НОВО

Има машина, има проблем

Експериментът с въвеждането на машинно гласуване в България, продължил повече от пет години, по всичко личи върви към своя край. Изразеното желание от управляващите от ГЕРБ да премахнат този елемент от изборния процес, подкрепено от поне две от партиите от Обединени...

Възможен ли е разлом между Европа и САЩ

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Емил Вълков гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа с водещ Мартин Табаков. Гост също бе Жулиета Пенева от фондация "Силна Европа". Тема на разговорът бе конфликтът между Иран и САЩ, Европа,...

Жертви насилници

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции....

Отново за легализацията, този път по-трезво

Легализацията на леките наркотици, в частност на марихуаната (или канабис, или още „тревата”) е сред хитовите теми на либералният авангард. Особено популярна в градските среди на младежите (обикновено момчета, но понякога и повлияни от тях момичета) от семейства с...

Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха

"Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното...

Станахме ли путинисти в Осака?

Живеем с прекалено много думи, които се изсипват върху нас от всевъзможни дигитални и аналогови източници. Тези думи на свой ред също си живеят живот, сякаш независим от нас,  и мъчейки се да следваме неговата логика, често падаме в заблуди, изкушения и прелест....

Все повече френско лидерство и нарастващи реакционни нагласи в ЕП

ЕНП продължава да губи позиции сред електоралните нагласи на европейците. Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, ЕНП щеше да регистрира с около 15 мандата по-малко. Закономерно, с оглед на това, че от изборите за ЕП през май месец досега ЕНП направи някои...

Няколко думи за учебниците по история

Хубаво!  Онези комунисти, които така и не поеха вината, поради недостатъчно количество вино, все пак победиха. Позволихме ме им да пренапишат разказът, наречен България. По-точно, нейната неотдавнашна зловеща история. Кекави политици, историци слаби в колената,...

Новият болшевизъм на Гугъл

Преди повече от 10 месеца разсъждавах по темата за цензурата в интернет, като поводът бяха зачестилите случаи на спрени потребителски акаунти във Фейсбук заради "нарушаване на Стандартите на общността". Тогава предположих, че ако някои потребители са баннати не...

Скрутън: Ръководени сме от хора, които нямат деца като Тереза Мей, Еманюел Макрон, Ангела Меркел

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Бруно Ретайо e френски политик, член на сената от 2004 година. Президент на областния съвет на департамент Венде. Роджър Скрутън и Бруно...

8 април: Анастас Лозанчев

Време за четене: 3 мин.

На 8 април 1870 година в град Битоля е роден Анастас Лозанчев – български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и основател на революционната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Битолско.


Брат е на Кирил Лозанчев. Завършва V клас в Солунската българска мъжка гимназия през 1885 година, след което изучава фотография в София. През 1891-1893 г. е учител в битолските села Смилево и Могила, а след това е фотограф в Битоля. Един от първите членове на ВМОРО в Битолско. Като член на окръжния комитет на ВМРО в Битоля активно спомага за изграждането на революционната мрежа в централните и западни части на Македония. Там работи заедно с Пере Тошев, а по-късно е в местния комитет с Георги Попхристов и Георги Пешков. Когато последните двама са арестувани по време на Йосифовата афера, Анастас Лозанчев остава сам да ръководи комитета. През това време се жени за съпругата си Параскева Лозанчева.


Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО заедно с Борис Сарафов и Даме Груев е избран за член на Главния щаб на предстоящето Илинденско въстание. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание, до септември 1904 г., обикаля с чети Охридско и Дебърско. От 1904 г. до 1908 г. живее в България. След Младотурската революция през 1908 г. се връща в Македония, където живее до окончателното установяване на сръбската власт през 1913 година, след което се установява в София и се занимава предимно с индустриална дейност да края на живота си. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.

В периода между двете световни войни участва в дейността на македонските емигрантски организации в България. Представител е на Битолското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.

След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година се установява там. През 1943 година участва активно в масовото честване на 40-та годишнина от Илинденското въстание в Битоля и открива фонд „Паметник за Илинденското въстание“, за който дарява 10 000 лева лични средства. В списание Илюстрация Илинден публикува статия озаглавена „Как се достигна до Илинденското въстание, и неговото значение“, в която пише:

„Горд може да бъде целият български народ с въстанието, но още по-горда требва да бъде Битоля, защото тя беше сърцето откъдето се ръководеше сложната организационна машина. Горд требва да бъде българският народ, защото всички тук останаха верни до край на своята клетва, верни на своите водачи… Целият български народ, а най-вече Битолчани, требва да въздигнат паметник на безсмъртните герои, които пожертваха живота си за свободата на тоя мил народ с велика душа, с несъкрушим дух, който презре всичко мило тук на този свят. Паметникът трябва да бъде висок, по-висок от Пелистер, за да го гледа целият български народ и да се вдъхновява от него. Той трябва да бъде висок, за да го гледат и народните неприятели, които толкова са се гаврили с тоя народ и той пак остана на крака.“

Милан Матов, Анастас Лозанчев и стари другари в освободения Охрид, лятото на 1943 година
В края на 1944 година или началото на 1945 година издава мемоар „Автономна Македония“, когато Вардарска Македония е вече върната на Югославия.

Умира на 9 ноември 1945 година в София.

Източник: Библиотека Струмски

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!