НОВО

Климатичният активизъм като религия

Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато  претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и...

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Чешмата на свободното слово

Време за четене: 3 мин.

България удря най-ниския си праг в свободата на словото, сочат актуалните данни на „Репортери без граници”. През 2014 г. страната ни заема 100 място, намирайки се между Гърция и Кот д’Ивоар. Ако медийната среда в България е по-добра, отколкото е тази на Гвинея (102) и Сейшели (103), то това не е така спрямо Киргизстан (97) и Габон (98).

Много е изговорено в посока на това, че българският политически елит се нуждае от реиновация, от нахлуването на „свежа” кръв в редиците му и разместването на политическото статукво. Но данни като горепосочените отварят и един друг наболял въпрос: за потребността от промени и в журналистическата гилдия. Защото редом с политическото статукво, съществува и журналистическо такова. Въпросът, разбира се, далеч не се изчерпва с кадровото изражение на едни и същи медийни групи, тъй като той има и свое законово измерение.   

Но медиите са важни, дотолкова много, че според ресорните специалисти съвременният свят е в режим на медиокрация. Медиите стават толкова значими, че спират да бъдат посредник между гражданското общество и социалния му контекст, в който то съществува, и на свой ред започват да формират идентичности.

Политическите партии, от своя страна, започват да ориентират съществуването си така че то да е съобразено спрямо медиите, а не спрямо интересите на хората, чийто основен агент тези партии трябва да са. Съществува и обратната връзка: медиите адаптират редакционната си политика преди всичко спрямо партийното статукво. От тази амбивалентна връзка между медии и партии единственият губещ е гражданското общество.

Разбира се, когато говорим за свобода на медии, не трябва да имаме илюзорни претенции. Напълно свободна медия, която да не е личен блог на някой журналист, не съществува никъде по света. Една медия е свободна дотолкова, доколкото има възможността да избира на чий корпоративен интерес да служи. Когато корпоративният интерес стане един, ако ще и да има 100 издания, нито едно от тях не е свободно. Но го има и обратния момент. В момента, в който рекламодателят започва да формира и редакционната политика на едно издание, то вече спира да бъде информационен източник и започва да функционира като брошура на частен интерес.   

Един пример. Преди години авторът на настоящите редове имаше „честта” да бъде набран от Бойка Башлиева, пиарката на тогава действащия президент Георги Първанов, която му нашепне едни „мили” думи в ухото по отношение на готовността му да публикува материал, в който констатира, че вицето Ангел Марин е имал точно два ангажимента за целия си втори мандат.

Въпреки специалното внимание, отделено от въпросната пиарка, материалът си излезе. Но не понеже изданието, което го публикува, бе свободно, а защото то отговаряше на съвсем различен и конкурентен интерес на този, който стоеше тогава зад Георги Първанов. Любопитна подробност е, че още на другия ден една информационна агенция, която бе сключила договор с Президентството за медийно отразяване, оповести, че Ангел Марин е участвал в откриването на някаква чешма в някакво село.

Това, на практика, е свободата на словото. Възможността един интерес да се сблъска с друг, включително посредством медийната трибуна. Ако ги нямаше поне двата различни интереса, нямаше да го има както онзи материал, така и онази чешма.

А когато два частни интереса се сборичкат, арбитърът е именно гражданското общество. То отсъжда кой интерес е по-близкият до неговия. Последното именно възпрепятства това медийната среда в една страна да се превърне в каталог на личния интерес на дадена икономическа група. Когато говорим за свобода на словото, чешмата никога не може да е само една.  

Затова, може би, и в Габон имат повече чешми.

Снимка: google.com

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!