fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Чешмата на свободното слово

Време за четене: 3 мин.

България удря най-ниския си праг в свободата на словото, сочат актуалните данни на „Репортери без граници”. През 2014 г. страната ни заема 100 място, намирайки се между Гърция и Кот д’Ивоар. Ако медийната среда в България е по-добра, отколкото е тази на Гвинея (102) и Сейшели (103), то това не е така спрямо Киргизстан (97) и Габон (98).

Много е изговорено в посока на това, че българският политически елит се нуждае от реиновация, от нахлуването на „свежа” кръв в редиците му и разместването на политическото статукво. Но данни като горепосочените отварят и един друг наболял въпрос: за потребността от промени и в журналистическата гилдия. Защото редом с политическото статукво, съществува и журналистическо такова. Въпросът, разбира се, далеч не се изчерпва с кадровото изражение на едни и същи медийни групи, тъй като той има и свое законово измерение.   

Но медиите са важни, дотолкова много, че според ресорните специалисти съвременният свят е в режим на медиокрация. Медиите стават толкова значими, че спират да бъдат посредник между гражданското общество и социалния му контекст, в който то съществува, и на свой ред започват да формират идентичности.

Политическите партии, от своя страна, започват да ориентират съществуването си така че то да е съобразено спрямо медиите, а не спрямо интересите на хората, чийто основен агент тези партии трябва да са. Съществува и обратната връзка: медиите адаптират редакционната си политика преди всичко спрямо партийното статукво. От тази амбивалентна връзка между медии и партии единственият губещ е гражданското общество.

Разбира се, когато говорим за свобода на медии, не трябва да имаме илюзорни претенции. Напълно свободна медия, която да не е личен блог на някой журналист, не съществува никъде по света. Една медия е свободна дотолкова, доколкото има възможността да избира на чий корпоративен интерес да служи. Когато корпоративният интерес стане един, ако ще и да има 100 издания, нито едно от тях не е свободно. Но го има и обратния момент. В момента, в който рекламодателят започва да формира и редакционната политика на едно издание, то вече спира да бъде информационен източник и започва да функционира като брошура на частен интерес.   

Един пример. Преди години авторът на настоящите редове имаше „честта” да бъде набран от Бойка Башлиева, пиарката на тогава действащия президент Георги Първанов, която му нашепне едни „мили” думи в ухото по отношение на готовността му да публикува материал, в който констатира, че вицето Ангел Марин е имал точно два ангажимента за целия си втори мандат.

Въпреки специалното внимание, отделено от въпросната пиарка, материалът си излезе. Но не понеже изданието, което го публикува, бе свободно, а защото то отговаряше на съвсем различен и конкурентен интерес на този, който стоеше тогава зад Георги Първанов. Любопитна подробност е, че още на другия ден една информационна агенция, която бе сключила договор с Президентството за медийно отразяване, оповести, че Ангел Марин е участвал в откриването на някаква чешма в някакво село.

Това, на практика, е свободата на словото. Възможността един интерес да се сблъска с друг, включително посредством медийната трибуна. Ако ги нямаше поне двата различни интереса, нямаше да го има както онзи материал, така и онази чешма.

А когато два частни интереса се сборичкат, арбитърът е именно гражданското общество. То отсъжда кой интерес е по-близкият до неговия. Последното именно възпрепятства това медийната среда в една страна да се превърне в каталог на личния интерес на дадена икономическа група. Когато говорим за свобода на словото, чешмата никога не може да е само една.  

Затова, може би, и в Габон имат повече чешми.

Снимка: google.com

Споделете чрез

Предишен

Следващ