fbpx

НОВО

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Коронакризата – от подценяването до паниката

Коронавирусът "Консерваторъ" публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19 Подценяването Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в...

Корпоративен социализъм: Държавата спасява не вас, а инвеститорите и мениджърите

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги,...

Коронавирусът в Германия от първо лице

Когато четете този текст, броят на потвърдените случаи на коронавирус в Германия ще е прехвърлил 100 хиляди души. През последните седмици мнозина отбелязаха, че Германия има много ниска смъртност на фона на останалите държави - тя варираше между 0,2% и 0,4%. Това вече...

Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма?

Георги Коритаров потърси за разговор по телефона Теодор Димокенчев. Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма? Какви ще са измеренията на икономическата криза? Вижте пълното...

Емил Вълков в Студио Xъ за образованието по време на криза

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в Студио Xъ по 7/8 ТВ за образованието по време на криза

Никола Бушняков в “Имате Думата” за кризата като възможност

В днешното предаване ще видите интервю с Никола Бушняков, редактор в платформата "Консерваторъ” за кризата като възможност. И още: директни включвания на зрители на тема "Доволни ли сте от мерките, предприети от правителството"? Повече във видеото....

Теодор Димокенчев в Студио Xъ за мерките за съхраняване на икономиката

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев в Студио Xъ за 20-те мерки за съхраняване на българската икономика...

Николай Облаков в Дискурси с Ивайло Цветков – Нойзи

Създателят на платформа "Консерваторъ" Николай Облаков в предаването на Ивайло Цветков - Нойзи: "Дискурси" https://www.youtube.com/watch?v=rDc4p9V5Ixc

За смисъла на извънредното положение

Вече близо 3 седмици България е в извънредно положение. Безсмислено е да описвам неговите параметри, само ще отбележа, че настоящата ситуация е най-драстичното разклащане на ежедневния ритъм, което съм изпитвал в над 40-годишния си живот. А помня енергийната криза...

Успехът на българската демокрация минава през разграждането на ДПС

Време за четене: 5 мин.

Когато преди петдесетина дни Орешарски се изтъпани на парламентарната трибуна и обяви, че предлага Делян Славчев Пеевски да стане шеф на ДАНС не можах да повярвам на очите си. Не само, защото изборът беше абсурден. През последните четири-пет години прекарах журналистическото си време основно в безсмислена борба с медийния монопол на същия този човек, чиито медии от сутрин до вечер славословеха управлението на Бойко Борисов. Не се учудих, когато по време на февруарските протести, същите медии се обърнаха на 180 градуса и започнаха от сутрин до вечер да атакуват Борисов, така както преди това го бяха хвалели. Този филм го бяхме гледали в обратен вариант през лятото на 2009 година. Тогава медиите на Пеевски за една нощ успяха да сменят плочата и Боко Тиквата, както беше наричан лидера на ГЕРБ преди тогавашните парламентарни избори, се превърна в премиера г-н Борисов.

Това, което не очаквах беше тоталната безпомощност на БСП и мощното клякане на лидера й Сергей Станишев пред един полукриминален льохман, който би трябвало от сутрин до вечер да бъде проверяван от Комисията по установяване на имущество придобито от престъпна дейност. Не очаквах, че при управлението на иначе експертния Орешарски ситуацията на несъществуващия български медиен пазар не само, че няма да се подобри, но и ще се влоши. Преди няколко дни Сашо Диков обяви, че напуска Канал 3, защото новите собственици не му давали да излъчва протеста пред Министерство на земеделието. В същото време, около държавната ясла всичко е спокойно. Онези, които смучеха при Борисов вече са си издействали правото да правят същото и при Орешарски. От сега е ясно, че и това правителство няма да се опита да разгради схемите за осъществяване на злоупотреби и ще се задоволи само с овладяването им в своя полза. Станишев пък ще продължи да се прави на европейски политик, докато кляка пред всяка прищявка на бандитите от ДПС.

Възможно ли е някога да се излезе от този сериал? Наистина ли България се управлява от Делян Пеевски? Как се стигна до тук? Това ли е моделът, в който сме обречени да живеем? До кога? Тези въпроси днес са много по-важни, отколкото бяха преди шест месеца, защото имаме напълно ново управление, което се движи и едновременно обслужва същите сили, които крепяха предишното и по-предишното. Трябва час по-скоро да осъзнаем, че това нито е временно, нито е въпрос на конюнктура. Това е процес, в който затъваме с всеки изминал ден. Този процес е много по-сложен и многопластов от разговора за морала в политиката, журналистиката и всички останали обществени дейности, които се имитират в България. Българското общество е похитено от група бандити, които нямат никакво намерение да се откажат нито от средствата, нито от методите си на работа. Пеевски е само естетическият символ на това, в което сякаш сме обречени да живеем. Не успяваме да преодолеем първоначалното натрупване на капитали и непрестанно се завръщаме към началото на този процес без да го еволюираме. Започваме силно да приличаме на африканска държава управлявана от племенни вождове, които преговарят от името на племената си.

Все още се страхуваме да отворим в дълбочина един разговор, който е решаващ за приключването на българския преход, а именно разговорът за ДПС. Въпреки, че не това е най-голямата партия в България, именно тя задава посоката, по която се движи цялото общество. България е на път окончателно да се превърне в едно голямо ДПС. Тази партия не е проблем заради етническия състав на своите избиратели, а заради модела, по който функционира. Моделът на Доган се пренася в обществото винаги, когато партията му се докосне до властта. Това е модел на протекция и доминация за тесен кръг едър корпоративен интерес и тотално игнориране и задушаване на всичко, което не е свързано с този интерес. Модел на полуфеодално съществуване, което разяжда всяка надежда за успех благодарение на труд и талант. Схема, която винаги сработва, за да се противопостави категорично на модернизацията на обществото и държавата.

ДПС е единствената партия в България, която може да си позволи да подреди хора като Пеевски на челни места в листите си и въпреки това да се превърне в незаобиколим фактор в парламента. Организацията на Доган е необходимото зло за всеки, който е седял на премиерския стол от 1990 година насам. Изключения правят само Жан Виденов и Иван Костов, които поради пълното парламентарно мнозинство, с което управляваха успяваха да изолират движението за известен период от време. Друг е въпросът, че и двамата бяха свалени след силни интервенции на тогавашното бизнес-крило на ДПС „Мултигруп”.

Искам да кажа, че моделът на ДПС и европейският политически модел никога и по никакъв начин не могат да съществуват в едно и също време и на едно и също място. Докато ДПС е основен политически фактор България винаги ще бъде далеч от Европа. Затова протестите от последните дни, на подсъзнателно ниво, са протести срещу ДПС и всичко, което произлиза от съществуването на тази организация във властта. Въпросът оттук нататък не е дали ДПС ще отстъпи, а дали българското общество ще има сили да осъществи санитарен кордон около тази мафиотска структура? Дали лидерите на останалите политически сили ще са в състояние да се откажат от феодалния модел налаган от партията на Доган и да поставят движението в изолация за толкова дълго време, колкото е необходимо, за да бъде разградено? Доколко партиите извън ДПС и техните лидери ще имат смелостта да посегнат на монопола на Доган в смесените райони, като дадат перспектива на политици от турски произход? Впрочем на последните избори ДПС получи с 200 000 гласа по-малко, отколкото на изборите през 2009 година. Това би трябвало да е достатъчно силен знак за всяка политическа сила, която е готова и желае да осигури политическо представителство на турците и мюсюлманите в България. Защото разграждането на модела на Доган минава през спечелването на голяма част от неговите гласове.

Коментарът е публикуван във в. “Ретро”

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!