В древногръцкия полис, разделен в името вътрешната си регулация, както и за царуването на конвенционалното благоприличие и чистоплътност, юристите и проститутките били отделяни от останалите граждани в специален квартал. Наричали го, образно казано, „веселия квартал”. Но все пак важното е да подчертаем, че юристите и електората на Хетера били в един кюп, и така да се каже, си знаели мястото.
Но доколкото парцаливите дами не са тема от умозрително естество, този текст касае по-скоро юристите. Или по-конкретно, един юрист. Ланфранк.
Може би най-известният юрист въобще, живял през XI век, Ланфранк бил суетен човек, с удивителни реторически способности и диалектик (да не се бърка с диабетик). Та, след като изконсумирал всичко от благинките на светската си известност, Ланфрак предприел едно по-дълго пътуване, с амбициозна цел: да стъпи на онази земя, на която никой да не е чувал за него.
Не щеш ли, пътьом в горите срещнал тайфа недобронамерено настроени типове, които с готовност разтоварили имуществения му инвентар. Един вид, добре го подговили за Рая, тъй като знаем, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да пристъпи в царството небесно. И оказвайки се само по риза, Ланфранк всъщност вече бил пригоден за face control-а на рая.
Но Ланфранк, като всеки суетен тип, и въпреки неизгодната си ситуация, се проявил и като наглец. И по примера на един светец, който, също ограбен от бандити, решил да попита „А ризата няма ли да ми вземете”, пък демек, подобно на онези бандити, и тези да се покаят, и да му върнат парите и вещите.
Уви, съвестта на тъмните типове, на които Ланфранк станал клиент, не се оказала толкова чувствителна. А заради остроумието му, освен че му взели и ризата, го завързали и за едно дърво.
През нощта, когато усетил как горските животни се облизват пред добре гледаното му тЕло, Ланфранк разбрал накъде отиват нещата. И като всеки човек, който няма друг избор, прибегнал към последното: решил да се помоли. Но тогава, уви, разбрал, че той, диалектикът, не знае нито една молитва наизуст.
За разлика от Ланфранк, Карл Велики бил друг случай. Ако първият имал фетиш в преследване на физическото си доволство, вторият пък бил особняк от друг порядък. Карл Велики обичал да прави изненадващи посещения на обикновените хора и на монасите.
Представете си само. Вие сте обикновен бургундски селянин, маете разредена каша от кекаво агнешко, и докато се чудите кое първо – жената или виното, на вратата ви се потропва императивно. Отваряте, а отсреща ви стои Карл Велики, който не си губи времето в любезности, а се интересува колко човека живеят тук и колко от тях знаят Символа на Вярата. Ама не на селския ви диалект, а на латински (ако обичате).
Трябва да признаем, че възможността да знаете Символа на Вярата на латински, когато сте бургундски селянин, не е много голяма. Затова пък наказанието ви е ясно регламентирано. Вие, като глава на семейството, от когото се очаква да възпитавате порядъчно жена си и изскочилата от нея челяд, сте най-безмилостно лишен от правото да консумирате вино за известен период. Наказанието на жена ви, доколкото като същество от женски пол никой няма особени очаквания от нея, е по-милостиво – бой по краката.
…
Разбира се, опитът на съвременния човек не може да се „побере” в тези крайни етюди от битието на Ланфранк и Карл Велики. Съвременният човек е парадокс: бидейки сложен, той намира простички решения.
Едно такова ви предлагам и аз:
„Господи, Исусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”.
Това е най-кратката молитва, наричана Исусовата. Особено много е практикувана в исихазма. Какво прави един исихаст? Произнася „Господи, Исусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”, вдишвайки. После пак я повтаря „Господи, Исусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”, издишвайки. Като през цялата тази процедура исихастът седи и си гледа пъпа за концентрация. По този начин, настояват той, съзнанието на човек постепенно се изчиствало от битийни внушения и странични въвлечености, докато накрая, чрез Божествената Благодат, се еманира сам Бог. Така, макар и за кратко, исихастът усещал иначе трансценденталното Му присъствие.
Един приятел психолог твърди, че при подобна духовна практика, която изисква известно задържане на вдишването и издишването, човек можел да види след това и „розови слонове”.
Не мога да ви гарантирам, че лъчът божествена енергия ще ви обземе, докато повтаряте наум Исусовата молитва, така както се е случвало вече на богоугодни люде като някои светци, вследствие на което и до днес върви успешен бизнес с техните пропити от Божествените енергии мощи.
Но съм сигурен, че Бъдни вечер и Коледа не са комерсиален поток от стоки и услуги, а Рождество Христово. И като хора, включително прагматични, трябва да имаме поне минимален духовен опит. И търпение по отношение на розовите слонове. Защото са големи добичета и не можем да сме сигурни какво се крие зад тях.
„Господи, Исусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”.
Всъщност, Ланфранк не приключва на онова дърво като изпечен мошеник, напълнил джобовете на регулярни бандити. Напротив, той тепърва ще направи шеметна кариера като архиепископ на Кенбтърбъри. Границата между липсата на вяра и вярата е по-тънка от една риза.
„Господи, Исусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”.
Много вино нямаше да бъде изпито и ходилата на много жени нямаше да бъдат „нашарени”, ако иначе суровият Карл Велики нямаше особняшки махмурлук. Греховете на вярващия не са много по-различни от тези на невярващия.
„Господи, Исусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”.
Слон до Слон.
„Господи, Исусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”.
Слон до Слон…
„Господи, Исусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”.
…Я!
Снимка: www.thaizer.com
