувам политическо оцеляване на всяка цена. Днес не съжалявам за този избор, защото последното нещо, което бих искал да ми се случи е да съществувам политически в среда, която не знае нито кои са стратегическите й съюзници, нито кои са стратегическите й опоненти. Толкова с личните ми преживявания.

За съжаление бъдещето пред Реформаторския блок ще е пълно със ситуации, на които ставаме свидетели в последните дни. Изначално формацията се настани в политическия център и прие да се движи по тънката либерална плоскост наречена още „представителство на модерните градски хора”. Доктрината „Няма ляво, няма дясно” лиши блока от истинска политическа кауза и морално основание за дългосрочно съществуване. Сякаш, за да бъде компенсиран този недостатък беше сформиран Граждански съвет, който да следи за морала. Кой е моралът обаче така и не се разбра. Най-вече, защото либерален морал няма. В либералния свят има договори и квоти, които винаги могат да бъдат нарушени или предоговорени и няма граждани, които да са в състояние да спрат този процес.

Днес големият проблем е, че трусовете в Реформаторския блок не са проблем само на гражданите и партийците, които го обитават, а на цяла България. Защото блокът е част от сложен управленски баланс и сътресенията в него носят риск за цялото правителство. Българските проблеми и кризи са много по-важни от проблемите и кризите на Реформаторския блок. Да се превръщаш във фактор на нестабилност в и без това нестабилната политическа ситуация е самоубийствено за теб и убийствено за партньорите ти. В политиката подобно безотговорно поведение се наказва тежко и политиците от Реформаторския блок трябва да знаят това.

Не съм заразен със свръхочаквания нито към втория кабинет на Борисов, нито към участието на Реформаторския блок в него. Това, което се очаква от тази конфигурация е да положи максимални усилия за осигуряване на стабилно правителство и да управлява грамотно множеството кризи, от които се тресе българското общество. Това е реалистична цел, която би могъл да си постави и блокът, защото обещанията за радикални реформи са неизпълними на този етап. Не защото не са необходими, а защото българските избиратели не дадоха доверие за такива. А доверие не беше дадено, защото нестабилни конструкции по дефиниция не са в състояние да провеждат тежки реформи. Искам да кажа, че избирателите осъзнаваха в пълнота нестабилността на блока и гласуваха за него с очакването да бъдат опровергани. На приказките за единство не вярваха дори партийните активисти, които воюваха помежду си преференциално и открито в различните избирателни райони. Представете си как щеше да изглежда управлението на страната днес, ако Реформаторите бяха спечелили пълно мнозинство и в същото време продължаваха да занимават публиката с прословутия си конгрес и все по-нелепите си драми за квотно разпределение на управленски позиции.

Политиците на блока трябва да знаят, че резултатът на парламентарните избори е единствено и само възможност, чрез която могат да докажат, че са годни да бъдат част от сериозната политическа игра. До момента тази възможност не само не се използва, но и се пропилява по най-глупавия начин.

Днес дилемата пред Реформаторския блок не е дали да бъде коалиция или федерация, а дали да бъде обикновен политически брокер или субект с истинска тежест. Първият път е по-лесен и се осребрява краткосрочно, но води към политическото нищо. Вторият изисква политически действия, усилия и разум в пъти по-големи от тези, които Реформаторския блок заедно с всичките си органи, договори и квоти показва през последната година.

Пиша всичко това с неприятно чувство, защото през лятото на 2013 година участвах в създаването на Реформаторския блок, а днес съм поставен пред дилемата дали изобщо искам точно тази формация да ме представлява в политиката като избирател. И не, вицовете които си разменят по медиите политици на блока не са смешни. През тях смешен става единствено Реформаторския блок. А в политиката няма нищо по-страшно и унищожително от това да ти се смеят хората.

Споделете чрез

Предишен

Следващ