На днешния ден 1927 г. e родена знаменитата българска художничка Калина Тасева.
Калина Тасева е художник от интересно поколение – завършила през 1952 година Националната художествена академия в най-идеологическите за българското изкуство години. Тя е създател на много лирични творби, но и на въздействащи работи от националната ни памет. И все пак, за нея, все още, не бива да се говори в минало време. Един от най-дълголетните ни творци, от 5 юни 2020 година тя е вече на 93 години – последната ѝ изложба бе само преди 2 години в галерия-музей „Дечко Узунов“.
Тя е родена през 1927 година. Записва Академията малко след 9 септември 1944 година и попада в една изключително нажежена обстановка. Идеологически сблъсъци разтърсват учебното заведение – от една страна са напълно свободни от политика преподаватели, от друга са такива, приемливи за новата власт, които обаче имат модерни естетически виждания, а от трета са такива с ограничена марксистка естетика. Сталинските години ограничават изключително много творчеството до сух почти фотореализъм, след уволнение на някои от нашите най-големи имена, като Иван Ненов. Отречени – или поне вече не са на почит – имена, като Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев и други, непасващи на ограничената визия на комунистическата власт.
В атмосферата на всички тези битки учат много млади творци, които имат свои собствени виждания и попадат в тази атмосфера. Много големи имена ще учат и ще завършат през 50-те години у нас: освен Калина Тасева по това време по коридорите на Академията са Йоан Левиев, Георги Божилов – Слона, а малко по-късно и незавършилия и избягал Христо Явашев – Кристо. Всеки от тези артисти има разнообразна съдба, повече или по-малко в съзвучие с властта.
Калина Тасева има свой собствен път. Интересно е, че макар и с тази свръх богата творческа кариера, тя е запомнена както с една от своите най-ранни творби, така и с такава, не съвсем типична за почерка си. Малко след завършването си тя представя на Обща художествена изложба „Левски пред съда“ – известната на всеки грамотен българин творба, представяща Апостола на свободата пред турския съдия. На фона на други, прославящи новия ред творби, тази – и някои други исторически творби – работата в тази ОХИ е една от най-силните и логично е останала запомнена в националната ни памет по един или друг начин.
Със смъртта на Сталин и умереното отпускане на позволените от държавната цензура средства за изкуство, много творци изоставят фотонаподобителните картини и започват да рисуват своя собствен художествен свят. Такава е и Тасева. Неин любим сюжет за пейзажите, често в едри обобщени форми, с големи мазки и ясни цветове. През годините все още има и работи на политическа тематика – например за 40-години от Септемврийското въстание, на ОХИ 1973 представя „Въстаници“ и други подобни. Носител е на най-големите държавни отличия, които един художник може да постигне: награда „Владимир Димитров – Майстора“, национална награда за живопис „Захари Зограф“ и много други.
Нейни творби днес притежават всички големи галерии и музеи, включително Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и др. Тя продължава да твори и при своята достойна възраст и е един от художниците, които прокарват един от големите мостове между българското творческо минало и настояще.
